За тоалетната с любов

Знаете ли какво празнува светът на 19 ноември? Сред цялата плеяда от бляскави дати и събития, отбелязвани от международните организации, скромно свети този малък ден, обявен от ООН и ЮНЕСКО за Международен ден на тоалетната!

След дългото си пътуване през историята това най-утилитарно съоръжение най-после е заело полагащото му се място. А интересът към него отдавна е надхвърлил чисто инженерната страна – тоалетната чиния вече се разглежда като изключително интересно явление на културата, което е съпътствало неизменно човека по пътя му от първите неолитни жилища до мегаполисите на днешния ден.

През последните 50 години на тази тема са посветени безчет исторически изследвания, монографии, скъпи албуми с дизайн на нощни гърнета, вази и тоалетни чинии. Световните музеи пък показват уникални експозиции с редки и ценни екземпляри. Брюксел има цял  музей на канализацията, в Стоук, Англия, в музея на тоалетната се намира една от най-богатите сбирки на фаянсови изделия, в Япония също има такъв, при това е много стар и някои от експонатите му са определени от специалистите като „важно културно достояние”!

Пътят от първите дупки, изкопани направо в земята, до съвременните дизайнерски тоалетни – във всевъзможни цветове, форми, материал и по-близки до авангардното изкуство, отколкото до ежедневието, е доста дълъг. И много интересен.

Свят без тоалетна чиния

Кога човекът е отделил нужника от околната среда е трудно да се определи. За най-древен вариант на това, което днес наричаме тоалетна, се смятат останки от неолитни жилища в Шотландия, в пода на които са открити дупки, свързани с отходни канавки. Съществуването на тоалетната е тясно свързано с наличието на канализация. А изграждането на такова сложно инженерно съоръжение е било предизвикателство пред всяка култура. Почти истински тоалетни е имало в древния град Мохенджо Даро (на брега на р. Инд), в къщите на който имало отделни помещения с вода и тоалетна – пак дупки в пода, свързани с цяла мрежа от канали, които отвеждали отходните води извън града. В Месопотамия също са познавали тоалетните помещения и канализацията, а в гробницата на шумерската царица Шубад е открит уникален каменен стол-тоалетна. Според учените предметът е измайсторен около 2600 г. пр. Хр. и днес може да се види в залите на Британския музей. До ХХ век, когато настъпва ерата на съвременното WC, именно тоалетният стол е главен герой на сцената за естествени нужди.

В Древен Египет също е имало доста добре разработена канализационна система, но колкото и да е странно, тя не е била свързана с тоалетните помещения. Те обикновено представлявали издълбани ями, обмазани с вар и покрити с пясък, който периодично сменяли. В едно от погребенията във Фива също е намерен споменатият вече стол-тоалетна, само че този път изработен от дърво. Под стола слагали обикновено глинено гърне. Древните гърци също не стигнали по-напред в развитието на идеята и векове наред използвали глинени гърнета, които наричали „нощни вази”, често красиво изрисувани и богато инкрустирани.

Китайци откриват тоалетната хартия

В Китай учени наскоро откриха богато погребение на император от династията Хан, живял преди около 2000 години. В гробницата му наред с многото стаи, пищни предмети и луксозни пособия има и запазено тоалетно помещение с каменен стол и устройство за пускане на вода – нещо несъмнено непознато дотогава на останалия свят. Би Би Си нарича находката „велико изобретение, свидетелстващо за висотата на китайската цивилизация”. На Китай обаче човечеството дължи и друго велико откритие – тоалетната хартия!

Появила се в началото на нашето летоброене, обикновено се изработвала от дървесна каша и други тревни съставки. През средните векове китайското семейство ползвало около 15 000 листа тоалетна хартия с размери 8х8 см – мека, плътна и… напръскана с благовония.

Що се отнася до Европа, там познават тоалетната хартия едва през 1860 г. Открива я британският индустриалец Джеймсън Олкок. Изобретението му обаче едва не го докарва до фалит, защото срамежливите поданици на кралицата много трудно се престрашавали да си поискат в магазините от ценното хигиенно средство.

В Рим на тоалетна

Като говорим за хигиена и инженерна мисъл, няма как да не споменем Древен Рим. Огромната сложна канализационна система, която е изградена в Рим – Cloакa Maxima, и до днес остава едно от най-големите инженерни съоръжения в света. А някои от каналите й се ползват и до началото на ХХ век. И тъй като в Рим всичко придобива неизменно „обществен вид”, тоалетната също се превръща в любимо  място за срещи и контакти на богатите римляни.

Във всяка баня имало отделно помещение, разкошно облицовано с мрамор и гранит, обзаведено с каменни пейки с дупки, и под тях течала вода. Пейките били разположени в кръг, като в театър, събирали около 20 души. Помещенията били топли, създавали интимна атмосфера, в която с часове сановници и богати граждани прекарвали времето си сред разговори и спорове. За обикновените граждани обаче били предназначени малките, душни и смрадливи тоалетни, разположени по улиците. Но вечер в домовете – и на бедни, и на богати, – където канализацията не стигала, властвало отново неизменното нощно гърне.

Нощното гърне – 2000 години история

Историята сочи, че най-универсалното подобие на тоалетната чиния е старото нощно гърне. А през Средновековието, когато  канализация нямало в нито един европейски град – фактически и единственият. И бедните, и богатите граждани ползвали гърнето и го почиствали, като го изливали…  през прозореца. Днес можем да видим един уникат от колекцията на музея в Авиньон – нощната ваза на Карл Велики, която представлява най-обикновено медено котле с дръжки. И в огромните замъци на монарсите най-високата степен на инженерна мисъл, до която стигали тогавашните архитекти, била познатата още от неолита отходна яма. Така почти до ХVІІ век единственото развитие в тази област е свързано с усложняване на украсата за нощните гърнета. От време на време дори ги правели и от други материали – за разнообразие. Особено модерни били керамичните портативни бидета.

Тоалетна за кралицата

Иновациите в областта на тоалетната идват от Великобритания. През 1590 г. сър Джон Харингтън създава за кралица Елизабет I работещ модел на тоалетна чиния с воден резервоар, т.е. почти такава, каквато е позната днес. Харингтън подробно описва своето изобретение, като посочва дори и цената на вложените материали на стойност 30 шилинга и 60 цента! Но според историците изобретателят допуска две грешки – едната чисто конструктивна, а другата, както бихме казали днес – лош пиар. Първата – от изобретението се носела силна миризма, от която често се оплаквала самата кралица. А втората касаела  името – Харингтън нарекъл творението си „Метаморфозата на Аякс”. На разговорен английски обаче „якс” значи нужник. Този неволен езиков каламбур дава повод на продължителни шеги и злословия по адрес на кралицата и монархията. А според други сведения шестдесетгодишната кралица, въпреки че много харесала подаръка си, непрекъснато се опасявала, че чрез тръбите на канализацията ще й бъде отнета девствеността.

Французите отвръщат на удара

След около 50 години на френския крал Людовик ХІV подарили тоалетна-кресло, но меко. Кралят толкова харесвал подаръка, че прекарвал върху него с часове и дори посрещал седнал на него пратеници и гости. Оттогава е и изразът „френска тоалетна”.

Едва след стотина години, през 1778 г., когато Лондон вече има канализация, става възможна следващата стъпка. Томас Креппер създава WC-то във вида, в който и до днес го ползваме – а именно тоалетна чиния с воден затвор под нея, под формата на U-образно коляно. Тази малка конструктивна идея решава завинаги проблема с миризмите, тъй като водата спира обрания им ход. Скоро се появява и фаянсовият вариант, а малко по-късно двама кралски механици изобретяват и автоматичен кран за пускане на вода. И въпреки че доста умове са се трудили през годините над това, в сърцата на поданиците на короната е останало завинаги името на Томас Креппер – така тоалетна и до днес се нарича „креппер”, а дългото стоене в тоалетна – с глагола „креп”. В родното селце на изобретателя пък прозорците на църквата били украсени с цветни стъкла, изобразяващи тоалетна чиния. Заслужена почит към делото му!

През следващите векове са направени многобройни частични подобрения на тоалетната чиния, на казанчето и седалката. Масовото производство на съоръжението започва през ХХ век с фаянсовите модели на испанската фирма „Унитас”. Името на фирмата става нарицателно в много езици за тоалетна въобще.

Пътят на ценното хигиенно съоръжение обаче продължава. И само бъдещето ще покаже как ще се промени.

текст Светослава Петкова