Водата – това е живот

Водата, която приемаме за едно от най-изучените вещества на планетата, всъщност не престава да ни изненадва с чудните си свойства и характеристики, които човечеството непрестанно открива. Това е и основната причина, поради която за много хора фразата “Водата – това е живот” нищо не значи. Заради безотговорното ни отношение към нея обаче водата жестоко си отмъщава. Замислете се, какво знаете вие за водата?

Колкото и да е чудно, до ден-днешен водата е най-малко изученото вещество в природата. Вероятната причина за това е, че тя е твърде много, че е вездесъща, тя е около нас, над нас, под нас, вътре в нас.

Водата е едно от най-разпространените съединения на Земята. Молекули на водата са открити и в междузвездното пространство. Водата влиза в състава на кометите, на повечето планети от Слънчевата система и нейните спътници. Общият обем на водата на Земята е около 1 500 000 000 куб. м. Ако цялата тази вода се разпредели равномерно по повърхността на Земята, тя ще образува слой с дебелина почти 4 км.

ОТ КАКВО СЕ ОБРАЗУВАТ ВОДНИТЕ ЗАПАСИ?

Най-голямата част от водата – 97%, се намира в океаните и моретата.

Само 3% от нея са на континентите.

По-голямата част от прясната вода – 68.7%, е в ледниците и високопланинските глетчери и основно в Антарктида.

Значително количество от водата се съдържа в земната кора – около 8 млн. куб. км.

Ако атмосферната вода изведнъж се превърне в течност и се разлее равномерно по повърхността на Земята, слоят й ще е с дебелина само 24 мм.

Водата също така влиза в състава на много минерали, присъства в почвата и във всички организми. В тялото на възрастния човек например тя е 65%. Водата влиза в състава на неговите тъкани – сърце, дробове, в кръвта, в костите, в емайла на зъбите и т. н. Тялото на рибата съдържа 80% вода, а на водораслите – 90%.

Счита се, че съдържанието на вода в тъканите на живите организми е около 6 пъти повече в сравнение с всички реки на земното кълбо.

Водата се оказва необходимо условие за живота на всички живи организми. Тя е средата, в която се осъществяват всички химически реакции. Процесите на храносмилането на човека и животните представляват превръщане на хранителните вещества в разтвор. Водата измива от клетките обработените вследствие обмяната на веществата продукти и играе важна роля в регулацията на температурата на тялото.

Без вода жизнените процеси могат да продължат само няколко дни.

ФИЗИКО-ХИМИЧНИ СВОЙСТВА НА ВОДАТА

Столетия наред хората не са знаели какво представлява водата и как се е появила тя на планетата. До XIX век хората не са знаели, че водата е химическо съединение. Считали са я за обикновен химически елемент. Сто години по-късно всички научили единствената възможна формула на водата – Н2О.

През 1932 година светът бил потресен от сензация – освен обикновената вода в природата съществува и т. нар. тежка вода. Днес знаем, че изотопните разновидности на водата може да са 135. Съставът на водата, даже напълно освободен от минерални и органични примеси, е сложен и многообразен.

Всичките й многообразни свойства и необичайни характеристики се определят в крайна сметка от физическата природа на тези атоми, от начина им на свързване в молекули и групи съединения. Заради постоянното си съприкосновение с всевъзможни вещества водата на практика винаги е разтвор с различен и много сложен състав. Водата е универсален разтворител, който разтваря както твърдите тела, така и течностите и дори газовете.

Водата се счита за най-трудното за изучаване вещество по отношение на физико-химичните й свойства. Еднаква по химически състав вода може да има различно въздействие върху различните организми, защото всяка вода се формира при конкретни условия. И ако животът е одушевената вода, то точно както и животът водата е многолика и нейните характеристики са безкрайни.

Водата на пръв поглед е просто химическо съединение между водород и кислород, но точно тя се явява универсален разтворител за повечето вещества. Това е и причината в природата да не съществува идеално чиста вода.

Наличието във водата на различни вещества е доказателство за качествата й на разтворител.

Това е и основното свойство на водата. Цялата човешка дейност на практика се основава на употребата на вода и водни разтвори – от приготвянето на храна до всички останали човешки дейности.
Ролята на водата в живота на нашата планета е удивителна и колкото и да е странно, все още не е разкрита напълно. Океаните, покриващи Земята, всъщност са огромен термостат, който през лятото предпазва Земята от прегряване, а зимата непрекъснато снабдява континентите с топлина. Водната повърхност на планетата поглъща отделените въглеродни газове, в противен случай Земята щеше да прегрее заради “парниковия ефект”.

Интересен и от изключителна важност е фактът, че

за разлика от другите вещества при замръзване водата не се стеснява,

а се разширява.

Молекулите на ледоподобната вода са разположени така, че между тях се образуват кухини. Затова и ледът е по-лек от течната вода.

ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ИНФОРМАЦИОННИ СВОЙСТВА НА ВОДАТА

Основните физико-химични свойства на водата влияят върху всички процеси, в които участва тя. Ето и най-важните според нас свойства:

1.    Повърхностно напрежение – това е степента на сцепление на молекулите на водата. Органичните и неорганичните съединения се разтварят в течна среда, съдържаща вода. Всяка течност в организма съдържа вода и по един или друг начин участва в реакция. Водата в организма играе роля на разтворител, осигурява транспортната система и служи за среда за обитаване на нашите клетки. Повърхностното напрежение е определящо за свойствата на водата като разтворител. Колкото по-ниско е повърхностното напрежение, толкова по-високи са качествата на разтворител на водата и съответно е по-бърза нейната течимост. Всичките три величини – повърхностно напрежение, скорост на течение и разтворимост, са взаимно свързани.

2.    Кисело-алкално равновесие на водата. Основните жизнени среди – кръв, лимфа, слюнка, междуклетъчна течност, гръбначномозъчна течност, имат слабоалкална реакция. Когато увеличат киселинността си, те изменят биохимичните си процеси и организмът се окислява. Това води до развитието на болести.

3.    Окислително-възстановителният потенциал на водата. Това е способността на водата да влиза в биохимични реакции. Тя определя наличието на свободните електрони във водата. Това е много важен показател за организма на човек.

4.    pH на водата – наличието в нея на различни соли. Това е един от най-важните работни показатели за качеството на водата, който до голяма степен е определящ за химическите и биологичните процеси във водата. Неговите параметри могат да променят скоростта на протичане на химическите реакции, степента на корозионна агресивност на водата, токсичността на замърсителите и др.
Обикновено нивото на pH се намира в граници, които не влияят директно на потребителските качества на водата. В реките pH обикновено е 6.5-8.5, в блатата е 5.5-6.0, в морската вода – 7.9-8.3. Известно е също, че при ниско pH водата повишава корозионната си активност, а при високи нива – над 11, водата става мека, с неприятна миризма, способна да предизвика дразнене на очите и кожата. Допустимите нива на pH за питейната вода са между 6 и 9.

5.    Температура на водата – тя определя скоростта на протичане на биохимичните реакции. При повишение на температурата с 10 градуса обменът на веществата в организма се ускорява до 2-3 пъти, разтворимостта на газовете намалява, многократно расте активният пренос на елементите и тяхното взаимодействие. Човек не може да живее при температура на тялото над 42 градуса. Това е последната чертичка в термометъра.

6.    Минерализация на водата. Наличието във водата на макро- и микроелементи е необходимо за жизнеността на организма.

7.    Екология на водата – химическо и биогенно замърсяване. Чистотата на водата показва наличието в нея на примеси, бактерии, соли на тежките метали, хлора и др.

8. Структура на водата. Водата представлява течен кристал. Полюсите в молекулите на водата се ориентират в пространството по определен начин, като се съединяват в структурни конгломерати. Това позволява на течността да създаде биоенергоинформационна среда. Когато водата е в състояние на твърд кристал (лед), молекулярната решетка е много точно ориентирана. При топенето структурните молекулярни връзки се разпадат и създават течна среда. В организма всяка течност е структурирана по определен начин.

В природата съществуват 48 разновидности на водата. При това един вид вода може да е напълно различен от друг. Всеки вид притежава присъща само за самия него енергия, от която зависят формата и свойствата на течните кристали на водата. Например един вид вода образува въздушното кълбо, друг – капката, трети – снежинката. В течно състояние даже при кипене “микроайсбергите” на кристалите се запазват. В най-кристалната вода, оказва се, съществува движение. В тънките тръбички, в които водата не замръзва, има циркулация като в живия организъм, действат същите закони като при кръвта и растителните сокове. И обратно, колкото по-дълъг е животът на кристала, толкова по-полезен е той за организма и толкова по големи са сходствата му с жизнените сокове на човека.

9. Информационната памет на водата.

Водата притежава уникално свойство – информационна памет. Тя помни всичко. Всеки организъм има своя собствена честота на излъчване. Всеки вирус, бактерия също имат своя честота. Всички тези лъчения се “записват” върху молекулите на водата. Самото това излъчване е с такива свойства, че при срещата на две лъчения – на болестта и водата със запис на тази болест – от един и същ източник, те взаимно се поглъщат и се унищожават. Отровената вода “помни” всички отровителни процеси, тежките метали, ядрата, с които е имала контакт. При попадане в организма тази вода рано или късно предизвиква болезнена реакция. Изтриването на предишна информация е много труден процес. Но както наскоро стана ясно, процесът на замръзване изтрива предишната информация от водата. Когато водата напълно замръзне и след това се стопи, тя става чиста в информационен смисъл.
Цялата хомеопатична практика е доказателство за това, че чистата по своя химически състав вода може да притежава огромна биологическа активност. Дори след няколко разреждания паметта за химическата структура на разтвореното вещество се запазва. Предаването на биологическата информация се осъществява за сметка на това, че “се запечатва” в структурата на водата.

Днес вече е доказано, че водата в живата и в мъртвата клетка не е една и съща. Само част от клетъчната вода е подвижна. Останалата й част е “структурирана”. Цитоплазмата прилича на желе, което започва да се поклаща в отговор на външните въздействия. Клетката работи като едно цяло. Най-обичайният модел на водата е “мигащите кластери”. Все по-популярна напоследък обаче става хипотезата, че водата представлява йерархически правилна обемна структура на течен кристал.

ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Има теми, за които е неприлично да се говори сред научните среди. Паметта на водата доскоро бе една от тях. Странно, в света ежегодно протичат десетки конференции по темата, четат се стотици доклади, споделят се забележителни опити, много сред които свидетелстват, че водата е вещество с памет, че водата се поддава на магнитна обработка, че променя своите физически свойства в зависимост от цвета на етикета, залепен на бутилката… Но доскоро високата наука почти не обръщаше внимание на тези „паралелни факти”, за които липсва теоретическа обосновка.
Първата докторска дисертация за паметта на водата в Русия е защитена от д-р Станислав Зенин, ръководител на Проблемната лаборатория за научна обосновка на традиционните методи за диагностика и лечение към Федералния научно-клинико-експериментален център при Министерството на здравето в РФ.

Знае се, че Н2О е два атома водород и един атом кислород. При това молекулата на водата като цяло е неутрална, двуполюсна – от едната й страна преобладава отрицателният заряд, а от другата – положителният. Това е известно. Помежду си двуполюсните молекули могат да образуват съединения, като всеки отрицателен полюс може да се свърже съответно с положителен. Образува се т. нар. водородна връзка. Теоретическите прогнози обаче показват, че такъв „кристал” на водата трябва да е съставен от 912 молекули и животът му е само няколко минути.
Д-р Станислав Зенин, един от първите изследователи, описали свойството памет на водата, нарича това образувание „основен структурен елемент на водата”. Той прилича на миниатюрен заострен леден кристал от шест ромбовидни шушулки. Във водата има милиони такива кристали. Съществуването им е доказано и потвърдено с различни физико-химични методи. А на повърхността на всяка шушулка на кристала може да се извлече случаен рисунък от електрически „плюсове” и „минуси”. Просто двуполюсните молекули, които съставят кристалните шушулки, се движат из нея, придавайки й ту плюс, ту минус. Получава се двоичен код…

Сега да си представим дестилирана вода, преминала през най-доброто пречистване. Шушулките на кристалите в такава вода са на практика електронеутрални и в двоичния им код „нищо не е записано”. Но ето че във водата попада молекула на някакво химическо вещество. При съприкосновение с кристалната вода тя като че ли отпечатва по неговите шушулки своя електромагнитен товар. След това този пълен кристал при съприкосновение с други „чисти” кристали прави същото – предава му своя рисунък, но само като „негатив”: където при първия кристал е било минус, при докосната шушулка от другия кристал става плюс.

Водата е не просто вещество в течна форма, а нещо, което може да предава информация.
„Кристалната” структура на водата обяснява много нейни странни свойства, които досега не намираха обяснение. Например феномена разтворимост. Тя разтваря почти всичко. А това според Зенин е, защото във водата винаги има определено количество кристали с подходящи електромагнитни рисунъци, които работят като промивка, прониквайки в разтваряната субстанция. Намери обяснение и влиянието на магнитното поле върху водата – то просто разбива „кухините”. Ако водата се разбърка с намагнетизирана пръчица, физическите й свойства рязко се променят.

Действително веществата, които въздействат на водата – като магнитното поле, – са твърде малко. Затова всичко, което произтича между водата и разтварящите се в нея вещества, е просто информационно взаимодействие.

А доколкото човек на 80% се състои от вода…

10. Хадо – вълновата енергетика на водата.
МАСАРУ ЕМОТО

Японският изследовател Масару Емото прави още по-забележителни изследвания, доказващи информационните свойства на водата, използвайки уреда, анализатор на магнитния резонанс (MRA). С помощта на фотографи на замразени водни молекули той установява, че няма два водни образеца на вода, които напълно да си съвпадат, и че формата на водата отразява определени свойства. Според Емото съвременната медицина съсредоточава наблюденията си на молекулярно химическо ниво. За да има ефикасно лечение, изследванията трябва да се насочат към атомите, дори към микрочастиците. Според д-р Емото в основата на всяка сътворена вещ лежи енергиен източник HADO – вибрационна честота, резонансна вълна.

Полето на магнитен резонанс задължително присъства там, където съществува HADO. MRA всъщност измерва магнитния резонанс HADO.

В резултат на работата си Емото заключава, че „всички вещи се намират в границите на вашето собственото съзнание”. Той е уверен, че ние трябва да се стараем да повишваме нивото на нашето HADO, да благославяме храната, която ядем, да пием вода, без да я натоварваме с отрицателни емоции.
В неговата лаборатория са изследвани образци на вода от различни водни източници от целия свят. Водата била подложена на различни въздействия – музика, изображения, електромагнитно излъчване от телевизор, мисли на един човек или група хора, молитви, напечатани или произнесени думи.
Направил например експеримент с два надписа върху бутилки с вода: на едната пишело „Благодаря”, на другата – „Ти си глуха”. Водата с надпис „Благодаря” оформила много по-красиви кристали от тази с лошия надпис. Това доказва, че добрите думи са по-силни от лошите.
В природата съществуват 10% болестотворни микроорганизми и 10% полезни. Останалите 80% могат да изменят своите свойства от полезни до вредни. Д-р Емото предполага, че подобна пропорция съществува и в човешкото общество.

Ако човек се моли с дълбоки, ясни и чисти чувства, кристалната структура на водата ще стане ясна и чиста.
И ако на голяма група от хора мислите са в безпорядък, кристалната структура на водата също ще е нееднородна.
Едновременно с това, ако всички се обединят, кристалите стават красиви както при чистата молитва на един човек.
Под влияние на мисълта водата се изменя мигновено.

Кристалната структура на водата се състои от кластери (голяма група от молекули). Думи като „глупак” унищожават кластерите. Положителните фрази и думи създават плътни структури от кластери. По-плътните кластери са с по-дълга памет. Ако разстоянията между кластерите са рехави, чуждата информация прониква лесно в тези участъци, разрушава ги и в този смисъл изтрива информацията.
В лабораторията на д-р Емото дълго време провеждали изследвания в търсене на думата, която най-силно пречиства водата. Категоричните резултати дошли със съчетанието „любов и благодарност”.
Красивите думи имат красиви, ясни вибрации. Отрицателните, напротив, произвеждат уродливи, несвързани колебания, които не образуват групи. Езикът на човешкото общуване не е изкуствено, а по-скоро е естествено, природно образувание.

КАКВА ВОДА НИ Е НУЖНА

За да протичат биологичните процеси правилно в нашия организъм, водата трябва да притежава следните характеристики:

ДА Е ЧИСТА. Тя не трябва да съдържа хлор и негови органични съединения, соли на тежките метали, нитрати, нитрити, пестициди, бактерии, вируси, гъбички, паразити, органични вещества и др.

ДА Е “ТЕЧНА”, БИОЛОГИЧЕСКИ ДОСТЪПНА, ЛЕСНО УСВОИМА, т.е. степента на повърхностното напрежение между молекулите на водата не трябва да е много голямо. Водата във водопровода има степен на повърхностно напрежение до 73 дин/кв. см, а вътрешноклетъчната и външноклетъчната вода – около 43 дин/кв. см. Клетката се нуждае от голямо количество енергия, за да преодолее повърхностното напрежение на водата. Колкото е по-ниско повърхностното напрежение, толкова по-добри са разтварящите свойства на водата, нейната течимост, усвояемост, способността да проникне чрез порите на съдовете.
СРЕДНА ТВЪРДОСТ – както много твърдата, така и много меката вода са еднакво неблагоприятни за клетките на живия организъм.

НЕУТРАЛНА И НАЙ-ДОБРЕ СЛАБОАЛКАЛНА. Това ще позволи в най-голяма степен да се съхрани кисело-алкалното равновесие на течностите в организма, повечето от които имат слабоалкална реакция.
СТРУКТУРИРАНА. Всички течности в организма са структурирани по определен начин. Течностите, които под формата на сокове се намират в здравите плодове и зеленчуци, също са структурирани.

ВЪЗМОЖНО НАЙ-МАЛКО ОТРИЦАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ. Предаването на отрицателна информация в клетката нарушава биоенергоинформационната й характеристика.
СЛАБОМИНЕРАЛИЗИРАНА, за да поддържа електролитния състав на течностите в организма.
ОКИСЛИТЕЛНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ (ОВП) НА ВОДАТА ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВА НА ОКИСЛИТЕЛНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ТЕЧНОСТТА В ОРГАНИЗМА НА ЧОВЕК. Тя се намира в диапазона от -50 до -100 милливолта (мВ). Тогава организмът няма да има нужда от допълнителна енергия.

Как можем да изменим физико-химичните свойства на водата, за да я съобразим с потребностите на живата клетка?

Ние можем: да я прекипим, да я утаим, да я филтрираме, замразим и после размразим, да я електроактивизираме, минерализираме, да променим pH с помощта на химически методи, да я намагнитизираме, дестилираме, да й въздействаме със светлина, звук, биополе и много, много други начини. Доколко всички тези въздействия са безопасни за организма могат да покажат само точни научни изследвания и експерименти. Категорично сигурно е само едно, природата не прощава грубите и непрофесионални намеси.

Олга Бутакова, откъси от книгата “Вода – възвръщане на загубените свойства”