ПРИЛОЖНАТА КИНЕЗИОЛОГИЯ – НОВ ПОДХОД КЪМ ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕКА

автор: Елена Тодорова, докторант

Приложната кинезиология е наука, която изучава механизмите на формиране на човешките движения и причините за двигателните нарушения. Използвайки мануалното мускулно тестуване и стандартните методи за диагностика, тя оценява структурната, биохимичната и емоционалната страна на здравето и определя правилната индивидуална терапия за всеки отделен човек.

Същност
Приложната кинезиология e наука, изучаваща механизмите на формиране на движенията в човешкото тяло във всичките му форми и прояви и причините за възникващите нарушения при движение (кинезио – движение, логос – наука). Тя разглежда начините за диагностика на двигателните нарушения и избора на методи за тяхната корекция (мануална терапия, алопатия, хомеопатия, иглотерапия, фитотерапия, психотерапия) чрез използването на универсалния метод за оценка на мускулния тонус. Мускулният тонус може да се регистрира и с помощта на различни прибори, но най-информативният метод остава мануалното мускулно тестуване. Докато апаратурата може да даде само количествена оценка, ръката на изследващия е в състояние да определи типа мускулно съкращение, последователността на включване на мускулните влакна и други функционални особености, които са недостъпни за апарата. Мануалното мускулно тестуване позволява не само да се определи тонуса на мускула, но и дава възможност да се установи причината за неговата промяна. Когато е известна причината за възникналия дисбаланс, може точно и строго индивидуално да се подбере правилната терапия и за целта отново се използва мануалното мускулно тестуване. Необходимо е именно такова въздействие (механично, химично или емоционално), което да възстанови мускулния тонус на пациента, и само то ще е подходящо за него. Това дава възможност даденото научно направление успешно да бъде приложено към традиционните методи на диагностика и лечение, откъдето произлиза и името му – приложна кинезиология.

Основен постулат
Основният постулат на приложната кинезиология, отразяващ нейната главна идея, гласи, че езикът на тялото никога не лъже. Затова трябва да му позволим да ни каже какво е необходимо да се направи, използвайки го като инструмент за нашата диагностика и терапия.

Сравнение между приложната кинезиология, кинезиологията и кинезитерапията

Приложната кинезиология трябва да се разграничава както от кинезиологията, така и от кинезитерапията. Кинезиологията е наука за движението, включваща биомеханиката, анатомичните и физиологични основи на движението, особеностите на предаване на невро-мускулния импулс, принципите на основните видове мускулно съкращение. Докато кинезитерапията представлява лечение чрез движение, използващо механизмите на регулация на движението и активното участие на пациента в процеса на възстановяване на собственото му здраве. Обединяващо звено за трите научни направления е движението, но всяко едно от тях има своите цели и задачи, методика и области на приложение.

Цел и задачи
Целта на приложната кинезиология е установяване и прогнозиране на функционалните синдроми на пациента, както и тяхното анализиране, което дава възможност за оценка на неговите физиологични функции. В периода на лечение и рехабилитация приложната кинезиология чрез неинвазивни методи проследява и контролира процеса на възстановяване.
Основната задача за постигането на тази цел е намирането на терапия, насочена към подобряване на здравето на конкретния пациент чрез оптимизиране на неговите биологични, биохимични и психологични функции, или индивидуален и единен подход към здравето, отчитащ всички негови компоненти – структурна, биохимична и емоционална.

Методика
Основната методика, която използва приложната кинезиология, е мануалното мускулно тестуване. За да се разбере тази методика, е необходимо по-задълбочено да се разгледат законите на неврофизиологията, описани подробно от Л.Ф. Васильева (2004) в статията „Хипотония на мускулите, мускулен дисбаланс и болка”:

1)    „Закон на Шерингтон за взаимното инхибиране на аферентните пътища на нивото на гръбначния мозък, според който хипераферентацията на единия път води до инхибиция на другия. Този закон може да се разглежда по отношение на различни структури:
* За мускулите антагонисти – изотоничното съкращение на един мускул се съпровожда от ексцентрично съкращение на неговия антагонист. По този начин хипотонията на един мускул предизвиква хипертония в друг, а клиничната картина се проявява като болка в съответния мускул антагонист.
* За мускулното тяло и сухожилията – клиниката на хипотоничния мускул се определя като болка в хипервъзбудимите сухожилия.”
2)    „Стреч-рефлекс – повишаване на тонуса и силата на съкращение на мускула при пасивно разтягане. Стреч-рефлексите имат пряко отношение към запазването на определено положение на тялото в пространството. При наличие на хипотонични мускули в дадена част на тялото проекцията на центъра на тежестта се измества в тази посока, при което компенсаторно възниква статично натоварване на друга група мускули последвано от тяхното скъсяване. Клиничната картина на хипотоничните мускули се проявява като локализация на болката в статично натоварената група мускули.”
3)    „Закон на Бернщайн за формирането на мускулната сила, според който състоянието в покой на мускулите антагонисти е резултат от баланса на двата компонента на тяхното съкращение – тонуса на мускулите и силата на съкращението им. Всеки от тези компоненти определя фазите на мускулното съкращение:
* Първа фаза (фазична) – баланс на силата на мускулите антагонисти. Възниква при изотонично и ексцентрично съкращение на мускулите.
* Втора фаза (тонична) – баланс на тонуса на мускулите антагонисти. Възниква при изометрично съкращение на мускулите.”

„При появата на аферентен сигнал в поддържането на съкращението се включва първата фаза, която се регулира от коровите структури. При мускулното тестуване тя се оценява като първи етап от оказваното от изследвания съпротивление. Втората фаза, която се регулира от таламо-палидарната система, се включва едва три секунди след възникването на изометричното съкращение. При тестуването тя се оценява като увеличаване силата на изометричното съкращение (при нормотонични мускули) или възникване на тремор и намаляване на мускулната сила (при хипотонични мускули). Следователно функционалната хипотония се проявява като запазена сила на съкращението в първата фаза и намалена сила във втората.
Тези закони дават възможност да се разбере ролята на мускулната хипотония при формирането на тонусно-силовия дисбаланс.”
За разлика от кинезиологията, която прави количествен анализ на мускулната сила въз основа на субективната оценка на съпротивлението, оказвано на изследващия (без анализ на вида мускулно съкращение – изотонично, изометрично или ексцентрично), приложната кинезиология използва качествения анализ на мускулната сила, анализирайки всяка една от фазите на мускулното съкращение. При това се преминава през три етапа:
1)    Изследваният оказва съпротивление спрямо натиска на ръката на изследващия, при което се предизвиква изометрично съкращение на мускулите. Изометричното съкращение се задържа 3 секунди. По този начин се оценява първата фаза на мускулното съкращение.
2)    След това изследваният увеличава силата на своето съпротивление. Тази степен на увеличение на силата на съпротивлението служи като индикатор за мускулния тонус.
3)    Анализира се активността на стреч-рефлекса. При мускулите в норма съпротивлението при кратковременно разтягане още повече се повишава. В случай на мускулна слабост във втората фаза на съкращението възниква тремор. При кратковременно разтягане на такъв мускул силата на съпротивлението значително намалява.

Голямо внимание се обръща също така и на анализа на позата и походката, анализа на обема на движенията и статичната палпация. Тези методи се прилагат съвместно със стандартните методи за диагностика, които включват анализ на клиничната история и резултатите от физикалните, лабораторните и инструменталните изследвания на пациента. По този начин се получава цялостна клинична картина, необходима за определянето на начина на лечение.

Заключение
От казаното дотук може да се направи заключението, че приложната кинезиология предлага холистичен подход към здравето и може да се използва във всички области на медицината. Само при такъв подход може да се разбере защо при дисфункция на дадена структура в организма се преобразува цялата система, за да може тялото да се адаптира и да компенсира съществуващия проблем. Ако разгледаме като пример мускулно-скелетната система, преобразуването може да се представи във вид на верижни реакции, при които един мускул става точка за фиксация на друг. При това в мускулите, които са тясно свързани функционално със засегнатия мускул (и особено неговите антагонисти), възникват тригерни точки. По този начин дисбалансът в една структура отключва верига от компенсаторни реакции в меките тъкани, активират се мотовисцералните рефлекси и това най-често се изразява като патология на вътрешните органи. Затова клиничните задачи на приложната кинезиология са въз основа на проявените функционални нарушения да определи първопричината за включването на дадената компенсаторна верига, да установи значението на възникналите структурни нарушения за поддържането на ключовото функционално нарушение и едва тогава да избере метод, с помощта на който да реши възникналия проблем.
Не трябва да се забравя, че двигателната функция се контролира от нервната система, а болковият синдром отразява реакцията й спрямо нарушена двигателна функция, ограничение на движението в определена посока, неправилно положение на тялото в пространството, предпоставка за трайно увреждане, нарушена функция на вътрешен орган. От тази гледна точка мускулът може да се разглежда като пряк ефектор на нервната система. Затова при различни нарушения на опорно-двигателната система невромускулните техники са много по-ефективни от многократното повтаряне на определено движение при провеждане на мобилизацията, а основното показание за избора на терапия е това въздействие, което ще доведе до възстановяване на мускулния тонус. (Левит К.Е., 2004)

Библиография

Васильева Л.Ф., 2004, Гипотония мышцы, мышечный дисбаланс и боль. Прикладная кинезиология № 2(5). Общероссийский общественный фонд „Социальное развитие России”, Москва.

Левит К.Е., 2004, Функция и дисфункция. Основные вопросы диагностики и лечения в мануальной медицине. Прикладная кинезиология № 2(5). Общероссийский общественный фонд „Социальное развитие России”, Москва.

Шмидт И.Р., 2002, Основы прикладной кинезиологии. Прикладная кинезиология № 1. Издательский дом „Реа”, Москва.

Адрес за контакти

Маг. фармацевт Елена Тодорова, докторант
НСА „Васил Левски”
Катедра Кинезитерапия
Тел. +359889229622
E-mail: ivanat_bg@mail.ru