Гранитогресът – керамика с гранитна душа

argan_fruits
Argania / Салон за красота „Аргания“
17.04.2011
natural-acrylic-stone1
Акрилен камък срещу технически камък
18.04.2011
ceramiche_piemme_640

Преди тридесетина  години семейството на облицовъчните материали се увеличи с още един член – гранитогреса. Създават го в Италия в началото на 80-те. Новият тогава материал бързо се сдобива със световна известност и устремно завоюва международните пазари. Независимо обаче от голямата си популярност и широкия диапазон от сфери на употреба гранитогресът все още си остава „познатият непознат”. За него всички много са чували, виждали са го, доволни са от него, препоръчват го, но малцина знаят какво представлява всъщност той.







Характеристики

Италианците наричат гранитогреса gres porcellanato (gres – продукт от камък и керамика, porcellanato – порцелан). Това съчетание с голяма точност изразява съдържанието на материала. По състав той е близък до порцелана, по технология на производство специалистите го определят като плочка с еднократно печене, а по външен вид го сравняват с естествения камък.


Производство

Гранитогресът се произвежда само от висококачествена бяла глина, пречистен кварцов пясък и натурални пигменти. Смляната маса след подготовката се пресова във форми под налягане 400-500 кг/кв. см и се подлага на  еднократно печене при температура 1200-1300 градуса по Целзий. Вследствие свръхвисоката температура структурата на материала се изменя, компонентите й се трансформират в монолит без аналог в природата.


Видове според състава

Хомогенният гранитогрес е сред най-популярните. При производството  на плочката цялата й маса се подлага на пигментация още при стадия на подготовка. Рисунъкът остава еднакъв както на повърхността, така и в дълбочина. Хомогенният гранитогрес се счита за вечен – даже и след многогодишна експлоатация повърхността му остава непроменена, доколкото изтъркването не нарушава основния рисунък на плочката. Има различни видове хомогенен гранитогрес в зависимост от използваните пигменти и технологията на рисунъка.




Най-обикновеният и икономичен вариант е гранитогресът от типа „сол и пипер”. Наречен е така заради външната си прилика с посипка от сол.



По-скъпи са дизайнерските решения от типа „моноколор”. За оцветяването на плочките от този клас се използват пигменти, съдържащи соли от рядко срещани метали – от кобалт до хром и цирконий. Тези пигменти сами по себе си не са скъпи, но притежават превъзходна стабилност и устойчивост дори на продължително слънцегреене.


Имитациите на натурален камък са между най-скъпите видове гранитогрес. За производството им често се използват няколко пигмента, а процесът на смесването им е много сложен. Целта е да се получи материал с игра на цветовете, но и да се запази еднородността на структурата. Постигат се прилики с всякакъв натурален камък – от гранит до мрамор и дори оникс. Водещите производители се стремят към съвършени сходства, така че разликата да се долови само от специалист.



Видове според повърхността

Гранитогресът може да е неполиран (матиран), полуполиран, полиран, сатиниран (полиран до блясък), с глазура.
Матовият не подлежи на допълнителна обработка. Той запазва фактурата си такава, каквато е и  след излизането от пещта. Повърхността му е матова и с висока износоустойчивост.





Полуполираният и особено полираният гранитогрес е много по-капризен. Обработката му с абразивни материали, от една страна, му придава огледален блясък, но от друга – понижава неговата износоустойчивост. Външният му вид трябва непрекъснато да се поддържа, да се обработва със специални масла, създаващи допълнителен защитен слой.

Сатинираната повърхност на гранитогреса се постига със слой от минерални соли, който се нанася върху плочката непосредствено преди поставянето й в пещта. Резултатът е повърхност с мек блясък. Този ефект с нищо не променя експлоатационните характеристики на материала.

Гранитогресът с глазура се получава след покриване на плочката с гланц преди печенето. Тези модели са с ефектен финиш – с по-ярък контраст на цвета или фактурата. Не са подходящи обаче за места с голям трафик, защото глазурата бързо се износва.


Свойства

Най-ценното качество на гранитогреса е  високата му плътност и от това – феноменалната му твърдост. В този тип плочка на практика няма „слаби места” като цепнатини, кухини или примеси. Това се гарантира от  еднородността на изходните материали и строгия контрол при  обработката.
Гранитогресът е екологично чист материал. За разлика от натуралните камъни, особено тези с вулканичен произход, той не отделя никакви вещества в околната среда дори под въздействие на висока температура. Химическата му инертност и практически нулевата водопоглъщаемост са гаранция за антибактериалност.
Високата износоустойчивост е още едно прекрасно качество. Този тип плочки могат да се слагат навсякъде. Те са с изключителна мразоустойчивост – издържат до -50 градуса, и са с почти нулева хигроскопичност.
С времето гранитогресът не променя цвета си, устойчив е на въздействие на кислород, негорим е и екологично безопасен.


Външен вид

Гранитогресът най-точно имитира натуралния камък, при това не само познатите гранити и мрамори, но и по-редките видове. Може също да наподобява фактура на състарен или дялан камък, текстура на дървесина и дори да прилича на  застинала вулканична лава. Съвременните технологии позволяват на дизайнерите да отпуснат фантазията си и да създадат плочки с всякакъв цвят и имитация на най-разнообразни повърхности от природата.



Особено актуални в момента са имитациите на различни видове дървесина, включително и екзотична, или на самородни скални късове. Колекциите често се допълват от редица декоративни и функционални елементи – бордюри, розетки, центрове, фризове, ъглови, съединителни и фронтални детайли.


Приложение

Ограничение по отношение на неговото приложение на практика не съществува. Той е подходящ за облицовка както навън, така и вътре в помещенията. Препоръчва се областите на приложение да се съобразят все пак с типовете гранитогрес. Полираният е по-подходящ за вкъщи, защото е по-лесен за поддръжка от натуралния, но е неподходящ за открити пространства, защото е хлъзгав. Плочките без глазура пък стават за под с по-голямо натоварване, гараж, склад, балкон, улица.

Вашият коментар