Сравнителен тест на Български минерални води

Дефиниции за изворни, трапезни и минерални води

Наименованията, които се използват за бутилираните води, са дефинирани в Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, като е забранено пускането на пазара на бутилирани води с други наименования освен посочените:

1. Натурална минерална вода
2. Изворна вода
3. Трапезна вода
4. Натурална минерална вода – естествено газирана
5. Натурална минерална вода – догазирана с газ от водоизточника
6. Натурална минерална вода – газирана
7. Натурална минерална вода – напълно дегазирана
8. Изворна вода – газирана или трапезна вода – газирана
9. Сода

С наредбата се определят и изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и редът за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

Наредбата не се прилага за минерални води, които се използват за балнеолечение, чийто състав позволява използването им само за лечебни цели, бутилирани води, предназначени за износ и бутилирани води, към които са добавени ароматични продукти, подсладители, оцветители и други хранителни добавки.

Лицензи и сертификати на водите

За да бъде продавана в търговската мрежа всяка минерална вода трябва да притежава сертификат от Министерство на здравеопазването за удостоверяване, че водата имайки постоянни физико-химически и радиологични свойства, е подходяща за питейни цели. Номерът на този сертификат, се отпечатва на етикета на всяка бутилка и обикновено има следния формат: “МЗ 25/01.01.2010”, т.е. Министерство на Здравеопазването, номер на лиценза и дата на издаване. Освен това, изворът, от който се бутилира водата, трябва да има разрешение за ползване чрез концесия.

Много от производителите на бутилирани води в България добавят още три основни сертификата към етикетите си, с цел доказване на качество на предлагания продукт. Сертификатите ISO 9001:2000, ISO 14001 и Институт “Фрезениус” дават различна информация, те не са взаимозаменяеми или еднозначни.

Сертификатът ISO 9001:2000 показва, че бутилиращата компания е въвела серия от стандарти за добри практики в производството, система за осигуряване на качеството, както и гарантира за наличието на трета страна, инспектираща спазването на тези стандарти. Препоръчително е да се купуват води, маркирани с ISO 9001:2000 поради гарантираното качество на крайния продукт.

Сертификатът ISO 14001 дава информация, че производителят на бутилираната вода е спазил определени екологични стандарти, свързани с опазването на околната среда. Този сертификат означава, че производителят спазва законодателството, намалил е до минимум влиянието на производството върху околната среда (вода, почви, вредни газове) и постоянно работи по подобряването на производството си в тази насока.

Сертификатът от Институт “Фрезениус” показва постоянност на състава на извора и е свидетелство за международно признание за натурална минерална вода. Този сертификат не е обвързан с качеството на самата бутилирана вода, а с нейния извор и състав.

Етикетите на бутилките трябва да съдържат информация

за вида на водата, наименованието на водовземното съоръжение и находището, наименованието на мястото на бутилиране на натуралната минерална вода, данни от физико-химичния и химичния анализ на водата, определящи характерния й състав по сертификата – съдържание на аниони, катиони и микроелементи, номерът и датата на издаване на сертификата, данни за приложена обработка и др.

В Наредба 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, таблица „Показатели с индикаторно значение“ се дефинира вкуса на водите по следния начин: „Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо обичайното за показателя“. При изследването не бяха установени води, които разумен човек би определил като различаващи се от обичайния вкус. Вкусът на водите няма да бъде ползван като сравнителен параметър поради липсата на ясен критерий за сравнение. Наредба 9 има същите изисквания за мириса, мътността и цвета на водите.

Подвеждащи твърдения върху етикетите

Върху етикетите и бутилките на някои от изследваните води има определени твърдения, които са непроверими или целят да заблудят потребителя, като направят продукта по-привлекателен. Според чл. 24(1) от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели:

„Не се допуска върху опаковката или етикетите на натуралната минерална вода, както и при рекламирането й под каквато и да е форма да се използват текстове, символи, указания, наименования, фигури, знаци и други подобни, които въвеждат в заблуждение относно нейния произход, право на ползване, качества и свойства.“

При сравнителния тест се сблъскахме с няколко примера за заблуждение в тази посока:

* „ThornSpring“ („Хидрокопм“ ООД) ползва символ на майка, кърмеща дете и твърдението „Подходяща за ежедневна консумация. Без ограничения“, в една по-късна версия на етикета се виждат и анимационни герои;
* „Банкя“ („Минерални води – Банкя“ ЕООД) ползва етикет, показващ анимационен герой „Рики“ и твърдението „Подходяща за ежедневна употреба за деца и възрастни“;
* „Девин – изворна вода“ („Девин“ АД) ползва символа на Българска педиатрична асоциация и твърденията „Може да се пие ежедневно“, „Улеснява майките в приготвянето на бебешки храни“.
* Други търговски марки ползващи по един или друг начин твърдението, че водата е подходяща за ежедневна употреба са „Пирин“ (“Тя То Той” ООД), „Хисар“ (“Малакови” ООД), „Велинград“ (“Акварекс-В” АД), Водица (“Водица ботълинг” ООД) и „Хисар“ (ТПК “ХИСАР”).

Отбелязваме горните твърдения не с цел да санкционираме производителите, а да образоваме потребителите. Няма натурална минерална вода, която да е подходяща за ежедневна употреба, и ако това твърдение се рекламира, просто трябва да се игнорира. Подходящи за ежедневна употреба са трапезните, деминерализираните и чешмяните води.

Върху етикета или опаковката се забранява поставянето на указания, които приписват на натуралната минерална вода свойства, свързани с профилактика и лечение. По отношение на този параметър подобни твърдения бяха забелязани на етикетите на следните минерални води:

* Горна баня („Горна баня“ ООД), Хисар (Банчето, “Малакови” ООД), на етикетите се споменава: „..с доказани здравословни качества.“ Освен, че  изявлението е забранено, не става ясно дали водата помага при миене или пиене.
* Велинград (С-5, Горски пункт, “Акварекс-В” АД), на етикета се споменава: „Изключително чиста минерална вода..“. Водата в търговската мрежа бива само и единствено чиста, ако има по-малко чисти, т.е. микробиологично или химически замърсени води, те няма да са разрешени за консумация от МЗ, т.е. това е заблуждение по отношение на изключителността на чистотата.
* Девин Изворна (Балдаран, “Девин” АД), на етикета се споменава: „Поддържа кожата хидратирана и млада“. Това е заблуждение, защото всички води на пазара могат да имат тези свойства, т.е. Девин Изворна не може да има претенции за уникалност поради това твърдение. Тук също не става ясно дали указания ефект се постига след пиене или миене с водата.
* Ice Breath (Драгойново-9, „Булит кид“ ООД), на етикета е упоменато: „Препоръчва се при лица експонирани на вредни вещества.“ Това твърдение въвежда в заблуждение по отношение на определени свойства на водата, касаещи профилактика и превенция на токсични агенти.
* Предела (Калугерица, “ЕКО БОТЪЛС” ЕООД), на етикета се споменава, че водата се ползва за детоксикация. (Виж предходното твърдение.)

Други заблуждения по етикетите

1. Хисаря (Сондаж 7, “Аугуста-91” АД), на етикета се споменава „Calorie free“.
2. Хисар (Извор 7, ТПК „Хисар“), на етикета се споменава „Енергийност: 0“.

Това е заблуждение по отношение на калоричността на водата. По този параметър посочената вода, не би могла да се различава качествено от другите на пазара, но въвежда в заблуждение потребителите, спазващи хранителни режими.

По отношение на разликата между името на търговската марка и името на находището, в наредбата ясно е казано:

“В случаите, когато търговското наименование (търговската марка) на натуралната минерална вода се различава от наименованието на водовземното съоръжение и находището или мястото на бутилиране, това място или наименованието на водовземното съоръжение и находището трябва да се изпишат на етикета или на потребителската опаковка с букви един и половина пъти по-високи и по-широки от най-голямата буква, използвана в търговското наименование (търговската марка).”

Единствената вода, която имаше име различно от находището си и отговаряше на гореописаното, е EVA (Преподобна Стойна, Разсадника 236, “Мериам 90” АД). Водата от Трънска банкя също се различава от търговската марка, под която се продава – ThornSpring, но това се отбелязва на самото шише, а не на етикета.

Обща минерализация

Общата минерализация на минералните води е параметър показващ какво е количеството на разтворените соли, измерено в милиграми на 1 литър [mg/l] или [mg/dm3] (В настоящото изследване ползваната мерна единица ще бъде mg/l). В Наредба 6 ясно се дефинира, кои води са с ниска или висока минерализация:

* с много ниска минерализация – до 50 mg/dm3
* с ниска минерализация – до 500 mg/dm3
* с висока минерализация – над 1500 mg/dm3

В Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели се казва: “Ако изворната вода е с минерализация до 50 mg/l, се изписва текстът “С много ниска минерализация.”

От направения анализ на минералните води се вижда, че средните стойности на общата минерализация на натуралните (негазирани) минерални води е около 250-300 mg/l, т.е. водите в търговската мрежа са води с ниска минерализация.

Независимо от наредбите, показаната графика ясно показва кои води са с по-ниско и кои с по-високо минерално съдържание. Водите с най-ниска обща минерализация са Девин Изводна и Предела, а водите с най-висока – AquaDiva, Водица, ThornSping (Трънска банкя) и Ice Breath.
pH на сравняваните води

pH е мярка за активността на водородните йони в разтвор, и съответно неговата киселинност или алкалност. pH е и скала за измерване на киселинност или алкалност на разтвори. Скалата варира между 0 и 14. Водни разтвори с pH по-малко от 7 се считат за киселинни, а разтвори с pH по-голямо от 7 са алкални (основни). Ако разтворът има pH = 7, той е неутрален. pH на стомашния сок е около 2, Кока-Кола ~ 2.5, сок от портокал – 3.5, бира – 4.5, кафе – 5, мляко – 6.5, амоняк – 11.5, белина – 12.5, сода каустик – 13.5.

Изследваните води се разделиха на две основни групи. В едната попаднаха води с pH стойности около 8.5-9.5, а в другата със стойности в интервала между 7 и 8. Оптималната стойност, касаеща качеството на водата е в интервала между 7 и 8.

Стойностите на този параметър се следят и присъстват като основен параметър във всеки сертификат за натурална минерална вода, защото токсичността на даден йон се повлиява от стойностите на pH. Например йоните на желязото се понасят по-добре при по-ниски стойности на pH, а дори незначителни количества при по-високи стойности на pH биха довели до токсичен ефект.

Сравнение на химическите показатели

Съдържание на Натрий

Съдържанието на натрий в организма е от съществена важност в повечето клетъчни процеси. Всяка клетка на човешкото тяло ползва натриеви йони, за да осъществи йонен транспорт на вещества през мембраната си. Съдържанието на натриеви йони в организма е пряко свързано с регулацията на кръвното налягане и течностите. Важно е да отбележим, че при спазване на хранителен режим, количеството поет натрий е регулиран параметър, поради нуждата на организма от натрупване на вода при наличие на по-високи стойности на натриевите соли.

Според сравнителното изследване най-ниски стойности на натриеви катиони се установяват в ThornSpring (3,1 mg/l), Девин изворна (5,4 mg/l) и Aqua Diva (15,1 mg/l). Средни стойности за натрий се явяват стойностите около 45-65 mg/l. Най-високи стойности за натриеви катиони има минералната вода Преподобна Стойна (сондаж 236) – 97,1 mg/l.

Подходяща при провеждане бедна на натрий диета е водата, съдържаща натриеви йони до 20 mg/l.

Съдържание на Флуор

Максималното съдържание на флуор е описано в приложение №1 към чл. З, т. 2 . към Наредба 9 – максималната стойност флуориди в питейните води е 1,5 mg/l.
Ако съдържанието на флуорид е над 1,5 mg/l, заедно с тази информация се изписва добавката, че водата не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст. Според наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, на етикета на такива води трябва да виждаме следното: „Съдържа флуорид над 1,5 mg/l. Не е подходяща за всекидневна употреба от деца под 7-годишна възраст.” Надписът се поставя в непосредствена близост до търговското наименование (търговската марка) на продукта и трябва да е ясно различим.

От сравнението на етикетите по отношение на флуорните йони констатирахме, че само две от закупените води указват на етикета повишеното съдържание на флуор в продукта:

1. Пирин (Баничан, “Тя То Той” ООД), на етикета се споменава, че водата е „съдържаща флуорид“, което е непълно прилагане на изискванията на закона.
2. 2.Хисаря (Сондаж 7, “Аугуста-91” АД), на етикета на видимо място е описано предупреждението за съдържание на флуорид, както е изискано от закона. За съжаление на същия етикет е посочено, че водата е подходяща за ежедневна употреба.

Според мнение на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) публикувано на 16.03.2005 г, се казва, че флуоридът не е под физиологичния контрол на организма, т.е. не се контролира от биологичните системи. Щом е неконтролируем, флуоридът би могъл да се натрупва в костите на организма и да повлияе негативно поради токсичността си в по-високи концентрации. Според EFSA консумирането на води съдържащи количества разтворени флуориди над 2.0-3.0 mg/l може да доведе до надвишаване на дневната доза от 5.0 mg/l.

Според клиничната токсикология, консумирането на води с повишена концентрация на флуориди, може да доведе до необясними за потребителя симптоми – виене на свят, гадене, главоболие, декалциране на костите, т.е. повишаване на вероятността от счупвания на кости и др. Всички тези симптоми показват хронично отравяне с флуор. Съществуват сериозни данни за канцерогенността на хроничното излагане на повишени концентрации на флуориди.

Сред изследваните минералните води съдържащи флуор над 1.5 mg/l са: Девин (4.0 mg/l), Хисар ( 4.0-5.0 mg/l), Велинград (4.5 mg/l) и Пирин (1.6 mg/l). При такава концентрация на флуориди, след 01.01.2008 г., тези води не биха могли да се продават в търговската мрежа поради това, че няма да отговарят на изискванията на Европейския съюз за максимално съдържание на флуориди.

Ползвани продукти

За сравнителния тест бяха ползвани продукти, закупени от търговската мрежа в гр. София. Закупените води бяха сравнявани само на база етикет, не са ползвани физико-химични и радиологични изследвания за удостоверяване на стойностите и параметрите публикувани на етикетите. За истинността на цитираните от производителите стойности в етикетите на сравнените минерални води, отговорност носи Министерство на здравеопазването.

Списък на водите участващи в сравнителния тест:

Aqua Diva     
Банкя     
Девин     
Девин
изворна     
Водица

Ева     
Горна баня     
Хисар     
Хисаря     
Велинград

Хисар 7     
Hissar     
IceBreath     
Пирин     
ThornSpring

Предела     
Преподобна Стойна

Източник: www.bnap.org