Павел баня – в царството на водата и розите

Тракийските владетели със сигурност са оценявали специалните качества на прочутата и днес Карловско-Калоферска долина. Дори е твърде вероятно да са боготворели мястото и да са го считали за кътче от рая, ако се съди по множеството царски могили в района, които богоугодно почиват в мир. Какво ли чак толкова са харесали в тази долина прочутите древни хедонисти? Ами може би същото, което е впечатлило и римляните, а после и турците – уникалният баланс между мек климат с четири сезона, плодородна почва и … много вода.

А розата? Кралицата на цветята се появила по-късно. Довели я турците, които владеели чудния занаят на розоварството. Цветовете доставяли от областите около Дамаск, днешна Сирия, където навремето единствено растял най-ценния за розоварите сорт роза-дамасцена.  Получило се така обаче, че капризното цвете толкова си харесало котловината, че не просто се хванало, а дори станало по – ароматно и маслодайно и останало тук завинаги.

В пазвата на цялата тази благодат скромно съществува едно неголямо градче Павел баня.

От историята до мистификацията
Историята не е сред силните страни на Павел баня. Селището всъщност е много ново, факт, който лесно ще установите и сами, веднага щом стъпите на правите му и сравнително широки улици. Крехката възраст на населеното място обаче дава шанс на жителите да чувстват пулса на историята, да я усещат като жив организъм, да я създават и предават от уста на уста.  Градът се създава веднага след Освобождението и е едно от онези селища, които като феникс възраждат живота в опожареното Средногорие.

През 1877г. , няколко дена преди изтеглянето на руските войски, в местното село Турия   научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и всички панически побягват през с. Шипка. Започва епичният “Бяг през Балкана”. Озлобените от войната турски орди подпалили всички села по долината на р.Тунджа, включително и с. Турия. Когато през пролетта на 1878г.селяните от Турия се завърнали по домовете си, те намерили само пепелища. Решили да се заселят в опразненото турско село Лъджакьой, което се намирало в близост до местните топли минерални извори. Кръстили новото селище на свети Павел и княз Павел – брат на руския Цар Освободител.

С император Николай II пък има пряка връзка  една друга история, любопитна и мистериозна, та чак до жълто, достойна за сюжет на касов холивутски филм. Да, иде реч за престолонаследниците Анастасия и Алексей. Повечето местни хора са твърдо убедени, че заселилата се в близкото село Габарево през 1922-23 година графиня Елеонора Крюгер, наричана от всички Нора, всъщност е принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на руския император Николай II, която успяла да се спаси от жестоката касапница на императорското семейство. Появилият се само една година след нея в Габарево болнав младеж представящ се като Георги Жудин, Жорж, пък е нейният брат Алексей.  Свидетелите разказват, че госпожа Нора никога не е обявявала претенции за царско потекло, но самите й обноски, фактът че свободно разговаряла на пет езика, шиела изящна бяла и цветна руска бродерия, а настанилите се в Габарево белогвордейци се отнасяли към нея с невероятна почит, равна на почитта към царска особа, са все знаци, които възбудили любопитството към тайнствената личност.

Много материали и книги, повечето български, са изписани за възможните връзки между Анастасия и Елеонора, правена е  медицинска експертиза на заровените останки от телата на Жорж и Нора, следователят  Благой Емануилов дори е инициатор на фондация “Принцеса Анастасия и принц Алексей”, в подкрепа на версията за българската Анастасия. Русия обаче  категорично не дава ухо на това твърдение и отстоява позицията, че според техните експертизи след екзекуцията липсват останките не на Анастасия, а на по-голямата й сестра Мария. Дали скромното, но специално Габарево, селото на 100-те чешми, в което гнезди бяла лястовица (самата аз я видях), ще се окаже в центъра на една от най-големите световни мистификации на 20-ти век – само историята ще покаже. Факт е обаче, че присъствието на руските белогвардейци оставя дълбока диря в паметта на местното население, а Павел баня пък придобива в наследство едно безценно богатство – прекрасен парк, който днес е с площ от 97 дка.

Минералната вода – бялото имане на Павел баня
Павел баня може и да се води за млад град, но артефактите показват, че това е един от най-старите балнеоложки центрове в страната. На днешната територия на града се намират седем естествени извора, използвани от незапомнени времена. На 10 км източно от Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос ( Тунджа ), великия тракийски цар Севт III  издигнал столицата си Севтополис – център на Одриското царство, останките от която сега се намират  под язовир  “Копринка”.

В четирите посоки около минералните извори са построени по десет селищни могили. Много от тях влизат в чертите на града. Други са пръснати в околността – в гр. Шипка , в с.Габарево, с.Тъжа и други. В района на курорта са намерени останки от стара банска сграда, датираща, вероятно, от римско време.

Минералната вода на Павел баня се характеризира като

слабоминерализирана, хидрокарбонатна натриева, флуорна и силициева. Обща нейна характеристика е високата концентрация на флуоридни йони (15 – 18 мг/л) и метасилициева киселина( до 98 мг/л) на  фона на ниска обща минерализация на водата ( 661 мг/л). Отличава се също с микробиологична чистота и с много добри вкусови качества. Препоръчва се за използване като лечебна за:
– кариесна профилактика, следфрактурни състояния, остеопорози от възрастов произход.
-Сравнително високото съдържание на метасилициева киселина, ниската радиоактивност я правят много ефективна при заболявания на ставно-мускулния апарат и заболявания на нервната система.
– и за бутилиране като лечебна натурална минерална вода, съдържаща флуорид.
Температурата на изворите в Павел баня  се движи между 25( Стублата) и 61,4оС (сондаж Кадемлия), като трите от източниците ,които захранват всички стари и нови лечебни центрове и хотели са с температура над 50 градуса. Във връзка с това общината на Павел баня е разработила проект, който предвижда саниране на старата водопреносна мрежа с цел ограничаване на температурните загуби на водата и създаване на условия са топлофикация на обществените сгради и балнеологичните центрове в града.

Розата – ароматната кралица на цветята

обожава землището на Павел баня

Роза – дамасцена – най-добрият сорт за производство на розово масло, открива Карловско-Калоферската низина през 17 век. Донасят я турските розовари, които до този момент търгуват листенцата на ароматния продукт от  областите около Дамаск. В долината на река Тунджа и точно около днешния Павел баня  царицата на цветята намира идеалното съчетание между климат, слънцегреене и чиста вода.

Ако искате да научите нещо повече за историята на розоварството, да разгледате автентични съдове за производство и да си закупите оригинално розово масло, посетете етнографския музей “Дамасцена” в с.Скобелево, на 5 км. от Павел баня.

Собственикът Григор Йорданов е събрал уникална колекция от съдове, казани и  инструменти, използвани преди от местните розовари и е развъдил в градината си 67 вида роза. На обяд, който можете да поръчате предварително и на сладка гюлова ракия, собствено производство, словоохотливият стопанин е твърде вероятно да си развърже езика и да ви разкаже любопитни факти от историята на розоварството та до днешния бизнес. Самият  чичо Григор има частна розова плантация от 100 дка насаждения и съвсем не е безразличен за бъдещето на този поминък. Според него обаче този характерен за областта бизнес, от който държавата е в състояние да спечели сериозни дивиденти, защото напрактика българската роза дамасцена няма аналог в света, е под сериозната заплаха от пълно изчезване. По думите на производителя изкупната цена на розовия цвят тази година ще е много нисъка – 1,10-1,20лв, в сравнение с миналогодишната – 1,60 на килограм. И като се вземе предвид, че 750 кг розово масло от миналата година стои в складовете неизкупено, съвсем резонно е търговецът да се страхува дори от фалит, защото е твърде вероятно разходите които ще направи за варенето на един казан розово масло, въобще да не могат да се покрият с продажбите. Въпреки сериозните рискове обаче Григор Йорданов едва ли ще пропусне да ви се похвали, че от него вече пазаруват фирми от най-различни държави като особено се гордее с направените изследвания на японците, които изкупуват местния розов цвят за биодобавки и след множество сложни анализи излизат със становището, че толкова  екологично чист продукт трудно може да намери някъде по света.

Закъснялата СПА еуфория – или защо последните ще бъдат първи
СПА-революцията, която изцяло промени облика на редица родни туристически центрове като създаде 4 и 5-звездни мастодонти от бетон, в които като екстра се предлагат  спа процедури с непознати имена и неустановено въздействие, но на висока цена, сякаш е прескочила землището на Павел баня. В скромния средногорски курорт времето изглежда  е спряло някъде през 70-те години на 20-ти век. В града има два големи балнео-санаториума, които основно се пълнят по държавните здравни пътеки и НОИ и няколко частни, по-скоро семейни хотела, които и сами не са решили как точно да се определят – балнео-, спа- или оздравителни центрове.

За най-голям  оздравителен комплекс все още се води “ПРО”ЕАД – построеният още по времето на социализма санаториум. Той разполага с леглова база от 480 легла, с голям балнеологичен център с басейн с минерална вода и собствен парк. Категоризацията му е само  две звезди и напълно отговаря на това ниво. Всичко в сградата е избеляло и олющено, повечето от кътовете с меко сядане в коридорите са махнати, вероятно защото вече не стават за нищо, обзавеждането в стаите е от времето на баба ви (която си изберете), шумовата изолация – никаква (само да ви засърби носа и вече всички са разбрали, че ще кихнете), в стола няма нито една чаша със здрава дръжка, факт е обаче, че санаториумът е пълен и то с млади хора. Значи, не луксът определя избора на място за релакс. Основната причина за големия интерес към комплекса разбира се е ниската цена. Повечето хора тук идват по пътеките на здравната каса с карти за десет дена. Почивката с включен пълен пансион и пет балнеологични процедури на ден излиза 200 лева. на човек. Най-голямото предимство на “ПРО”АД е добре оборудваната балнеологична база и изключително опитния екип от специалисти рехабилитатори.

Сред новите хотели най-популярен засега е балнео-хотел “Маркони”. Разполага с 24 стаи и пет апартамента и е по-скоро от типа семеен хотел. В приземната му част е организиран спа-център с открит басейн и масажни кабинети. Има също оборудвани кабинети за балнео-процедури. Главният лекар д-р Минев има репутаицята на много добър специалист. Дори и в този уж модерен хотел, обаче, времето като че ли се движи с 20 години назад. Уж предлагат спа-процедури, а като помолих на рецепцията за спа-меню служителката ме изгледа странно и с ехидна всезнаеща усмивка ми заяви че въобще не разбира какво я питам. Моята спътничка туроператор поиска ценова листа на хотела. Едва след третата молба същата рецепционистка подаде ламинирана ценова листа – срещу връщане. Оказа се, че няма брошури с цени за масова информация.

Новата надежда на Павел баня е четиривездният балнеохотел “Севтополис”.  Той разполага с 56 стаи, 3 апартамента, балнео и спа-център, басейн с минерална вода и 10 дка собствен парк. Хотелът работи от началото на месец юни и все още е много трудно да се даде оценка за базата и нивото на обслужване. Лекарите, които поемат балнеопроцедурите обаче са с доказано добра репутация, а това се оказва най-голямото предимство за места като Павел баня. В момента от управата на хотел Севастополис са обявили лятна промоционална цена за пакет с нощувка, закуска и вечеря и ползване на термалната зона – 44,50 лв. на човек при двойно настаняване.

Липсата на модерни спа-хотели и луксозни комплекси не плаши кмета на Павел баня Станимир Радевски. Според него бъдещето на този курорт е в развитието на семейния профилактичен туризъм, което означава, че не луксът на легловите бази, а условията за почивка, релакс и алтернативни занимания ще са решаващи при избора на курорта. В града освен хотели има и много квартири, в които двойна стая върви средно по 20 лева на нощ. В момента курортистите, които наемат квартира ползват рехабилитационните услуги на различните балнео-хотели. Общината обаче има разработен план за обновяване на градската баня и превръщането и в модерен обществен балнео- и спа център, който да предоставя модерни услуги на всички почиващи. Днес, след приемане промените в Закона за водите, според които община Павел баня вече сама ще стопанисва и управлява минералната си вода, има голям шанс мечтата на кмета Радевски, за обновяването на градската баня, да се сбъдне. Това ще даде шанс на Павел баня да се превърне в един модерен профилактичен курорт със собствен облик, развил спа-услугите си на базата на солидни традиции в балнеологията.

текст Антоанета Салфидж