Приказките на Чанаккале

Малкият Истанбул – така наричат  Чанаккале. И това е заради уникалния географски шанс на града да е разположен на два континента – Азия и Европа и  на водосборната точка на две морета – Мраморно и Егейско.

Стратегическото местоположение на Чанаккале, при самия вход на Дарданелите, е основателна причина градчето вече няколко хилядолетия да присъства в историческите анали на редица народи, етноси и цивилизации.

Две са войните обаче, провели се по тези земи, които определят съдбата му на историческа забележителност от особено значение.

Първата съдбоносна за репутацията на цялата местност битка се състояла хиляди години преди Христа и е описана от незрящия аед Омир  – да, иде реч за

Троянската война.

Митичният и процъфтяващ някога град Троя, който предлагал сигурен заслон от ветровете и разгулна почивка на смелите моряци, по-точно останките от него, се намират само на  40 км от азиатската част на Чанаккале и благодарение на този факт през улиците на града ежегодно преминават милиони туристи.

В началото на 20 век, на 18 май 1915 година, хълмовете на п-в Галиполи, европейското землище  на града,  стават арена на люти боеве.

Турските войски, предвождани от прочутия Мустафа Кемал Ататюрк, поднасят в жертва над 500 000 войници, много от които на възраст до 15 години, но печелят битката и така поставят началото на победоностния поход на Ататюрк, който завършва с превръщането на Турция в страна без фесове и фереджета.  Днес, в чест на великата победа, почти целият полуостров Галиполи е национален парк, който ежегодно събира за празника милиони турци от цялата бивша империя.

Без артефакти и без багаж

За Чанаккале обаче можете да тръгнете и без особени географски познания и дори без капчица интерес към артефакти. Така поне направих аз и… май открих другата му не толкова позната, но очарователна до влюбване страна – на порта към безвремието.

На пръв поглед градът не изпъква с никаква особена характеристика.

Да, той е пъстър и шумен като повечето градове от Близкия Изток, но и не е съвсем като тях. В него животът като че никога не спира, а крайбрежната му алея 24 часа в денонощието е сцена на безброй човешки съдби, типично за средиземноморски град, но всъщност не съвсем.

Улиците на новата му част са просторни, идеално прави и много зелени, а старият квартал е осукан с очарователни калдъръмени сукаци, оградени с изящни броеници от долепени една до друга масивни къщи с шарени фасади и кокетни балкончета с  парапети от ковано желязо и  качулки от цветя. Досущ като в град от Централна Европа. Но в кой ли по-точно…Трудно е да се каже.

Възможно е чувството за конфузия и необичайно объркване да ви обземе още при първата безцелна разходка из града, както и се случи с мен. Още на първия час след старателно взиране в подробностите и безуспешни опити да отгатна къде ли съм виждала точно тази алея и защо ли точно тази часовникова кула ми е толкова позната, реших да се потопя в простото съзерцание и да не го погубвам с опити за сравнения по спомени от миналото.

И тогава започнах да откривам многобройните лица на града. Пред погледа ми се открояваха ярки образи с конкретни характеристики, до които заставаха още по-ярки образи със съвършено различни характеристики и така до безкрай…

Разбрах, че съм загубила представа за място и време.

Днес, когато считам че старателно съм подредила наблюденията в папки и кутии, си давам сметка, че точно мозаечната хармония в Чанаккале, изградена от хиляди различни парчета, които умело балансират в общ ритъм, това е уникалната черта на мястото. Чанаккале е не просто град на граница, той е самата пограничност, там, където всички пътища се събират, за да тръгнат на някъде. Там времето и пространството наистина нямат значение. Просто избираш посока и… попадаш в приказка.

Ще споделя с вас два необичайни сюжета, които тръгват от Чанаккале, пресичат Дарданелите и стигат до двата единствени турски острова в Егейско море – Гьокчеада и Бозджаада. Ако и вие минете по моите стъпки, не търсете моите случки, защото те няма да се повторят. Така действа това място, създава вълшебства, които са незабравими, но и неповторими.

Да срещнеш Робинзон на Гьокчеада

Все по-малко са островите, на които можеш да се уединиш, за да се почувстваш като Робинзон, но още по-малко са тези, на които можеш да се срещнеш с истински романтичен отшелник.

На Гьокчеада, най-големият турски остров, който е само на 45 мин. път с ферибот от  Чанаккале, живее един реален съвременен Робинзон.

Наричат го Чакъра, заради ясно сините му като Егейско море очи. Преселил се е на острова преди 20 години, бягайки от разрушителното земетресение в Измир и се влюбил в дивата пустош. Сега Чакъра пише романтични стихове за своя остров и посреща гости от цял свят в малкия си, но много популярен ресторант, чийто меню е написано на няколко езика, включително и на български.  Ако стигнете до там и решите че ви е нужен водач, обърнете се към Чакъра – той с радост ще ви опъти и дори е възможно да стане ваш гит.

А иначе островът не е голям. Площта му от около 300 кв.км се обикаля с кола за няколко часа. Пътищата са асфалтирани, но тесни и макар и рядко по тях се появява и насрещно движение.

Във вътрешността на сушата почти няма населени места. Има обаче няколко изоставени гръцки села, чиито призрачни къщи без прозорци и с дебело залостени врати изглеждат като че естествено накацали по  обрулените от вятъра хълмове, сякаш са режисиран сценичен декор за фантастичен трилър.

От няколко години в сърцето на острова се е появило и българско селище. Създават го турски семейства, преселници от България. Селото вече наброява над 150 къщи така че съвсем не се учудвайте, ако още на ферибота ви заговорят на родния език.

Най-голямото богатство на острова обаче са абсолютно дивите му плажове. Крайбрежната ивица е дълга 95 км. и предлага изумрудено море,  ситен пясък и непрекъснат морски бриз.

“Островът” – така е известно сред българските сърфисти това място. Всяко лято от юни та чак до ноември тук прииждат на цели групи любителите на екстремни водни усещания, заради които Гьокчеада наскоро се сдоби със съвсем нова и модерно оборудвана база и с училище по сърф.

Според форумите това е най-добрата екзотична сърф дестинация, при това само на 250 км  от България.

Омайникът Бозджаада

Ако има място, където живеят Червената шапчица или пък седемте джуджета, то това трябва да е Бозджаада. Тази мисъл някак неочаквано завладя съзнанието ми още с първите ми крачки по китните сукаци на острова.

Бозджаада е пет пъти по-малък от Гьокчеада, но е сякаш пренаситен с енергия. Тук вълшебството наистина действа и при малко старание преображението може да се наблюдава с просто око.

Омаята завладява посетителите още с първите стъпки на сушата. Тя е с лек, едва доловим мирис на… чубрица. Но всъщност това не е чубрица, а ароматът на виолетова статице, която расте по местните хълмове, а жителите обичат да си я сушат и да кичат дворовете и вратите си с венци от нея.

Следващият мощен прилив на опиянение неизменно настъпва с разходката из градчето Бозджаада. Преди в него са живеели предимно гърци, сега къщите се обитават от турци. Народността обаче, поне на пръв поглед, няма никакво значение.

В този момент единственото важно нещо е натрапчивото чувство, че времето е спряло и че къщичките са извадени като от книжка с детски приказки. И домовете наистина са нарисувани. Мазилката им е идеално бяла, а кепенците и вратите са цветни – сини, зелени, кахлени или виолетови. И от всякъде се изсипват водопади от цветя – петунии, трендафили и кичести олеандри.

Тесните калдаръмени улички пък на места са уютно покрити  с гъсти асми. Да, островитяните отглеждат чудно грозде, при това от векове винарството е сред основните им поминъци.

И точно, когато решите че на този остров не могат да ви се случат повече чудеса се пригответе за най-голямата вълна с вълшебства – разходката из крайбрежието.

С кола сушата се обикаля за около час, но преживяването наистина е нереално. Зад всеки завой, пред всяка тераса на пътя се открива прекрасна гледка към многобройните закътани заливи с тюркоазена, съвършено бистра вода.

Естествените плажни оазиси са поне 12 на брой. Някои от тях са с каменен бряг, а други са покрити със ситен пясък. Във всички тях  водата е чиста като сълза и на места предлага идеални условия за подводно гмуркане.

Има обаче един залив, който местните наричат Аквариума, защото е естествено обиталище на редица редки морски риби и растения. Внимавайте да не го пропуснете, защото на  този бряг можете да се сдрависате с истинско водно конче, да докоснете бодлите на воден таралеж, пътят ви да бъде пресечен от водна костенурка или да хванете с обектива рядко срещано морско цвете. Досущ като в приказките!

Когато се качих на ферибота  и се отделих от Бозджаада в компанията на два закачливи делфина си

дадох сметка, че вече знам как е изглеждала земята, преди да я населим ние, хората.

Пътеводител

• Чанаккале се намира на 80 км от Одрин и е разположен от двете страни на протока Дарданели, който свързва Мраморно и Егейско море. Територията му включва части и от двата континента – европейския полуостров Галиполи и азиатския полуостров Бига. Между двата бряга редовно плават фериботи.  
• Цената за човек в едната посока от Галиполи до Лапсеки е 3 лири; за лек автомобил е 15 лири.

• Хотели в Чанаккале

Х-л “Колин” 5звезди/ полупансион – намира са на 2 км от центъра на града
Цена на човек в двойна стая – 43 евро

Х-л Аккол 4 звезди – разположен на крайбрежната алея. Всички стая гледат към Дарданелите.
Цена на човек в двойна стая – 39 евро

Ашкън Арт хотел 3 звезди
Цена на човек в двойна стая: 15 евро /с включена закуска/

Майдос Бутик хотел – намира се на плажната алея.
Цена на човек в двойна стая – 29 евро /с включена закуска/
Доплащане за вечеря: 7 евро
Хотелът разполага с рибен ресторант – най-добрият в Чанаккале
Цена на човек в двойна стая

Гьокчеада е  на 32 мили от Чанаккале и на 15 мили от пристанището Кабатепе, от където и тръгва ферибота за острова. Цената за еднопосочен билет е 3 лири, а за лек автомобил 15 лири. Караваната се таксува като самостоятелно превозно средство. Деца до 16 години пътуват безплатно.
Островът разполага и с малко летище, което се използва три дни в седмицата.
Едно от най-романтични места за отсядане е селото Калекьой, крайбрежните къщи на което гледат към гръцкия остор Самотраки. В него много от стаите и апартаментите се дават под наем.
В южната част на острова, в залива Айдънджък се намира и бъргарската база по уиндсърф. Около нея има два къмпинга с изводи за питейна вода и електричество.
Най-близкото селище е на 3 км навътре в сушата.
В близост се намира и уникалното островно Солено езеро, в което могат да се правят кални бани.
Пазар може да правите само в центъра на острова на 10 км. от залива Айданлък.

Бозджаадда е разположен на 48 км южно от Чанаккале. Фериботът тръгва от пристанището на гр. Гейкли и пътува до острова 30 мин.
Цена на човек в едната посока – 3 лири. Цена за лек автомобил 17.50 лири.
Бутикови хотели в селището Бозджаада
Х-л Катина Бутик звезди – намира се в центъра на стария град.
Цена за човек в двойна стая 52 евро с включена закуска

Х-л Еге
Цена на човек в двойна стая след 15 септември – 29 евро
Юни – 34 евро
Юли и август – 42 евро

Х-л Кайкиас – намира се на 10  метра от североизточния залив на Бозджаада, на 500 метра от пристанището и с най-красивия изглед към старата византийска крепост на острова.
Цена на човек в двойна стая за юни и  септември – 37  евро
43 Евро-64 Евро  Юли
48 Евро- 66 Eвро Август   Септември
Цената се променя в зависимост от типа стаи

Вилно селище “Чапраз” – намира се на 2 км от пристанището на Бозджаада
Цена за нощувка в двойна стая – 39 евро през юни и сиптември
49 евро през юли и август
Доплащане за вечеря:10 евро на човек

Повече информация за района на Чанаккале, заявки и резервации за почивка

BulSky Travel
тел: о 2 /980 72 06                                                                                                      
e-mail: obysysturizm@hotmail.com;

bulsky_travel@yahoo.com

ИЗПРАТЕТЕ ЗАПИТВАНЕ

текст и снимки Антоанета Салфидж