След като завършва архитектура във ВИАС през 1995 година в София, специализира в Бордо – Франция, и Венеция – Италия. Основава ателието си преди 15 г. Проектира сгради и интериори. Нейно дело са множество проекти за кооперации, хотели и еднофамилни къщи, както и впечатляващ брой интериорни проекти на домове, офиси и заведения. В продължение на три години е главен редактор на Home Style – приложение за интериор и дизайн към вестник „Капитал”. През 2010 година създава поредица от авторски мебели за българската мебелна фабрика МЕБЕЛОР, които са представени на Панаира в Кьолн. Последният й реализиран проект е за интериорите и градината на една от емблематичните сгради в София, известна като „Къщата на Яблански” – днес частен клуб THE RESIDENCE. През годините печели многобройни награди. Работи интензивно, но и почива интензивно – сред природата, спортувайки или откривайки екзотични места.Проектите и публикациите й можете да намерите на www.ps-architects.com .
– Арх. Станчева, Вие за първи път посещавате Cersaie, Болоня – специализираното изложение за керамика и банско оборудване. Ако трябва най-кратко да опишете впечатленията си, кое пояснение бихте избрали: шокирана, изненадана, по-скоро в рамките на очакванията или разочарована?
– Бих казала, че общото ми впечатление от изложението е по-скоро в рамките на очакванията.
– Тази визита повлия ли по някакъв начин на личното Ви отношението към керамичния сектор и към банята въобще?
– Посещението ми на този панаир в професионален план е по-скоро положително, заради събраната и резюмирана подробна информация за целия сектор. Сега имам добър поглед върху продуктите, който съм формирала на базата на личните ми възприятия и критерии, а не само въз основа на медиите и търговците.
– Вие всяка година сте гост на Седмицата на Дизайна в Милано – най-големият европейски панаир в областта на мебелите и интериорния дизайн. Ако направите съпоставка между двете изложения, какви ще са изводите Ви за Cersaie ?
– Не бих могла да направя паралел между двата панаира. Милано е събитие с много артистичен и емоционален заряд. Панаирът в Болоня е по-скоро с практична насоченост. Прави впечатление желанието на много от фабриките в сектора на банското оборудване все повече да канят големите имена на дизайна и архитектурата и съвместно да разработват продукти. Артистичността навлиза все повече в сектора на баните. Банята се превръща в разкрепостено пространство, във вид стая или в част от спалнята. Архитектите също придават на керамиката нови измерения, използвайки я по необичайни начини в сградите.
– Тази година в рамките на Cersaie 2011 бе организирана изключително силна архитектурна програма. За първи път на този форум се представиха с лекции светила в световната архитектура и дизайн като Патриция Уркиола, Кенго Кума, Алесандро Мендини и фантастичната Казио Седжима. На какво се дължи според Вас този реверанс към работата на големите в света на архитектурата и дизайна? Може ли да говорим за едно по-сериозно отношение на архитекти и дизайнери към продуктите за баня и керамичните облицовки?
– Присъствието на имена от такава величина в съпътстващата програма на панаира, няма да крия, бе мотивиращо и за мен да отида в Болоня тази годинта. На пръв поглед това взаимодействие изглежда като начин да се привлече по-широк кръг публика на панаира, да се направи така, че производителите да се срещнат там не само с търговците, но и с дизайнери и архитекти. Този сектор вече показва първите реализации от съвместната работа с Кума, Уркиола, Фуксас, Токуджин, Бурулек и много други имена. Като цяло броя на фабриките, които работят с повече или по-малко известни имена в дизайна, сякаш се увеличава. Макар че истински иновативните флаг-мени, както във всичко, така и тук, не са много.
– Бихте ли отличили специфики, които ще определят визията на модерната баня през следващите една-две години – като дизайн и като технически характеристики?
– Не бих могла да се ангажирам с подобна „прогноза”. Надявам се имитациите на дърво и мрамор в керамиката да не „залеят” банята напълно, да остане място за цялото многообразие от възможни решения на пространството на банята.
– Къде сме ние относно отношението си към банята? Каква баня си поръчва българина и до каква степен желае тя да е съобразена с водещите тенденции в дизайна и технологиите?
– По мое мнение българинът отдавна инвестира енергия и средства в решението на баните. За съжаление все още пространствата, които се отделят за санитарните помещения, са по-скоро с размерите на килери, а не на стаи. Да не говорим, че вероятно ще е необходимо още доста време, докато започнем да изискваме баните ни да имат прозорци. Но, това е комплексен процес и изисква време.
Въпросите зададе Антоанета Салфидж