Третото око

Пракаш Белвал

Третото око е шестата нервносоматична верига в човешкото тяло.

Оттук възприятията се отварят. В йога това се нарича чакра.

Първа чакра – Муладхара

Какво се случва с нас в първа чакра?
Ако нашите мисли са свързани с първа чакра, ако нашето възприятие е свързано с първа чакра. Там се намира центърът за самосъхранение. Самосъхранението включва нещата, които са ни необходими за оцеляване. Всъщност тук има пари, които засега са толкова, колкото да можем да оцеляваме. Физически. Сега. Сексът, с който ние създаваме следващото поколение. Те двете са тук, в тази верига.

Втората чакра – Свадхистана

Тя е за власт и територия. Чрез нея се изразяват властни типове и териториалните претенденти – хората, които мислят за власт или които възприемат властта като собствен начин на изразяване. Те се фукат пред други хора и отстояват претенциите си. Не че това е лошо и че не трябва да го правят. Всички тези вериги са вътре в нас и чрез нашата нагласа ние забелязваме към какво сме настроени.

Третата верига е третата чакра
и тя се казва Манипур

Тя е центърът на топлината на тялото, от който се разпределя цялата топлина.
Когато човек изживее първата и втората чакра, неговото ниво автоматично се издига до третата. С нейна помощ той започва да вижда нуждите на своето тяло. Какво му трябва на тялото – хубава храна, течности, хубав въздух и здрав сън. Динамика и мотивация да прави нещата. Всички тези неща са в третата чакра.

Четвърта е сърдечната чакра – Анахат

Стигнеш ли до нея, значи ти вече си оформен като отделен индивид. Като едно здраво тяло. Тогава ти можеш да предлагаш себе си на себеподобния. Всъщност тук има две форми. Някой да стане тебе или ти да станеш на някой. В тази четвърта верига ние свързваме вътрешната нагласа с външния свят или човек. С външния миг или ситуация. С външните факти или външните настройки.

Петата верига е за
самоизразяване – Вишудхи

Самоизразяване – изразяваме сами себе си – не пред някой друг. Това е изява на самите нас. Начин, по който ние сънуваме. Начин, по който ние действаме. Начин, по който ние сядаме. Начин, по който ние ставаме. Начин, по който ние реагираме към света. Какво се случва тук.

Трето око

То стои между двете очи. Неговото физическо присъствие е като епифиза. Тук, където външното възприятие се слива с вътрешния свят. Човекът като отделна вселена съществува в една по-голяма вселена. Хората се ръководят от традиция, култура,  религии, вярвания и всичко това включва третото око. Това е вътрешно възприятие. Ти казваш: аз съм такъв, такъв, такъв, такъв, и вярваш в това. Всъщност идентификацията стои в центъра на това. Външното е всичко, което свързва. То може да е името, фамилията, професията. Каквото и да е, то ни свързва, ние имаме ясна представа за външния свят и ясна представа за вътрешния свят. То е индивидуалното, когато индивидуалното се развие достатъчно. Тогава ние можем да имаме достатъчно достъп до себе си. Тук не става въпрос да имаш достъп до вътрешните си архитипове. Всичко, което се проявява навън, е нашето отражение. Това е, което ние отразяваме. Примерно ако си чиста вода, отразяваш чиста вода. Ако си мътна вода, отразяваш мътна вода. Аз не твърдя, че водата е хубава или лоша. Просто казвам, че ти отразяваш това, което си. Ако се намираш в определена среда, ти отразяваш хората, обстоятелствата чрез себе си, това е твоето отражение на нещата. Това всъщност е функция на третото око. То свързва вътрешното с външното възприятие. То, третото око, извежда навън  вътрешното намерение. Всяко едно намерение е следствие от това, което ние намираме. Всички вътрешни аспекти, които забелязваме, това е нашата настройка. Всичко това, което ние правим, това са нашите постъпки. И всяко едно действие, дали то е свободно от нашата оценка или преценка, ние решаваме. Колкото по-свободно ние можем да действаме в света, толкова по-свободно можем да реагираме пред себе си. Всъщност истинската свобода на човека и на неговото съзнание се изразява в способността да приема себе си такъв, какъвто е. Тази яснота в собствения поглед се получава тук, в третото око.

Яснотата

Третото око е това, което ТИ си!
И двете очи са материални – виждат материята. А това, което е вътре в теб – вижда вътрешното око. Едното не противоречи на другото, те и двете се допълват. Ти, който си крайно материален, имаш и дух. Ти, който си крайно духовен,  имаш и материя. Това не е избягване от духовността или материята. Тук има сливане и на двете. Ние сме и двете и затова можем да направим нещата по начина,  по който желаем. Един човек може да реши какво да прави с времето си. Така той върви по собствения избран от него път. Това е разликата между вътрешния и външния свят. Всъщност ти изчезваш напълно, когато вътрешният и външният свят се сливат изцяло. И теб те няма. Ние поглъщаме пространството. В индийската система има пет елемента, които се съдържат в нашето тяло. Това са земя, въздух, огън, вода и пространство. Пространството също е елемент, то е съдържащ елемент. Защото ако нашето тяло не поглъща, не усеща това пространство, ние не може да погълнем пространството вътре в себе си. Четирите системи поглъщат пространството. Заради това пространството е петият елемент. И ние започваме да имаме пети елемент. Това е възприятие на вътрешното възприемане. Това не е възприятие на външното, тук се казва вече, външният свят е голям. Защото ако ги нямаш критериите вътре в себе си, не можеш да ги видиш. Разстоянието между окото и звездата е илюзорно, ако затворим очи, тя може да е  вътре в нас. Разстоянието между индивида и конкретната ситуация също е вътре в него. Разстоянието между индивида и фактите е както вън, така и вътре в него. До каква степен можеш да разбереш това. Е, до каква степен можеш да дадеш шанс на собственото съзнание.
Това ти решаваш, сам!