Да пестим вода е модерно
По данни на ООН над 1 милиард души на планетата нямат достъп до чиста питейна вода, а домовете на над 2,5 милиарда не са включени в канализация. Следствие на това е и още по-черната статистика: над 5 000 деца умират всеки ден от лечими болести и зарази, пренасяни по водата. В една друга част на света, в т. нар. развити страни, питейната вода се разхищава абсолютно безнаказано. И колкото по-високотехнологични стават производствата и домакинствата, толкова повече вода потребяват.Добрата новина е, че образованото човечество във все по-висока степен развива своето екологично съзнание. Да обичаш природата съвсем не значи само да й се възхищаваш и да се ползваш от нейните блага. Модерното гражданско поведение включва ясна позиция на осъзната отговорност към естествените ресурси. Да си отговорен вече изисква да си информиран, съпричастен и грижовен в мислите и делата си. Как напрактика да се случи това ли? Не е нужно да застанете начело на мащабна демонстрация във връзка с последиците от глобалното затопляне. Можете простичко да изразявате твърдата си гражданска позиция и вкъщи, при това ежедневно и ежеминутно… в банята.
Ето още няколко факта, които може би ще ви накарат да се замислите и да промените ритуалите си, свързани с водата.
Изследванията показват, че половината вода, нужна за домакинството, се харчи в банята като 20% от нея изтичат през тоалетната. Тези цифри може да са в пъти по-малки във вашия дом, стига да приучите себе си и членовете на семейството на няколко прости зелени навика.
Най-много чиста питейна вода “поглъща” тоалетната
Според статистиката годишната консумация на вода от тоалетната чиния на 4-членно семейство е 52 600 литра. Това е при вместимост на казанчето 6 л, каквито са повечето модели в България. За сравнение в САЩ тази ситуация се е променила още преди 20 години. След като през 1992 година се приема специален Закон за водо – и енергоспестяването в щатските бани масово подменят тоалетните казанчета. Новите са с максимален капацитет 4,5 литра, което от своя страна намалява водните разходи с близо 40 %. У нас норми за водоспестовност няма и скоро едва ли ще бъдат въведени, като се има предвид, че всъщност най-големите загуби на питейна вода се правят от ВиК дружествата. Остава ни да подхранваме все още крехкото си екосъзнание със самодисциплина.
• Спрете да използвате тоалетната като пепелник или кошче за боклук. Колкото и икономичен да е моделът, в който сте инвестирали, с всяко измиване на WC-то в канала изтичат десетки литри чиста питейна вода.
• Запушете течовете. Според еколозите, а и според Фън шуй с тях парите ви изтичат в канала. Ако казанчето ви непрекъснато шуми, значи някъде има пробив. Дори и да не виждате теча, това не значи, че той не съществува. Тествайте като капнете няколко капки цветен сок или хвърлете косъм в казанчето. Ако има проблем гърнето ще се оцвети още преди да сте пуснали водата.
• Когато си избирате нова санитария, питайте с колко литра се измива гърнето. Моделите на по-добрите производители стандартно са 4,5 л за пълно измиване и с половин цикъл от 3 л. Ако си купите такава тоалетна, не се отказвайте да се научите да ползвате бутона на половин измиване, който наистина пести, но само ако го натиснеш.
Поредица от иновационни еко-решения в тази област представи през последните години компанията Roca. Преди две години марката заслужено съсредоточи вниманието на потребители и конкуренти с модела W+W. Уникалната мивка и тоалетна, свързани в една система за първи път прилагат напълно нова концепция за рециклиране и пестене на вода, която от умивалника се събира в казанчето и се използва за обливане на клекалото. На последното световно изложение ISH във Франкфурт, Roca представиха друг любопитен еко-модел – тоалетна без казанче. Контейнерът за вода на In Tank е вграден в самия корпус долу под чинията и има нужда само от 2.5 л вода, което е почти три пъти по-малко в сравнение със стандартните 6 л. Ако този модел се развие и бъде приет от пазара, това ще е истинска революция в тоалетните, които не са претърпели сериозна промяна поне от 150 години.
Пестете водата под душа
За вземане на душ е нужна 7 пъти по-малко вода, отколкото за вана, посочват цифрите (при това е и по-хигиенично). Ето обаче и още едно едно сравнение. Старите стандартни душове харчат 15-20 литра за минута, докато по-новите пускат не по-вече от 9 литра. Това означава, че ако сутрешният ви душ трае 6 минути икономичните модели ще спестят по 50 л на всеки душ, което е около 20 000 литра за година. Хубавото на повечето нови смесители е, че при главата им е монтиран специален аератор, който разпухва капките с помощна на кислород. Така се създава усещането за силна струя с около 40% по-малко вода.
Що се отнася до хитовите предкризисните огромни душ-пити, които изсипват “гора от дъжд” на едри капки, те са си истинско разхищение, а и вече не са модерни.
Инвестицията в нов смесител си заслужава
Старите смесителни батерии оказва се изразходват повече вода даже от душовете – около 16 л/мин.. Особено когато са с разхлабени канели и капещи кранчета.
Вместо да поддържате безкрайната битка с теча от чучура, купете си нова батерия. Когато ги избирате, винаги питайте за дебита на модела и типа затварящ механизъм.
С много добри характеристики се отличават българските смесители Vidima. Повечето от тях имат признатия за вечен керамичен затварящ механизъм с CLICK система. Тази система осъществява водоспестяваща функция, контрол на температурата на топлата вода и увеличена работна зона на ръкохватката, което улеснява контрола в зоната на комфорт. При нормално налягане на водата максималният дебит от смесителя е 12 литра в минута, а икономичната позиция го намалява на половина.
Има и още по-икономичен начин да пестите вода без да губите чувството за плътност и сила на струята – с помощта на допълнителни аератори. Те се поставят на чучура и правят така, че струята да се газира, като шампанско. Аераторите с марка ТЕКА имат и още една функция. Те разполагат с ограничител на дебита, който не позволява консумация по-висока от 8литра при мивките и 10 литра при душовете и това, дори при неочаквана промяна на налягането в мрежата.
автор: Антоанета Салфидж
Четете цялата статия в сп. «Наш дом», юли, 2011г.