Хисаря – перла в огърлицата на Средногорието

Красива гола девойка, поставила поднос на главата си, е стъпила в средата на фонтан в центъра на Хисаря. Заедно с пръските живителна вода от фонтана тя притегля като магнит всички, които посещават града в горещите летни месеци.

Ако се чудите какво прави тук изящната статуя, всеки жител на Хисаря може да ви разкаже легендата, според която някога красива българка отказала да стане наложница на турски бей.

За да я унижи, той я накарал да сервира сладкиши гола на гостите. Девойката се подчинила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос върху главата му и го убила. За постъпката си била осъдена да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото й тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, наречен от хората Момина сълза. Имено тази легенда е въплътена във фонтана в центъра на Хисаря. Около минералния извор са и останките от най-голямата римска баня, датираща от IV век.

Горещи лечебни извори, чист въздух, много паркове и градини, пълни с вековни дървета и многобройни видове растения и цветя, нулево промишлено замърсяване – това са част от предимствата, които превърнаха Хисаря в модерен СПА център. Съчетанието с централно местоположение, уникални исторически паметници, уютни ресторантчета и луксозни хотели го правят неотразим за туристите.

От древността до наши дни

Предимствата му не останали незабелязани още от древните траки, а впоследствие и от римляните, които построили тук първата крепост. Възникнал в античността, градът станал част от държавата на Филип Македонски, а в Римската империя се прославил с лечебните си извори под името Аугусте.  Създаването на града се свързва с управлението на римските императори Максимилиан Галери и Лациний-баща. С името на друг император – Диоклециан, е свързано възстановяването му след опожаряване от готите, поради което бил наречен Диоклецианопол.

Историята свидетелства, че по големина градът се нареждал на трето място в провинция Тракия след Филипопол (днешен Пловдив) и Верея (Стара Загора). Императорът построил крепостна стена във формата на правоъгълник с височина 12 м, дължина 2315 м и дебелина на стените до 3 метра! Древните архиви показват, че е отсядал 2 пъти на това лечебно място. Изградил си е и резиденция в непосредствена близост до минералните бани, а до извора бил построен и амфитеатър. Бранила го е кохорта от над 600 воини, която охранявала и идващите в това райско кътче знатни римляни.

Широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация – Диоклецианопол бил истинско място за лечение и почивка, в което се стичала аристокрацията от цялата Римска империя, Азия и егейските острови.
Днес останките на крепостта достигат височина 7-10 м. Най-добре запазени и най-красиви са западната и южната централна порта – Камилите, които са се превърнали в символ на града. Наричат се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и е приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.

След векове на разруха възстановеното през втората половина на ХVII в. малко селище  било наречено Хисар, което на арабски означава „крепост”.  През 30-те години на миналия век цар Борис често гостувал в Хисаря. Сам или със семейството си, той отсядал в една от частните вили. Казват, че когато поискал терен, за да си построи вила, местните големци му отказали. Тогава царят се обидил и отишъл в с. Баня. За да поправят ситуацията, жителите на Хисаря събрали пари и построили нова баня, но Борис никога повече не стъпил в Хисаря.

Минералната вода

На територията на курорта бликат 22 естествени и сондажни източника с общ дебит 46 л/сек., или около 4 млн. л в денонощие. Температурата на минералните води варира от 14 до 52ºС. Всички води са с ниска минерализация (0,230-0,320 г в л), с ниска водна твърдост, бистри, безцветни и са приятни  на вкус. Последното впрочем е известно на всеки, който е опитал хисарска минерална вода, макар и на стотици километри оттук, в бутилка.

Същевременно съдържащите се в минералните води метасилициева киселина, флуор и радон ги правят подходящи  за лечение на широк спектър заболявания, но най-вече за бъбречни и жлъчни болести.

Най-голямото доказателство за лечебната сила на местната вода е музеят на бъбречните камъни в балнеолечебница „Момина баня”, където се съхраняват над 10 хиляди камъка, изхвърлени по време на лечението с хисарска вода.
Първият химичен анализ на минерална вода в България е направен още през 1832 г. именно на извор Момина баня. С него е поставено началото на организираното балнеолечение в България. Тогава правителството на Източна Румелия издава и първия „Правилник за експлоатация на хисарските бани”.

Термите

Римските терми на Диоклецианопол са едни от малкото запазени на Балканския полуостров, в които са извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са облицовани с бял мрамор, имало е помещения за топла и студена баня, места за почивка и разговори. Лечението с минерална вода било тясно свързано с почитането на божествата на здравето – Асклепий, Хигия, Телесфор и Трите нимфи.

Медицинското обслужване се е осъществявало от жреци лекари, които са заемали важни длъжности в управлението. В специални помещения жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Специални глинени тръби я отвеждали под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.

Интересен е и разказваният тук факт, че император Диоклециан е въвел първите входни такси за баня в света!

Гробниците

Ако ви остане време и имате желание да се потопите в античната атмосфера, посетете Археологическия музей в града. Със сигурност  ще видите и научите интересни неща, стига да имате желание. Заедно с други археологически паметници тук можете да видите така наречените лакримарии – малки съдчета, в които по време на погребение опечалените близки събирали сълзите си.

След това ги поставяли в гробницата заедно с други дарове, за да засвидетелстват обичта и уважението си към този, когото изпращат във вечния му път. Били  са в откритата случайно през 1957 г. римска гробница, една от най-големите в района. Тя е и единствената, при която са открити запазена украса, грижливо наредена мозайка и стенописи – свидетелство, че е била предназначена за богато семейство.

Парковете

Градът се слави като най-зеленото селище в България със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, разпрострели се на цели 100 хектара площ. В тях има растения от всички краища на света – магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и др. Първият парк, около бившата баня „Тополица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас през 1892 г.
Край извора Момина сълза е едноименният парк, който включва и древен амфитеатър – едно от най-посещаваните от древните римляни места, където се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. В България има само два такива театъра от късноантичната архитектура и единият е в Хисаря. Отлично запазени са арената и обслужващите амфитеатъра помещения.

Легенди, легенди

Някогашен историк писал за Хисаря, че този ослепително бял град се славел най-вече с извора Момина баня – приказка, шумяща по цялата Римска империя. Момина баня се свързва с още една легенда от Средновековието, според която дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж обаче градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили. Болярската дъщеря и приятелките й останали при извора. За да не ги заловят, красавиците предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава през нощта се чува плискане на вода в банята – момата излизала от извора… Легендата била известна и на Иван Вазов, който при посещението си тук през лятото на 1882 г. написал стихотворението си „Момина баня”. Това е и името на още един парк с красиви алеи от кестени, магнолии, липи и множество декоративни храсти.

текст Екатерина Геловска