ВИЛИ ЛИЛКОВ: Не съм съгласен досегашните структури да се занимават с минералната вода на София

ВИЛИ ЛИЛКОВ: Не съм съгласен досегашните структури, които години наред преписваха едни и същи стратегии, да се занимават с минералната вода на София

На този етап  можем да твърдим, че в София има 42 минерални находища, че водата е много богата като минерален състав, дебит и прочее, но истината е че в последните 20 години почти нищо не е правено както  за поддръжка на съоръженията, така  и за нови проучвания

– Г-н Лилков, по ваша инициатива към Столична община се създаде работно звено, чийто основен приоритет е грижа за минералните извори на територията на София. Кои са членовете на тази работна група?

-Създаването на такова работно звено е само предложение, засега. Столичният общински съвет възложи на кмета  да предложи правно-организационната рамка на структурата, нейния състав, взаимоотношенията с общинската администрация и разбира се бюджета. На този етап Общинският съвет чака решението на кмета.

–    И все пак имате ли информация, кой ще влезе в работната група?

-Все още няма яснота за състава. Имаше вариант ние, съветниците,  да определим екипа, но преценихме, че е най-добре това да се направи от независима институция. Възложихме на Асоциацията за развитие на София, която има точно такъв предмет на дейност, да направи проучвания и да изготви най-доброто предложение. Възможностите са най-разнообразни. По предложение на кмета звеното може  да е част от определена дирекция, да е общинско предприятие и дори търговско дружество. Проучването би трябвало да покаже коя е най-добрата правно-организационна форма. Според мен тази служба би трябвало да поеме всички задачи, свързани с проучването, разработването и развитието на минералните извори. Защото на този етап ние можем да твърдим, че в София има 42 минерални находища, че водата е много богата като минерален състав, дебит и прочее, но истината е,че в последните 20 години почти нищо не е правено за поддръжка на съоръженията както и за нови проучвания, с изключение на находищата, дадени на концесия. Опитът доказа, че

не е по силите на  ДАК
в рамките на сегашните практики
да направи нещо революционно ново

по отношение на минералните извори. Нужна е решителна стъпка напред. С много инвестиции с много идеи, защото София има всички основания да се гордее точно с това богатство, да го покаже и да го използва. Ако останем на нивото на старите проекти, на старите идеи, нищо няма да направим.

–    Ако започнем от нулата, обаче, това няма ли да ни забави още повече? Все пак има изработени проекти, съобразени с градоустройствения план, които явно са потънали някъде и са забравени, щом не се изпълняват.

– Конкретни проекти категорично няма. Има само идеи. Повечето от тях се базират на Стратегията за развитие на минералните извори в София – правена  през 2000 година, въз основа на проучвания и данни, които са още преди това. В последните години реални дейности по минералните извори не са правени. Голяма част от сондажите са в окаяно състояние. Някои от изворите по твърдение на специалисти, вече са попаднали в реституирани терени.  Мога да дам примери с каптажи, които са тотално компрометирани – като двата сондажа в двора на 15-то училище в кв. Надежда, разбити и пълни с камъни. Т.е. в някои отношения ще трябва да се започне наистина от нулата, да се правят нови сондажи, което съвсем не е евтина работа.

– На пресконференция във връзка с официалното предоставяне на право на управление на 8 минерални находища на Столична община главният архитект Диков представи два  много амбициозни проекта – единият за Централна баня, която трябва да бъде и Музей на София и идеен проект за каптажа в кв. Лозенец, който да се свърже с басейна Спартак.
Това не е ли пак работа на парче?

За Централния минерален извор и Централна минерална баня  наистина има решения на Столичния съвет да се превърне сградата в СПА център и Музей на София. Този извор всъщност от дълги години е предоставен за управление на Столична община. Така че, там е нормално да има такива намерения и взети решения. Но

проектът за прехвърляне на вода
от находището в кв. Лозенец към басейна Спартак
изобщо не е бил обсъждан в Общински съвет.

За мен това е нещо съвсем ново и ми се струва, че не би трябвало подобни идеи да се огласяват, преди да се направят сериозни проучвания, които да покажат, дали това е възможно  и целесъобразно.

–    Ако идейният проект за каптажа на ул. Милин камък в кв. Лозенец все пак тръгне да се реализира, това ще е свързано със значителни инфраструктурни промени, нали така?

–    До колкото разбрах от господин Диков, това всъщност е само една идея, която все още виси във въздуха. Аз обаче разглеждам подхода към минералните извори комплексно. Има данни от специалисти, че

находищата в Лозенец, Зона Б-5 и
Централен минерален извор са свързани,

което предполага, че намесата в един от тези извори, веднага ще повлияе на другите. Аз не съм специалист, предавам само думите на председателя на Асоциацията за подземни води на България. На този етап са необходими сериозни проучвания по отношение на химическия състав на находищата. Нашите последни данни относно дебит, запаси, възможности, които предполага градоустройството са от преди 20-тина години. София вече е много променена. Има извори като този в Зона Б-5, които позволяват да се направи център с басейн или друго по-сериозно съоръжение, защото наоколо има голям терен. Но има извори, които вече не позволяват да се развиват такива мащабни идеи.

Това, че ние имаме в общия градоустройствен план стратегия за минералните води е хубаво, но тази стратегия трябва да се преразгледа. В нея има много неща, които са неосъществими и звучат фантастично. Веднага давам пример с въпроса за реалните запаси. Твърди се, че са 500л/сек. Реални ли са тези количества? Защото прогнозите на някои специалисти са съвсем различни. Това ще е една от задачите на новото звено.

Не съм съгласен досегашните структури, които години наред преписваха едни и същи стратегии и ги прехвърляха от план в план отново да се занимават с този въпрос.

–Вие самият казахте, че Централният извор вече от години се управлява от Столична община. Доколкото знам подобен е случаят с каптажа в Зона Б-5. Това са извори, които общината е трябвало да стопанисва и управлява и досега, но резултати няма. Каква е гаранцията че нещо ще се промени с управлението на останалите дадени за стопанисване извори?

-Причините, според мен, да не се развият проектите в Централна баня са първо –  безхаберието и  на второ място високите цени и очаквания, които имахме, че едва ли не ще печелим много от концесията. Затова и никой не се яви на първата концесионна процедура. А за Зона Б – 5 проблемът стои от години във връзка със собствеността, който се разреши едва наскоро. И аз не знам защо Транспортното Министерство толкова много държи на един терен в района. През годините дори се стигна до предложение за нещо като бартер – дайте ни парка, а ние ще ви дадем сграда. Което според мен отново е изява на това безхаберие, за което говоря.

старата баня на Овча купел, днес

– Подобна липса на комуникация  май има и в случая с Овча купел? Водата вече е на общината, сградата пък  по последни съдебни решения е собственост на Здравното министерство. Считате ли, че там също трудно ще се изработят проекти в обществена полза?

-Това са възли, които трябва да бъдат развързани и то в диалог. И този диалог с държавата вече е започнал. Надявам се по- бързо да приключи. От друга страна положително оценявам и факта, че държавата даде на Столична община  минералната баня в Банкя.

Нужно е държавата постепенно да се оттегли поне на територията на София  и да даде възможност на общината свободно да развие своята политика.

От друга страна обаче продължава да стои въпроса с таксите, които са високи, по мнение на много бизнесмени, с които лично съм разговарял. Тези такси се налагат точно от държавата, поради факта, че тя има собственост върху самата вода.

Общината няма да може да определя таксите.
Тя само ще управлява предоставените извори.

Политиката по отношение на самата вода ще си я определя държавата. Поне на този етап.

–Не мислите ли, че и обществеността би могла да се включи в  дебати по темата. Защото ако няма писана история,  все още има лични истории, свързани с водата. Много хора знаят и помнят, ходили са и са ползвали минералната вода на София.

-Редно е да се попитат и гражданите. Вече даже лично аз имам разговори с граждани – специалисти по балнеология, които сами изявяват желание да съдействат за събирането на  памет за балнеологията в България. Аз съм сигурен, че много хора ще се включат в това звено. Най-малкото, за да се създаде една цялостна история, която да бъде разказана на софиянци. Защото да си софиянец и да нямаш отношение към това богатство, което е създало града, е просто престъпление. Това е тема на цял един друг проект –

как софиянци да опознаят града си
през водата,

да знаят че това е богатство, за което те трябва да се грижат и богатство, което ще даде невероятни резултати в бъдеще.

–Бихте ли се ангажирали с конкретни срокове, в рамките на които ще може да се видят и реални резултати?

-Дългосрочно нищо не мога да кажа, защото просто ще излъжа. Засега действията са стъпка по стъпка.

Не би следвало обаче да са необходими много години, за да може всичко това да тръгне и да се развие. Красноречив е фактът, че само десетина години след Освобождението, 1891 година, се гласува Закона за минералните води на България и в срок от 20-тина години в София възникват всички тези центрове, за които говорим и днес.  И това се случва с общите усилия на софиянци, на предприемачите и с много държавни заеми, разбира се.  Държавата обаче по никакъв начин не е пречела и не е натоварвала хората, които искат да инвестират, напротив, тя им е помагала.

Сондажът в кв. "Надежда"

–В крайна сметка, защо да се прави всичко това? Какви са все пак прогнозните очаквания от тези много скъпи мерки за оползотворяване на изворите?

Всичко зависи от потенциала на всеки един от изворите. На някои места е възможно да се направи само водоналивна инсталация, там където водата има добри питейни характеристики и достатъчен дебит. На други могат да се разработят крайпътни комплекси, в които водата да се използва за отопление, за басейни, на трети места могат да се построят балнеологични центрове, какъвто е случаят в Овча купел.  Някои находища отдавна са се превърнали само в центрове за бутилиране като Горна баня и вероятно това ще продължи. Всичко е въпрос на сметка. И на пари.

– Очаква ли се геотермалните находища да се използват за топлоподаване, освен за администранивни сгради,  и  към частни абонати и така да се изгради алтернатива на парното?

-Да, възможно е, но това ще има локален характер. Не трябва да си мислим, че с тези води ще отопляваме цяла София. Считам, че технически няма кой знае какви възможности за мащабна геотермална инсталация. И отново опираме до необходимостта от баланс. Защото тази вода ние не можем да я използваме едновременно за всичко. В крайна сметка ресурсът е ограничен и затова всичко трябва да започне от оценка на ресурсите – от актуални данни за дебит и запаси.  
Всички неща, които се говорят в момента са по-скоро в сферата на пожеланията и на общите стратегии. Конкретните проучвания ще покажат какво можем да направим.

–И в крайна сметка става въпрос за пожелание нещата да се случват, така ли е?

-Не, става въпрос за политическо решение, което трябва кмета да изпълни
Моята роля с тази инициатива беше да напомня първо на общинската администрация, че има такава стратегия, че има минерални води,  и да вземем политическо решение, което да даде посоката.

Вили Лилков e завършил ядрена физика в СУ “Св. Климент Охридски”.  Общински съветник в Столичния общински съвет (1999-2003, 2003-2007, 2007-2011). Председател е на групата общински съветници на ДСБ (2004-2007). Член на ДСБ – Триадица и председател на Предизборния щаб на Софийската организация на ДСБ.

Въпросите зададе Антоанета Салфидж