Турската баня не е турски патент.

Измислят я римляни, ползват я гърците и целият Арабски свят.

Турската баня съвсем не е турски патент. Корените и са дълбоко свързани с Изтока и с ритуалите на мюсюлманите, но началото им е далеч преди създаването на турската държава. Турците я заимстват от арабите, а те от своя страна я наследяват от гърците и римляните. Всъщност  римските велможи са  истинските популяризатори в древността на градските бани. С огромните си размери и помпозна декорация от мрамор и злато те били символ на разкош, разточителство, освободеност и разгулни забавления. Християнското име на това обществено помещение за хигиена дава англичанинът Дейвид Еркуард. Около 1150-ата година от н. е. той пътешества из земите на Гърция и мавританска Испания и е изключително впечатлен от интересните къпални, които явно вижда за първи път. Описва ги детайлно като устройство и начин на ползване, нарича ги “турски„, и с това добавя поредната, може би най-екзотична, глава от представата на европейците за приказния Ориент.

Арабският хамам
В Арабския свят банята все още се знае единствено като „хамам”, което в превод означава „излъчващ топлина”. И преди да открият къпалнята, бедуините, чийто живот бил традиционно лишен от изворна вода, имали особено отношение към животворната течност. Издигали я в култ, считали я за Божи дар и безценен лек. Те смятали миенето в басейн за мръсно и нехигиенично и особено ценели течащата вода, чийто ромон бил неизменна част от „кефа”. С учението на пророка Мохамед обаче отношението към водата неизменно се допълва с религиозен оттенък. Според водача на мюсюлманите топлината на банята е изключително полезна, особено за жените и тяхната плодовитост. Вкорененият култ към чистота у източните хора лесно се трансформира в религиозен, като се включва в ритуала за задължително измиване преди всяка молитва – „чистотата е половин вяра”, както е казано. И така от средство за хигиена водата и банята се превръщат в белег за благочестие, неизменна част от света на удоволствията и постепенно формират истинска „култура на водата”.

Европа до XVIII век не познава банята
За църквата обществените къпални са остатък от езическите „варварски” нрави и средище на поквара. Когато в края на XV век християнските крале изгонват маврите от Испания, с първите си декрети те затварят всички градски бани. Една малка разходка из залите на Версай днес също е достатъчна, за да разкрие навиците на френските кралски фамилии, лишени от елементарна хигиенна култура. Европа открива банята с Наполеоновите походи и най-вече с египетската му кампания. През XIX век, време на пътешествия и военни походи, много обикновени европейци откриват истинския Изток и така наред с пушенето на опиум, чая и кафето на мода идва и ходенето на баня.

Голата истина за  турската баня
В класическия си вариант турската баня е помещение, което напомня длан с пет пръста. Пространството ? е сепарирано с ниши, всяка от които с различна температура – от 70 до 100OC. Преходът от един кът в друг трябва да е плавен, така че разликата в температурата да не натоварва сърцето. Подът, стените и седалките са топли. Парата от горещата вода, която се подгрява в котли под пода, влиза през малки отвори в стените. Получава се ефирна, лека мъгла и много висока влажност – почти 100%. Тази среда в сравнение с горещите руски и финландски бани е особено щадяща за тялото и кожата и не натоварва сърцето. Покривът неслучайно е с форма на купол – кондензираната пара леко се стича по стените. За облицовъчен материал се използват мрамор, керамични лочки и камък. Изключително внимание се отделя и на интериора – стените са стилно украсени с фина декорация и семпли мозаични фигури. Светлината нахлува през един-единствен отвор на върха на купола. Топлите повърхности, мекият въздух, полумракът и отблясъците на водата в  басейна създават чувство за защитеност и уют. В разговори, лежане сред парата и пълна забрава могат да се прекарат часове. А внимателният масаж с ароматни масла, с който обичайно приключва престоят в турската баня, наистина затвърждава представата за източен рай.

9-те кръга на кефа

Ритуалите в обществените бани на Изток и до днес са непроменени. Идете  в Истанбул, Дамаск или Бухара и сами ще се убедите.
Най-добре посетете някоя по-малка къпалня, неизвестна на туристите. Станете рано сутрин – само тогава болестите според източните народи напускат тялото. Влезте  спокойно и не мислете за нищо.
1. Стаята за подготвяне и събличане (джамекян)
Температурата е от 28 до 35oC. Високата влажност на момента отпушва носа и дишането е с пълни гърди. Тялото се адаптира, за да влезе в много по-топлите помещения.
2. Централното помещение (согуклюк)
То е овално и просторно, това е сърцето на турската баня. В средата му има каменни лежанки, които турците наричат „чебек таши“, или камък на живота. На тях се лежи спокойно, по корем, тялото се поти – „за да се очистят тялото и душата от злите духове и да се родят отново за света“. Неслучайно една от любимите поговорки на турците гласи: „Нека чебекът е винаги горещ!“ Тук в буквалния смисъл тялото попива влагата и топлината и всяка пора се отваря.
3. Парните стаи
В тях се влиза след  централното помещение. Температурата тук се покачва от 70 до 100oC.
4. Изтъркване и масажиране
След напарването и потенето това е най-важната процедура в турската баня. Пилингът се прави без сапун – само с груба ръкавица от естествена материя – т. нар. кесе. Опитните масажисти буквално изстъргват цялата натрупана по тялото мръсотията – мъртви клетки, прах, токсини. Движенията са кръгови, силни. Сантиметър по сантиметър масажистът почиства всяка точка на тялото. Усещането, че кожата започва да диша, е почти видимо. А удоволствието от движенията е направо хипнотизиращо. Накрая тялото се облива с топла вода.
5. Миене
След пилинга следва бавно 30-минутно миене със сапун. В цели облаци мека пяна опитните ръце на масажиста отново размачкват цялото тяло. И точно на крачка от пълното блаженство идва време за…
6. Охлаждането.
В старите бани е имало по няколко плитки басейна с вода с различна температура. Целта е не поредното измиване, а по-скоро тялото да се ободри, кръвта да се раздвижи, за да „изпръхнете“ от свежест.
7. Кафе-пауза
Следват чашка кафе или чай в стаята за почивка. И когато вече сте реши-ли, че този малък рай е към своя край, ви подканят към масажорната.
8. Масажът
На Изток винаги са обожавали ароматните масла. Считали са ги не само за основно козметично и лечебно средство, но и като силен афродизиак. Розово, лавандулово, ментово, евкалипт или портокал, маслото попива бавно и дълбоко в кожата. От възглавничките на пръстите до мидите на ушите –  усещането е наистина за пълно, разливащо се блаженство.
9. Кръгът се затваря
Полежавате още малко, обличате се и си тръгвате. Кожата ви е като сатенена, усещате кръвта си по-жива, а тялото – силно и абсолютно чисто, и някаква необяснима радост ви е обзела. В такива моменти разбирате смисъла на старите клишета, че душата и тялото са едно неделимо цяло.

Жени на баня
В затворения свят на мюсюлманската жена банята е била център на обществен живот. Място за срещи, разговори и клюки, сватосвания и раздели, в банята жените са се чувствали свободни и напълно на своя територия. Ходенето на баня съпътствало и всички важни стъпки в живота на жената. Раждане, съзряване и женитба – всички се свързвали с ритуално измиване. Къпането било празник – тръгвало се рано сутрин с деца и роднини, носели се  сушени плодове, халви, пиело се черен чай и кафе и мероприятието обичайно се проточвало цял ден. И наред с грижата за измиването особено внимание се е отделяло и на допълнителните разкрасителни процедури – епилиране (в което жените на Изток са наистина богини), къносване, ексфолиране на тялото, масаж с масла, маски с хума и зехтин и т. н. Корените на тези козметични тайни се губят в древността, но са останали почти непроменени до наши дни.

текст Светослава Петкова