Убийството на делфини и китове продължава

Дискусионен форум „Водният сектор в България – национален приоритет и общинска отговорност”
19.08.2012
Dent-Cube1
Иван Иванов: Загубите на вода на места стигат до 70%
20.08.2012
Bosh_konkurs

въпреки световната конвенция за защита

Убийството на делфини, китове и други морски бозайници продължава. Въпреки протестите на еколози по целия свят ефективна защита на морски бозайници няма и те все още е основен начин за препитание в редица райони на Япония, Норвегия и Исландия. И ако за големите китове все пак има международни конвенции, които регламентират лова им, приети най-вече от Международната комисия по китолов  (IWC), то за убийството на малки китове все още е абсолютно  невъзпрепятствано от човешките закони.

Следователно гледки като тази на снимката, са абсолютно законосъобразни!

Убийството на делфини се възприема като нещо нормално и е отколешна традиция в Япония. Снимката показва лов на стадо делфини с мрежи  от рибари на о.Футо, Япония. След като бъде издърпано в лодката, цялото стадо ще бъде заклано. „Някои страни ядат крави, а в други страни ядат делфини и китове”, казва Ютака Аоки Директор в Министерство на външните работи на Япония, отговарящ за риболова в страната.


Нарвалът – еднорогът на морето, също скоро ще се наложи да бъде обявен за изчезващ вид. Снимката показва успешен улов на нарвал  в Каанак, Гренландия. Нарвалът е еднорогът на морето. Тези легендарни животни имат два дълги зъба, които стигат до дължина 2,7 метра. През Средновековието бивните на нарвала са били по-скъпи и от златото. Днес те все още могат да донесат на ловците по 1000 долара на парче. Освен заради рогата си, нарвалът се търси и заради ценната си кожа, която е богата на витамин С.
В Арктика нарвалът не е много популярен и дори не се счита за застрашен вид. Конвенцията за застрашени видове от дивата флора и фауна  (CITES)  обаче предупреждава, че търговията с рогата на нарвал трябва да се контролира, в противен случай е възможно популацията да бъде сериозно застрашена.

Източник: по материали на  nationalgeographic.com

Вашият коментар