Рисковете, свързани с водата и конкуренцията за водни ресурси са се увеличили през последните 20 години Сочи докладът на ООН, представен на RIO+20

На 19 юни 2012г. в обявения за Ден на водата, в рамките на световната конференция за устойчиво развитие РИО+20, ООН официално обяви резултатите от проучването на глобалното състояние на водните ресурси и управлението им в глобален мащаб. Изследването  е направено в над  130 страни с цел да се информират делегатите на световната конференция РИО+20 и изнесените факти да помогнат за вземане на адекватни решения за устойчиво управление на водите.

Според доклада на ООН през последните 20 години над 80% от страните се реформирали своите закони като отговор на нарастващия натиск върху водните ресурси, произтичащ от повишаване на прираста на населението, урбанизацията и промените в климата.

В много от случаите тези промени са оказвали положително въздействие върху развитието и човешкото здраве, включително са довели до подобрения на достъпа до питейна вода и до по-добра водна ефективност в селското стопанство.

В същото време глобалният напредък е бавен, се посочва в доклада, особено в районите, в които напояването се осъществява  с дъждовна вода и инвестициите се правят основно в сладководните екосистеми.

Проучването специално обръща внимание на напредъка при международните споразумения за интегрирано управление на водните ресурси, подход известен с абривиатурата  IWRM. IWRM е подкрепен  от държавите членки на ООН на Срещата за Земята в Рио през 1992г и е част от глобалния план за действие по отношение на устойчивото развитие. На фона на увеличаващите се конфликти на интереси за доставки за вода в света IWRM интегрира битовите, селскостопанските, промишлените и екологичните нужди в планирането и управлението на водните ресурси, а не ги разглежда самостоятелно, като независим обект.

„Интегрираният и адаптивен подход е от съществено значение, за да гарантират нуждите на различни групи потребители, които понякога са в конкуренция” – каза Мишел Жаро, председател на ООН-Вода. „Неговият успех зависи от управлението и институционната рамка, която може да улесни диалога и вземането на решения за управлението на водните ресурси, които да са екологични, икономически и социално устойчиви”, каза той.
В рамките на проучването, координирано от програмата на ООН за околна среда (UNEP), ООН-Вода анкетира правителствата във връзка с управлението, инфраструктурата, финансирането и други области, свързани с управлението на водите, с цел да се прецени до колко са били успешни мерките по отношение на IWRM.

Според  резултатите 90% от изследваните страни съобщават за редица положителни въздействия от интегрираните подходи по отношение управлението на водите.

Ето още няколко ключови констатации:
Рисковете, свързани с водата и конкуренцията за водни ресурси са се увеличили през последните 20 години, посочват повече от страните;
Битовото водоснабдяване е посочено като област с най- висок приоритет от повечето страни;
Нараства тенденцията за финансиране в развитие на водните ресурси, въпреки че все още съществуват пречки за изпълнение на реформите;
Напредъкът по отношение ефективността във водоснабдяването изостава след другите реформи в управлението на водите с по-малко от 50%.

„Устойчивото управление и употреба на водата, поради жизнено важната си роля за сигурността на храните и енергията и ценните екосистеми, е в основата на прехода към ниско-въглеродни емисии и ефективното използване ресурсите на зелената икономика”, заявява зам.генералния секретар на ООН Ахим Щайнер.

Проучването на ООН регистрира най-големите промени в околната среда, които са се случили в периода от 1992г до днес.
Населението на света например се е увеличило – от 5,3 милиарда през 1992г.  до малко над 7 милиарда. Прирастът е придружен и увеличаване на миграцията към градовете, с големи бежански движения, често свързани с климатични и социално-политически бедствия.

Успехи на правителствата
Проучването показва, че въвеждането на IWRM  на национално ниво води до различни резултати в света, в зависимост от това дали е в ранните етапи на планиране или вече работи с конкретни закони. Някои правителства, оказва се, са постигнали значи нива на развитие ,следвайки IWRM, например:
Естония: Въвеждането на водните такси и данъци за замърсяване води до подобряване на водната ефективност и намалява замърсяването в Балтийско море.
Коста Рика: 50% от приходите от водни такси се реинвестират в управлението на водните ресурси.
Гватемала:  Производството на водна енергия се е увеличило почти двойно за периода 1992 – 2011.
Гана: 40% от напоителните системи са реиновирани.
Чад: достъпът до водоснабдяване се е увеличил от 15% през 1990г. до 50% през 2011г.
Тунис: Изградени са 110 пречиствателни станции.

Въпреки тези успехи в много страни, особено развиващи се, се сигнализира за необходимостта от увеличаване на инвестициите в инфраструктурата и за по-пълно прилагане на интегралния подход към водните ресурси.

Източник: http://www.unwater.org