Даниела Манова: Незрящите масажисти са като всички останали, нуждаят се от своя шанс да бъдат забелязани

Основен проблем е страхът, че ще бъдат отхвърлени.

Важно предимство – високата степен на отговорност към работата,

счита ръководителят на специалност “масажист с увредено зрение”

Даниела Манова е специалист рехабилитатор, бакалавър по социална педагогика. От 16 години преподава в медицински колеж “Йорданка Филаретова” като ръководител на специалността “масажист с увредено зрение”. Нейните курсисти за втора поредна година се включват в програмата на Националния конкурс “Spa масаж” с демонстрации на различни класически масажни техники. Тази година представянето им беше подпомогнато от “Лайънс клуб София Витоша” като имаше за цел да привлече вниманието на български бизнесмени и хотелиери. Известният хотелиер Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и SPA туризъм (BUBSPA), беше специален гост на конкурса и обясни пред публиката, че е дошъл, за да даде възможност на младите незрящи специалисти да започнат работа в някои от SPA центровете на BUBSPA.

Госпожо Манова, как си комуникирате с незрящите студенти?

Бих казала, че е интересно. Обучавам  младежи с увредено зрение вече 16 години и трябва да призная, че те много са повлияли за изграждането на личните ми професионални умения. Подходих към тях без никакъв страх и те  ми позволиха да ги опозная. Но иначе работата с незрящи е доста вълнуваща, защото изисква начин на контактуване и обясняване на нещата, далеч надхвърлящ  физиологическото виждане. Работим чрез допир, с много сравнения и много повторения.

Как попадат при вас тези младежи?

Не случайно. Всички те са в колежа, защото искат да се  занимават точно с това. Това е  утвърдена професия за хора с увредено зрение, не само в България, но и по целия свят. Те идват в колежа с надеждата, че това е тяхната професия и бъдещата им реализация.

Колко време трае обучението? Трябва ли им повече време в сравнение с други младежи, за да усвоят знанията и техниките. Или напротив?

Процесът на усвояване е строго индивидуален. Като цял ще потвърдя, че те наистина се нуждаят от повече време. Всепризнато е, че незрящите хора притежават развита сетивност. Тя обаче трябва да се стимулира и да се изгражда с времето.  И на тях им се налага упорито да работят, за да си изградят представа за усета на пръстите. Някои са по-подготвени, други не. Зависи най-вече от това,  в какви семейства са израсли, дали е стимулирана тяхната самостоятелност и независимост.
Тези, които са възпитани да бъдат независими, много бързо навлизат и в теорията, и в практиката, и в материята. Те много по-бързо усвояват похватите. Другите имат нужда от повече време. Програмата дава тази възможност. Има достатъчно време, за да се изградят умения и да се натрупват знания до степен да могат да се възпроизвеждат.

Колко време е достатъчно според програмата?

Курсът на обучение  трае три години. Нашите студенти излизат от колежа със сериозна практическа, теоритична подготовка и с много богата клинична практика, осъществена в различни болнични заведения. Те всъщност са много по-подготвени, от зрящите си колеги, които завършват месечни курсове по масаж.

Има ли практики, с които незрящите се справят по-добре в сравнение с други?

Да, има някои неща, които са по-лесни за усвояване от студентите с увредено зрение. Освен класически масаж, те учат техники за рефлекторни масажи, различни мобилизационни техники на периферни стави, аупресура. Всяка една от тях усвояват с различно темпо. Мобилизацията например изисква по-различна сетивност и често ги затруднява, те обаче се  справят.

А как  приема обществото масажистите с увредено зрение?

Обществото е разделено на две спрямо тях. Едните явно показват добро приемане или по-скоро нагласа за приемане, а другите не им обръщат внимание. Истината е, че трябва да се отнасяме към тях като към всеки друг. Някои от тях усвояват знанията по-добре, други не се справят. Незрящите  обаче  се нуждаят от своя шанс  да бъдат забелязани. Когато им се даде възможност да покажат това, което могат и знаят, от там нататък е въпрос на лични качества дали ще успеят да се възползват от този шанс.

По колко незрящи студента имате в курс?

В момента най-малкият курс е 3 най-големият 10 човека. Не всички от тях завършват. Факт е,че за някои това се оказва непосилна професия. Те се отказват или отпадат от програмата. Лошото е, че и тези, които завършват, не винаги имат достатъчно добра мотивация  да търсят работа като масажисти. Най-голямата им спирачка е страхът, да бъдат отхвърлени. Най-често той се подхранва след поредица от неуспешни опити за кандидатстване на работа. Те носят дълбоко в себе си чувството, че са набелязани.

Има ли и такива, които са си намерили работа и са добре признати като масажисти или терапевти?

Да, има. Има такива, които работят в болнични заведения и такива, които са в спа центрове и салони за красота, в хотели. При това те имат едно безспорно положително качество – висока степен на отговорност. Практиката показва, че когато нашите незрящи студенти си намерят работа, те се превръщат в едни от най-съвестните и лоялни служители. На тях наистина може да се разчита, не само като специалисти, но и за екипна работа.

Въпросите зададе Антоанета Салфидж