Японската баня

В Япония на банята и казват „о-фуро“. Това понятие обаче няма нищо общо с европейските представи за самостоятелно мокро помещение, пригодено единствено за хигиенизиране на човешкото тяло. За японците банята е широка и висока дървена вана – обикновено дъбова, пълна с гореща вода, температурата на която стига до 60 градуса. В такова корито са се киснали самураите преди векове и продължават да се плацикат повечето съвременни японци. При това не по сами, а с цялото семейство… и с приятели. Причината? Вероятно навремето е било невъзможно да се подгрява вода за всеки член от семейството, затова всички заедно или поред са ползвали „банята“. Този социален компромис обаче успешно оцелява в ерата на високите технологии и се трансформира в забавление. И днес, ако посетите японска обществена къпалня, е възможно да видите как колеги и дори напълно непознати хора заедно отмарят във ваната и се наслаждават на жегата и сладките приказки.

Гореща вода вместо сапун

Сапунът е основно средство за хигиена. Да, така е според повечето хора на планетата, но не и според японците. Сапунът се приготвя от мазнината на убити животни, а това противоречи на религиозните убеждения на будистите. Те пък го компенсират с вода, само че много гореща. От друга страна, влажният климат на острова и традиционно лекото облекло на местните хора, съобразено със същите будистки вярвания, създава навици  за ежедневно напарване и сгряване. И въпреки че в наши дни отношението към сапуна, а и към дрехите е далеч по-различно, старите традиции не изчезват, а напротив, придобиват нов смисъл. Модерното „о-фуро“ е прекрасно и незаменимо средство за релаксация в напрегнатото и стресиращо ежедневие. Прилага се при лечение на множество заболявания, свързани с обмяната на веществата, ревматични болки, при профилактика на грипни и простудни заболявания. С течение на времето традицията на напарването се обогатява с още ред процедури, чиято точна последователност затваря кръга от хармонични удоволствия.

• Банската церемония задължително започва с измиване под душа. Но със сапуните дотук! В о-фуро използването им е недопустимо!
• Престоят в дълбоката вана трае около 15 минути. Водата в нея стига до гърдите, без да натоварва сърцето от твърде високата температура. Добавят се и океански соли. Така тялото се нагрява и напълно се отпуска. Междувременно сръчните ръце на невидими масажистки правят лек масаж на лицето и главата.
• Следва „фураго“ – най-екзотичната част от престоя в банята. Известна е още като „сухата баня“. Тази процедура изисква полягането в дълбоко ложе, пълно с горещи кедрови стърготини. Към тях се добавят и около 30 вида лековити треви, билки и ароматни масла. Лечебният ефект се постига благодарение на високата температура, от която тялото се поти, порите на кожата се отварят и бавно попиват маслата и уханията на билките. Напрежението постепенно изчезва, тялото и душата се успокояват.
• След леглото от стърготини „къпещият“ се трябва да легне на „матрак“ от малки обли морски камъни. Твърдят, че да лежиш сред топлите камъни и да усещаш формата и тежестта им с всяка частица от тялото си е уникално удоволствие. От леките движения се създава усещането за пълноценен масаж, а тялото диша и отделя влага. Тази процедура вече често се среща и в съвременните СПА центрове. В основата на традиционния японски ритуал обаче лежи вярата във взаимната обвързаност на елементите от живота – ако камъкът дава енергия на тялото, то значи, че и тялото дава нещо на камъка. И кръгът се затваря.
Церемонията завършва с чай – горещ, силен, зелен или жасминов. Заварява се три пъти, за да пуснат листата пълната си сила и аромат.

Релакс в басейн върху вулкана

Всеизвестно е, че Япония буквално лежи върху вулкани, като само действащите са 25 на брой.  Вулканичните дейности пък са съпътствани от множество гейзери и горещи изворни води. Японците обаче съвсем не живеят в страх от природните стихии – вероятно защото знаят как да превърнат заплахата в удоволствие. Неслучайно търпеливите островитяни изпитват невероятна любов към горещите минерални водоеми, наречени от тях „онсен“. Обществените природни басейни се ползват още от VIII век. С течение на времето около изворите са изградени гостилници, хотели и цели селища, превърнали се по-късно в центрове за СПА и онсен услуги. До средата на миналия век онсен басейните били общи за мъже и жени. Нерядко можело да се види как на лунен пейзаж в горещия басейн млади хора от двата пола заедно бъбрят часове наред. И така до идването на американците,
които „откриват“ срама за местното население.
Днес престоят в подобен басейн е съпроводен с ред процедури и правила за ползване на горещите извори, но ясни и прости, изработени в течение на векове. На табелки отстрани до басейните обикновено са изнесени минералните свойства на водата, препоръчителните болести за лекуване и други подобни. Преди басейна е задължително внимателното измиване със сапун; бански не се носят, а на място се купуват малки кърпи. След влизане в басейна хавлиите се навиват на главата – висш пилотаж в техниката на къпане. Така в разговори сред серните изпарения и горещата вода се прекарват часове.
Ако ви се случи да идете до Япония, няма значение кой от двата типа традиционна баня ще изберете – о-фуро или онсен. Едно е сигурно – сервирано по японски, посещението на подобно място се превръща в незабравимо удоволствие за тялото, сетивата и ума. А подобна комбинация можем да открием на малко места по света, особено изпълнени с толкова внимание и финес.

справка
„Онсен” означава въобще баня с термални води. Ваната с горещата вода може да е в стая или на открито, като в този случай се нарича „ротембуро”. Ротембуро обикновено се разполага в красиви диви планински места, сред гъсти гори или каменисти местности. Съоръжението събира представите на японеца за абсолютно удоволствие и почивка. Обикновено престоят в басейна се счита за най-хубавата част от ваканцията на японското семейство, независимо че често, за да се осъществи, трябва да се ходи с километри нагоре в планините.

текст Светослава Петкова