Окрупняването на ВиК сектора е горещият картоф на Проекта за Закона за водите,
все още
Проектът за Закон за водите, който беше внесен от МРРБ в Парламента и беше приет на първо четене, все още съдържа много неясноти, стана ясно на среща, организирана от КНСБ и браншовия синдикат „Водоснабдител“ . Форумът се проведе в присъствието на изключително широк кворум от представители на почти всички страни, пряко свързани с промените в Закона за водите, а именно държавата в лицето на Ивелина Василева, зам. Министър на МОСВ, Добромир Симидчиев, зам. министър в МРРБ, Любен Татарски, Председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление, представители на Световната банка, шефове на ВиК дружества, представители на синдикатите КНСБ и Подкрепа, местната власт, кметове, общински съветници.
Повод за спешната среща, свикана от КНСБ,заради която се отложи разглеждането на Закона за водите в Комисията по регионална политика, бяха неяснотите в текстовете на Проекта и най-вече предложенията за преразпределение на публичната държавна и общинска собственост и окрупняването на ВиК дружествата.
Собствеността на ВиК активите остават общински, с изключение на тези, които обслужват повече от една община. Решението на Парламента да запази съществуващото положение с публичната собственост бе обявено от зам. министър Симидчиев още в началото на срещата, с което едната точка от дебатите автоматично отпадна.
Въпросът за окрупняването на ВиК дружествата обаче се превърна в горещия картоф на дебата.
Пламен Димитров, председател на КНСБ и домакин на срещата, първи набеляза поредицата от рискове, които крие така предложения начин на окрупняване на областен принцип.
Според предложението дружествата, които сега са 65, трябва да станат 28 и територията им на действие да съвпадне със съществуващите административни области. Това неминуемо ще доведе до закриване на общинските ВиК дружества. Председателят на КНСБ гласно изведе въпроса , поставян нееднократно и от сдружението на българските общини и от сдружението на общинските ВиК дружества – може ли със закон принудително да се накара общината да си закрие общинското ВиК и дали това е в съответствие с Конституцията на България – чл.17 и чл.19.
От синдикатите се опасяват също, че окрупняването ще повиши цените на ВиК услугите и ще остави много хора на улицата. И въпреки, че представители на изпълнителната власт и самия Президент нееднократно заявиха в медийното пространство противната теза, досега няма представен анализ от вносителя за ефекта на окрупняването върху цените и върху работните места.
„Искаме да получим уверение, че окрупняването на дружествата няма да е първа стъпка към масово концесиониране на системата. На всички ни е ясно че сме пред прага на главна реформа в сектор ВиК. За да се извърши реформа и преструктуриране първо ни е нужна Национална водна стратегия както и отделен закон за ВиК“, заяви председателя на КНСБ.
В дебата се включиха представители на общинските администрации и ВиК дружествата от цялата страна, които изказаха редица аргументи срещу окрупняването на административен принцип, сред които са:
липсата на базисни пазарни критерии и механизми при окрупняването, което ще е в сериозен ущърб на успешните общински политики.
Не е предвиден ефективен механизъм, който да отчита направените досега инвестиции от страна на общинските ВиК и общините, качеството на услугата, печалбите на дружествата и успешните ценови практики.
Липсата на ясни пазарни критерии ще доведат до формално закриване на дружества, до неаргументирано спиране на работещи общински политики, до необходимостта от генерална промяна в общинските стратегии, до изработка на нови съгласувателни планове и със сигурност до забавяне на работата в общините с месеци, а може би и с години, убедени са управителите на ВиК дружества.
Един по-особен ъгъл в дебата за окрупняването на ВиК сектора предложи Иван Иванов, председател на БАВ. Той изтъкна, че една съществена спирачка за развитието на ВиК сектора е зле работещият регулатор ДКЕВР. „Формулата на регулиране е грешна. Ако регулаторът си беше на мястото, губещите предприятия отдавна щяха да са отпаднали“, заяви Иванов.
Окрупняването на ВиК сектора цели единствено да създаде достатъчно големи и по-силни обединения, но не за да са по-атрактивни за някой друг, заяви Симидчиев.
Той се опита да разсее притесненията, че сектора се подготвя за концесиониране по подобие на електроразределителните дружества като изрази мнение, че това трудно ще се осъществи по причина, че „не мисля че сме узрели за успешни публично- частни партньорства“.
В края на срещата Пламен Димитров изрази мнение, че все още не е постигната 100% единност на мненията по въпроса за окрупняването, но пък широката платформа на дебата вече е очертана.
Любен Татарски обеща да задържи четенето на закона в Комисията по регионална политика и местно самоуправление с още една две седмици и изрази готовност за приемане на конкретни предложения за вписване в новия проект.
Първите предложения бяха внесени още на срещата от името на КНСБ и браншовия синдикат „Водоснабдител“ и включват:
1. Приемане от НС на Национална стратегия , която да включва както анализ на съществуващото състояние но и анализ на нормативната уредба и алтернативи за развитие , цели и действия, които да осигурят водоснабдяването.
2. Подготовка, изработвани и приемане на закон за ВиК услугите, в който да намерят решение специфични за сектора проблеми.
3. Разработване и приемане на точни критерии за ВиК операторите.
4. Да бъдат разработени варианти за промяна на финансовата политика на държавата във водния сектор. Част от печалбата, формирана от ВиК дружествата както и част от такса водоползване да останат в дружествата като средствата да могат да се използват единствено за подмяна на водната мрежа.
5. Разработване и приемане на система за подпомагане на социално слаби.
Кметовете на общините с общински ВиК връчиха на г-н Симидчиев и г-н Татарски Становище с което отравиха към вносителите на проекта своите предложения, сред които:
1. Да се остави възможност на общините да запазят общинските ВиК дружества, отговарящи на ефективни пазарни критерии както и доброволно да предоставят публичната си общинска собственост и водна политика на ВиК оператор по избор, като и при двата случая да имат право на пряк контрол върху дейността.
2. Да се допусне възможността повече от един ВиК оператор да работи в границите на голямото обединение, с цел ефективна конкурентност на услугата и ограничаване на риска от създаване на монопол.
Текст и снимки: Антоанета Салфидж