4 прохладни местенца с естествен хидромасаж
на час път от града
текст и снимки Миряна Малчева
Летните жеги едва ли се отразяват добре на някого. Жаждата за зеленина, вода и прохлада расте пропорционално на живачния стълб на термометъра. Започваме да мечтаем за екскурзии до далечни страни с море и планина, които за съжаление или струват скъпо, или изискват поне седмица време. Какво обаче да правим през краткия, но много горещ уикенд?
Вместо да ходите на шумен обществен басейн или до някой язовир с полянка за пикник, потърсете скривалището на красив водопад.
Асоциациите с такова пътешествие обикновено се свързват с тежки преходи по кози пътеки, хлъзгави камъни и… рояци от хищни комари. На практика маршрутът винаги се оказва по-лесен, отколкото сте си го представяли, но дори и да ви стори труден, си заслужава.
Предлагаме ви четири водопадни дестинации, които са само на 2-3 часа път от София и са чудесна възможност както за еднодневни екскурзии, така и за по-продължителен отдих.
Чудотворният Варовитец
Водопадът Варовитец се намира на около 4 км от Етрополе в Стара планина. Река Малки Искър буйно се спуска от няколко тераси и образува високия около 15 метра водопад. Общата му площ е 0.3 хектара.
Разположен е сред гъста широколистна гора, която почти напълно скрива слънцето, и само отделни лъчи пробиват зеленината, играят по водните струи и образуват мънички дъги.
В подножието му има няколко мънички басейнчета, които преливат в красива водна каскада сред зеленината и камъните.
До водопада се стига сравнително лесно по стръмна, но къса пътека, която излиза в подножието му в средата на склона. В непосредствена близост се намира манастирът „Света Троица”, е един от най-големите в България. Разположен е в травертинова тераса, създадена от Варовитец. Храмът е в сегашния си вид от 1858 г.
Според легендата свети Иван Рилски се уединил в една от околните пещери. Близостта на селището обаче го принуждава да напусне района и да се отправи към Рила. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира „Варовитец”. През годините той постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. В една от стаите на манастира е запазено скривалище на Васил Левски.
В единия край на комплекса извира вода, която лекува стомашно-чревни заболявания. Тя извира изпод тежкия пясък, който, веднъж разровен, не може да възвърне формата си с часове. Разказват, че преди години на това място дошли двама тибетски монаси, които взели от водата и си я занесли на Покрива на света, защото там нямало такава. Манастирът предлага чудесни условия за пренощуване на достъпни цени. Друга алтернатива е намиращото се на около 5 км оттам. А за решилите да се придържат към еднодневата екскурзия, поречието на река Ямна предлага чудесни възможности за пикник. курортно селище Рибарица
Исполинът Бовска Скакля
Водопадът Скакля се намира в Искърското дефиле, близо до гара Бов.
Преди години той е бил една от основните туристически дестинации за софиянци. От гара Бов тръгва екопътека, която се изкачва по склона на дефилето и излиза на село Заселе.
Тя е създадена от Станимир Тодоров през 70-те години на миналия век и по-късно я наричат Вазова пътека. Тук известният български писател пише едни от най-живописните си и емблематични произведения, сред които и разказът „Дядо Йоцо гледа”.
Не може да не се отдаде дължимото и на кмета на община Своге, под чиято егида Вазовата екопътека е напълно обновена през 2007 г.
Тя е обезопасена и добре обозначена, на Заселските ливади в горния й край са построени беседки и мостчета, монтирани са парапети и осветителни тела.
Оттам се разкрива невероятна гледка към Искърското дефиле и околностите.
След недълъг преход се стига до водопада Бовска Скакля, който е един от най-красивите и високи водопади в България. Източната част на планината Панор образува внушителен варовиков венец в местността Варо с височина 120 метра. Водите на реката политат на три каскади, като най-горната е и най-впечатляваща със своите 85 метра височина.
За съжаление едноименната река не може да се похвали с пълноводие и посещението на този водопад трябва да бъде внимателно подбрано за слънчевите дни на по-дъждовните сезони.
Легендарният Костенски водопад
Кстенският водопад се намира на 3 км от с. Костенц и на около 70 км югоизточно от София.
Името Костенец според преданието е възникнало по-късно и идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки.
Мистиката и духът на отминали епохи витае на това място. В скалните образувания мнозина виждат изваяни от природата изображения, на камъка се приписват енергийни и витални сили.
Цялата местност се оглася от тътена и бученото на водопада, чието фуниевидно русло служи като естествен усилвател.
Водата се разбива със страшна сила в скалите, образува красиви и сякаш извадени от приказките синьозелени вирове. Цялата местност в околностите сякаш е застинала в една предходна епоха. От периода след Освобождението са останали писателските къщи и вили, които са неповторимо красиви и различни от своите съвременници. Царствената тишина и величествената природа са като балсам за стресирания гражданин.
Природните забележителности, минералните извори и легендарната слава на района превръщат местността в идеално място за възстановяване след боледуване, за пълноценен отдих и отмора.
Боянски водопад – усилието, което си заслужава
От всички описани водопади Боянският е най-трудно достъпен. В ясните пролетни дни, когато е най-пълноводен, може да бъде видян от центъра на София. Топенето на снеговете по склоновете на планината пълнят коритото на реката и сребристата му резка проблясва сред свежата зеленина. Природата е красива, притежава онази присъща магия на широколистните гори, изпълнени с проблясъци на слънцето през листата.
Разположен в сърцето на Витоша, Боянският водопад е достъпен по пътека, тръгваща от центъра на кв. Бояна. Разстоянието оттам до мястото, където Боянската река шумно скача от 15 метра височина, е около 5 км, или около 2 часа катерене по пътеката.
Все пак окуражаващата новина е, че маршрутът минава предимно през гора и дори и в разгара на лятото екскурзията е приятно изживяване. Съществува пътека откъм Копитото, която в по-голямата си част е равна с изключение на финалния участък – стръмен и каменист терен, който се спуска към водопада.
Боянският водопад е наистина величествен – изглежда неукротим и див, разбива се шумно и се гмурва сред огладените от времето и водата камъни. Местността около водопада е непокътната – човешките следи се ограничават до изхвърлени фасове и салфетки.
През последните години водопадът все повече придобива популярност като място за ледено катерене. През зимните месеци той замръзва благодарение на разположението си – дълбока и усойна долина. Неговите „ледени езици” предоставят чудесни условия за обучение в ледената техника.