История на римската баня

Императоре, искаме хляб и… бани

Ако искате с очите си да видите най-големия в света СПА център или поне това, което е останало от него, идете в Рим. Да, именно на територията на Свещения град все още съществуват руините на гигантските терми, които император Каракала (211-217 г. „подарил” на своите съграждани. Този римски владетел остава известен в историята с бурното си и суетно царстване, забележително по екстравагантност и свирепост. Каракала обожавал Александър Македонски и му подражавал всячески. За да печели популярност, той организирал масови зрелища и раздавания, увеличил войнишките заплати няколко пъти, предприел грандиозни обществени строежи.

Термите на Каракала

Именнно Каракала изградил най-големите терми в цялата Римска империя. Те представлявали величествен развлекателен и увеселителен комплекс и включвали СПА център с басейни, сауни, театър, библиотека, одеон, спортни площадки, магазини и бюфети за храни и напитки. Комплесът бил разположен върху 111 000 кв. метра и можел да побере до 3200 души. В страничните крила имало 3000 единични вани, а покрай стените били изградени от камък 2400 кресла за отмора. Гигантските бани се снабдявали с вода от огромен акведукт, специално построен за целта. В днешно време от уникалното инженерно съоръжение почти няма следа. Руините от величествените терми обаче все още са сред най-посещаваните забелжителности на днешен туристически Рим.

Блажените удоволствия на банята
Не само Каракала, но и всички останали римски владетели се надпреварвали да строят обществени бани. През времето на най-големия разцвет на империята само в Свещения град имало 950 терми! Строителството на терми било въпрос не само на престиж, но и сигурен начин за осигуряване на „народната любов”. Тази небивала почит  към водата съвсем не била продиктувана от стремеж към съблюдаване на хигиенни навици, а по-скоро от пристрастяване към сладостите на водните процедури. Факт: макар и понятието „СПА” да било напълно неизвестно на древните римляни, те много добре познавали блаженните удоволствия  на банята и умело ги включвали в личния си и обществения живот. Мазане с благовонни масла, дълго излежаване в мраморни вани, разговори, смях, бавни масажи сред топла пара, ухание на билки и цветя, парфюм, кремове, маски за лице и балсами за коса… звучи ни доста познато, но древните жители на Рим свързвали всички тези процедури най-вече с банята. И още: термите били нещо като „стъргалото” на римските градове. В тях се осъществявал жизненоважен обмен на информация. Там се научавали клюките, създавали се сплетни и интриги, водели се политически разговори. Там със сигурност можело да се види кой е качил някое килце, кой е с нова прическа. В банята можели всички да те видят и ти да видиш света. Банята била истинското „обществено място”, където всички граждани, без робите, можели да се почувстват, макар и за кратко време, равнопоставени. Неслучайно един надпис от римския град Тимгад (в днешен Алжир) гласи: „Ходи на лов, къпи се много, забавлявай се и се смей – това е животът.”

Инженерното чудо
Баните освен място за развлечения, представлявали истински чудеса на инженерната мисъл и в пълна степен представят изключителните строителни качества на римляните. Термите били сложни съоръжения, които изисквали много трудни хидроинженерни решения, защото се нуждаели от много вода. А язовири и ТЕЦ-ове в Древен Рим нямало. Водата за града се доставяла през големи оловни тръби чак от Сабинските и Албанските планини. В долините се строели огромни сводести каменни мостове, наречени акведукти, а през планините се прокарвали тунели. Стотици роби дежурели денонощно, за да отстраняват всяка възникнала повреда по водопроводите, водните купи и резервоарите.

В Рим водата бликала денонощно от фонтаните и сребърните кранове, които не можели да се затварят. Прахосвали по един милион кубически метра вода на денонощие. Вярно е, че и най-бедният римски работник се къпел по-често от френския крал, но все пак само патрициите и богатите можели да си позволят да имат в частните си домове водоразливна колона, тъй като само те можели да си купят кран с печата на императора.

Термите отвътре
Термите представлявали симетрично разположени помещения с различна температура. Първото помещение е аподитериум – съблекалнята. Второто е фригидариум с умерена, по-хладна температура на водата. Тепидариум е топлата стая. А най-горещото помещение е судаториум, където температурата стигала до 85ºC. Преходът от една стая в друга от 35 до 85 градуса осигурява постепенно повишаване на телесната температура, без да се натоварва сърцето, и е изключително комфортно за организма. Водата била или от естествено горещи минерални извори, или в комбинация с вода от водопроводите, нагрявана по специален начин. Самите помещения се загравяли от специална система, т. нар. Hypocaust – двойно дъно на пода, под което имало огромни котли с вода, която постоянно се загрявала, а парата й топлела пода равномерно. Повечето бани смайвали и с разкоша си. Мраморни колони, зали с фонтани водели към бюфети, спортни зали, басейни, читални и места за отдих и разговори. Входовете били големи, така че максимално голям брой хора да могат едновременно да влизат. И всеки можел да се настани добре. Жените плащали двойно повече от мъжете, защото се бавели и хабели повече вода. Войници, миньори и деца влизали безплатно. Богатите водели слуги и приятели за компания. Жените и мъжете обикновено се редували сутрин и следобед, а в някои бани и през ден. Имало и симетрични помещения за едновременно къпане.

Един ден в римската баня
Денят за баня започвал с игри и физически упражнения в специалните спортни зали и стадиони, част от увеселителния комплекс. След игрите всички отивали в потилнята. Оттам – в басейна с топлата вода. Следвал  втори басейн с по-хладка вода и накрая в трети – с почти студена. Баните имали и персонал за масажи и разтриване с масла. Втората част от пребиваването била още по-приятна. В обширни зали, седнали или блажено изтегнали се, гражданите пиели вино, разговаряли, поднасяли се храна, плодове.

автор: Светослава Петкова