Кюстендил в сезона на цъфтежа

Отново съм тук през пролетта и отново всичко е окъпано с бяло-розовата пяна на цъфтящите ябълкови и черешови градини.

Не ми се случва да стъпвам тук често, но всеки път улучвам един и същ сезон – сезона на цъфтежа.

Е, веднъж се случи и в началото на лятото, когато старите черешови дръвчета бяха натежали от плод и примамливо спускаха клоните с узрели череши, сякаш подканвайки ме да си припомня детството и онази игра, в която за победител обявяваха изялия най-много череши без помощта на ръцете.

Водата

Чудно е, че градът не гъмжи от туристи, макар че е само на 90 км югозападно от София. Един от най-известните някога български климатични и балнеокурорти днес се опитва да възвърне славата си, разпиляна през последните две десетилетия.

Разположен на двата бряга на река Банска, в подножието на планината Осогово, на 525 м надморска височина, Кюстендил се отличава с мек климат – горещо лято и прохладна зима, а средната годишна температура е 11˚С.

От древността Кюстендил и околностите му са известни с лековитите минерални води, извиращи от многобройни извори. Водата с постоянно химично съдържание и температура от 71 до 73˚С е чиста, безцветна, с приятен вкус.

Има лека концентрация на минерали, съдържа още сулфиди, силиций, флуор и натриеви сулфати – с една дума, всичко, което ще помогне на болния да се справи с недъга, а на здравия – да се чувства  в още по-добра форма.

Местните терапевти обясняват каква е загадката на лечебните й свойства, но от целия разказ успявам да запомня само, че е подходяща за лечение на опорно-двигателния апарат, нервната система, както и за гинекологични заболявания, включително женски стерилитет.

До близкото село Байкал има торфна мина, която също се смята за фактор за балнеолечение.
Като прибавим към това и възможностите за плодолечение и за плодови диети за отслабване с използване на прочутите кюстендилски череши, праскови и ябълки, не е чудно защо градът привлича както българи, така и чужденци.

Историята
Ние обаче съвсем не сме първооткриватели на Кюстендил – град с хилядолетна история. Привлечени от лековитите минерални извори, още  през V-VІ век пр. н. е. траките основават тук селището Пауталия с име, което произлиза от тракийското Puteos (баня). През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт. В онези дни Пауталия е третият по значение град в римската провинция Вътрешна Дакия, а през неговата територия  минава един от главните пътища: Сердика – Пауталия – Стоби, който води за Адриатика.
Тогава градът е опасан от високи крепостни стени, а в него са построени мраморни терми, театър, стадион, форум, акведукт.
Около 40 минерални извора привличат хора от различни части на Римската империя. Твърди се, че тук идват да се лекуват дори римските императори, придружавани от римските матрони. Хляб, зрелища, удоволствия и здраве – какво повече е нужно?

В годините на  Средновековието градът е известен като Велбъжд – име, под което той се споменава в грамота на византийския император Василий II от 1019 г. Присъединен е към българската държава при царуването на Калоян (1197-1207), а през ХVІ в. градът е преименуван на Кюстендил – на името на феодалния владетел Константин Драгаш.

Градската художествена галерия

Къде да отидем
Ако сте любител на старините, можете да разгледате Асклепиона на Пауталия – величествена римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий, построена през ІІ-ІІІ в. В миналото тук имало и други храмове, посветени на Аполон, Хигия и Телесфор, както и жертвеници на много тракийски и гръцки богове.
Други интересни забележителности са църквите „Св. Георгий” (ХІІ-ХІІІ в.) в местността Колуша, „Света Богородица” (1816) и „Св. Димитър”, а също средновековната кула, известна под името Пирговата кула (ХІV-ХV в.), джамията „Ахмед бей” (1531 г.), както и много сгради от епохата на Българското Възраждане.

Каквито и да са предпочитанията ви, едва ли ще подминете Картинната галерия, съхраняваща творби на известния български художник Владимир Димитров-Майстора. Дори да не сте почитател на изобразителното изкуство, надникнете в нея и няма да съжалявате. Постойте смълчани пред прочутите женски портрети и даже без подробните обяснения на екскурзовод ще разберете защо ги наричат български мадони. Не е за вярване, но тук са събрани 1357 негови картини, както и още близо 2000 творби на неколкостотин други автори. Ако пък искате да пиете от извора, отидете до село Шишковци – мястото, където са се раждали много от платната на Майстора. „Ако има рай на земята, това е Кюстендилскят край със сърце с. Шишковци”, е писал художникът. Той идва в селото през 1924, поканен от приятеля си и съратник по време на Първата световна война Андон Виячев. Единият – военен художник, другият – ротен фелдфебел – странно приятелство, породено и сплотено от трудностите на войната. Години по-късно приятелството подтиква Майстора да посети Шишковци, където запленен от местната природа и жители, създава творби от световна величина.

Крайградският парк Хисарлъка

Стига да сте запалени по живописта, в Кюстендил може да ви споходи късметът да посетите някоя от гостуващите изложби, често на големи имена в историята на изкуството. Досега тук вече са организирани изложби с оригинални творби на Рембранд, Пикасо, съвременно австрийско изкуство, руска, перуанска, китайска и дори японска живопис!

Ако предпочитате природата, отидете до парка Хисарлъка, любимо място за кюстендилци и техните гости.

Кюстендил е и изходно място за пътешествия до красивата планина Осогово, а ако не ви се ходи надалеч, можете да се ограничите със  забележителното архитектурно съоръжение Кадин (Невестин) мост на  река Струма, построен на 13 км от града при село Невестино.
В рамките на еднодневна екскурзия е и прочутият Земенски манастир – най-интересният паметник от ХІV век, който е само на 39 км от Кюстендил.

Още ли се колебаете?

текст Екатерина Геловска, гл. редактор на сп. HoReMag