Пътят за рая минава през Костенец

Стефан Русев, маркетинг и реклама
Стефан Русев: Интериорният дизайн повишава качеството на живот
22.01.2011
хотел Езерото, Вили Костенец
Спри… при “Езерото”!
22.01.2011
Река Чавча

Река Чавча

Костенски водопад

Инвеститорите в района залагат на уикенд туризма и СПА индустрията

Тишина и спокойствие. Кристално чист въздух и лековита минерална вода. Красива природа и омагьосващ ромон на водопади. Ако копнеете за всичко това,  поемайте пътя за Костенския водопад. Съвсем близо до София, това е едно от местата, подходящи за кратко бягство от делника дори за онези, които не разполагат с много време и пари. До прочутата самородна водна каскада се стига лесно – минете покрай чешмата с минералната вода и продължете по река Чавча. Ще се озовете в малък парк, в края на който се намира водопадът.

Легенди и минало

Разказват, че всъщност откривател на водопада е Стоян Михайловски, който през далечната 1880 г. споделя пред Вазов: „Знаеш ли, открих рая!” Явно още тогава рекламата от уста на уста била най-мощен фактор за развитието на туристическа дестинация, защото с годините Костенец се превръща в притегателна сила за представителите на българската интелигенция.


Тук идвали  за почивка и вдъхновение д-р Кръстев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Елин Пелин. И макар днес да няма много спомени от пребиваването им, при повече упорство все ще намерите кой да ви разкаже легендите от Костенския край.

Казват, че по тъмно може да се види светещ кръст високо в планината.


Това не е знак свише, а кръстът на църквата “Успение Богородично”, по-известна като Горна черква. Според преданията българите се укривали в храма от набезите на турците, но били предадени от… едно магаре.

Преданието разказва, че турците нахранили добичето с пресолени трици и го пуснали да намери откъде минава водата. Прежадняло, магарето я надушило и турците я спрели. Останали без вода, българите трябвало да се предадат…

Река Чавча

За планинари и пишман туристи

Наблизо се намира природният резерват „Ибър“, наречен на името на едноименния връх в Източна Рила, който е кръстник на много обекти в региона. Един от тях е екопътека, по която има места за наблюдение на диви животни, заслони за отдих, екстремни пътеки за по-смелите туристи и разбира се, огнища за чеверме. Резерватът се обитава от 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване – скалния орел, големия ястреб, балканската ушата чучулига, пъстрогушата завирушка и др.


Онези, които предпочитат подножието на планината, нека отседнат в закътаните между Средна гора и Рила селища за балнео- и СПА като  Костенец, Пчелински бани, Момин проход, Долна баня. Очарованието им е в съчетанието на планинска природа, чист въздух, минерални извори и незабравими планински гледки – необходимо, но все пак недостатъчно условие за развитието на курорт в условията на пазарна икономика. Съвсем доскоро говорихме за тях главно в минало време, припомняйки си славата на минералните извори, до голяма степен забравена в наши дни. Днес новата мода – голфът, съживи отново незаслужено забравените напоследък имена.

хотел Езерото, Вили Костенец

Бъдещето иска Spa&Golf

Засега курортите се използват най-вече  като възможност за уикенд – главно заради близостта до София, Пловдив и Благоевград, от които отстоят на почти еднакво разстояние.
В Костенец има 3 минерални извора с дебит 300 литра в минута и температура около 47 С.



В района на Костенец са запазени много  надгробни могили и некрополи, останки от антични селища и селища от бронзовата епоха. Един от най-ценните паметници е крепостта «Траянови врата», където през 986 г. цар Самуил нанася голямо поражение на император Василий Втори.



Пчелински бани залага на бъдещето.


Спа хотел в с. Пчелина




В близкия до Костенец курорт ще бъде построен комплекс „Кюър Уотър Ризортс“, където на 22 дка ще се изградят четиризвезден хотел, 9 къщи и комплекс, който ще предлага балнеологични процедури.






Курортът Момин проход, обявен през 2006 г. за град, е прочут с уникалната си минерална вода.

Балнеологичен комплекс в Момин проход

Специалистите отчитат, че тя е втората по радиоактивност в България след тази на Нареченски бани и трета в Европа. Тук има общо 9 минерални извора с температура от 56 до 64 градуса. Водата лекува най-вече заболявания на горните дихателни пътища, белите дробове, сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система, а също така действа общо тонизиращо и противостресово.

Минералната вода в района


Минерална вода от Момин проход


Тя е слабоминерализирана, хипертермална, сулфатно-натриева, със съдържание на радон 0 550 емана и флуор. Съдържа 17 микроелемента. Тя е втората по радиоактивност минерална вода у нас и е на девето място в света. Главната й стойност като радонова вода се основава на трите показателя – висока радиоактивност, висока температура и голям дебит. Има приятен вкус, без мирис и цвят. Прилага се за питейно лечение при подагра, диабет, затлъстяване, включва се като питейно лечение и инхалации при алергични заболявания като бронхиална астма, ендогенна екзема.



Минерална вода от Костенец


Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, флуорна, силициева, с радон, сероводород, литий. Прилага се външно за ставни и сърдечносъдови заболявания, кожни и заболявания на устната кухина. За питейно лечение се прилага при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни болести, както и при диабет, подагра и професионални увреждания. Правят се инхалации при белодробни заболявания.


Минерална вода от Долна баня

Водата е слабоминерализирана, сулфатно-натриева, средно радиоактивна, флуорна. Може да се бутилира.

Пчелин баня – водата е слабоминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатно-натриево-силициева, със съдържание на сероводород и литий, радонова, флуорна.


Вашият коментар