Който харчи повече вода, да плаща по по-висока тарифа предлагат от МРРБ

Добромир Симитчиев, зам министър МРРБ

На чия сметка ще са водозагубите по мрежата обаче, остава неясно

Нов начин за тарифиране на консумацията на вода предлагат от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На Петата международна конференция по загуби на вода, която се организира от БАВ (Българска асоциация по водите) с подкрепата на Европейската асоциация по водни ресурси (EWRA) зам. Министър Добромир Симидчиев представи новият принцип на ценообразуване на сметките за вода, който ще има за цел с икономически инструмент да ограничи водното потребление в домакинствата.

Например, ако ползвате по 4 куб. м на месец на човек и сте едно двучленно семейство, имате 8 куб. метра. Цената ви е 1 лев и 2 лева, няма значение. За всяка част, която е над тези 4 куб. метра на човек, се плащат по 4 лв.

Новият начин на ценообразуване ще се базира на анализите към Водната стратегия на страната, базовият за сектора документ, който в момента се разглежда в Парламента. Според изследванията, които го съпътстват, в България домакинствата употребяват средно между 1 и 5 куб.м вода на месец на член от домакинство.  Тези, които харчат вода в ниските граници, ще плащат по по-ниска тарифа, а тези, които преминат високата граница, която явно ще е около 4 куб. м, ще плащат по по-висока тарифа.

Според изследванията на ООН обаче 4 куб. м. вода на месец за човек е не просто достатъчно количество, но и въпрос на санитарен минимум. В един от докладите на Световна програма за оценка на водите (WWAP ) се посочва, че всеки човек се нуждае от 20-50 литра безопасна сладководна вода на ден, за да осигури основните си нужди за пиене, готвене и почистване, което обърнато в куб.м. е между 2,7 и 6,8 куб.м. на месец на човек от домакинство.

Означава ли това, че трябва да спрем да перем с пералнята и да мием с миялната машина, за да правим икономии на вода?

И още един въпрос, който остава неизяснен или може би подминат. Ако причината за новото тарифиране за водоползване са загубите на вода, кой ще тарифира и съответно кой ще плаща загубите по мрежата от течове, които по думите на  Атанас Паскалев зам. председател на БАВ са около 60 % от общите загуби? Ще има ли санкции за тези, които допускат гигантските загуби на сладководна питейна вода, чийто размери отдавна са свръх допустимите в Европа и съответно ще има ли стимули за тези, които правят всичко възможно да намалят течовете?

С днешна дата работещ законов инструмент за намаление на загубите няма, твърдят ВиК операторите. Този критерий не е заложен и в Проекта за закона за водите, който регламентира новата Вик структура в държавата. Според Проекта броят на ВиК операторите в страната ще намалее от 65 на 28, колкото са административните области. Това окрупняване се предвижда да се случи на териториален принцип в следствие на което много малки добре работещи дружества с политика за реинвестиране в мрежата и намаляване на водните загуби ще трябва да прелеят в голямата структура, и да се подчинят на политика, която може и да не е особено успешна и е твърде вероятно да пренебрегва във времето проблемите на малките общини. Нещо повече, това окрупняване със сигурност ще е причина за увеличаване цената на водата, но без гаранции за подобряване на услугата, категорични са специалисти и наблюдатели.

Промяна  във ВиК сектора трябва да има, но трябва да започне от създаването на самостоятелен Закон за ВиК, заявиха от КНСБ на нарочна среща във връзка с промените в Закона за водите. На срещата те излязоха и с едно рационално предложение – част от печалбата на ВиК операторите и такса водоползване да се инвестира във ВиК мрежата за намаляване на течовете и това положение да се установи със Закон.

Текст: Антоанета Салфидж