Тодор Гикински: “ Допускам, че монополизирането на ВиК сектора се прави заради поети ангажименти пред чужди концесионни компании.

Очаквам яростна гражданска реакция още при вида на първите сметки.“

Текст под снимка: Тодор Гикински е управител на УВЕКС ЕООД, общинското ВиК дружество на гр. Сандански и е в УС на Асоциацията на експлоатационните предприятия за ВиК в България, в която членуват всички общински ВиК дружества.

–    Г-н Гикински, наскоро Асоциацията на експлоатационните предприятия за ВиК в България излезе с официално становище относно Проекта за Закон за водите, в което ясно изразява безпокойството си, че окрупняването на обособените ВиК територии до точните граници на областта ще доведе до принудително закриване на общинските ВиК дружества. Защо сте против окрупняването?

Ние не сме срещу окрупняването въобще, а срещу принципа, предложен в Проекта.

По-правилно е, според нас, окрупняването да стане на технологичен принцип. Това ще рече, един оператор да поема контрола, но и отговорността за целия ВиК процес – от водовземането, доставянето на водата до потребителя и отвеждането и в канализационните съоръжения. Такава е световната практика, която е доказала своята ефективност. При нея един оператор не само продава услугата, но и носи отговорност за цялата система, съответно на него му е пазарно изгодно да се грижи за съоръженията, да намалява водните загуби, да поддържа качество на водата и приемливи пазарни цени.

Според вносителите на Проекта обаче ВиК дружествата в България  неясно защо трябва да се обединят на териториален принцип, в границите на съществуващите административни единици. В това предложение липсват всякакви пазарни критерии, не е предвиден ефективен механизъм, който да отчита направените досега инвестиции от страна на общинските ВиК и общините, качеството на услугата, печалбите на дружествата и успешните ценови практики.
Окрупняването на териториален принцип на практика ще натовари целия ВиК сектор с проблемите, които тежат на държавните ВиК дружества. При тях например преразпределянето на печалбата става на принципа от печелившото на губещото. При тази схема всеки се стреми да е на загуба, за да не плаща и съответно дружествата стоят и чакат държавните дотации. Тези антипазарни принципи веднага ще се пренесат и върху дружествата, които се влеят в областната структура под шапката на държавата. Цената със сигурност ще се качи в пъти, факт, който е видим и сега при цените на държавните предприятия, които са по-високи от тези на общинските. Същевременно парите за инвестиции ще намалеят, защото голямата част от печалбата ще отива за закърпване на губещите предприятия.

–   В момента цената на водата в Сандански е една от най-ниските в страната. На какво се дължи това и ще се промени ли тя, ако управлението и мине под областния оператор на цялата благоевградска област?

УВЕКС ЕООД е 100% общинско дружество. Вече няколко години то провежда успешна партньорска политика с общината, дейността му пряко се наблюдава от общинския съвет, което от своя страна не позволява политизация на структурата. Ние успяваме да работим по инвестиционната си политика, да генерираме печалби и да държим една социално приемлива цена от 0,68 лв. Да допуснем, че УВЕКС ЕООД бъде задължено да се влее в структурата на големия областен оператор. Цената задължително ще скочи поне двойно и в никакъв случай няма да е по-ниска от 1.30 лв., каквато е днешната цена на водата в Благоевград. Вероятно ще последват съкращения, вероятно и политически разправии.

–    Във водната стратегия, която в момента се разглежда в парламентарните комисии, на няколко места се говори за нуждата от гражданска солидарност. Това на практика значи, че гражданите на Сандански трябва да се солидаризират с останалите в областта и солидарно да преглътнат  по-скъпата вода. Считате ли, че това е възможно да се получи без протести и местни водни войни?

Не ми е ясно как хората ще бъдат убедени да плащат за нещо двойно повече, без да се е променило качеството на услугата. Само защото операторът вече е по-голям. Очаквам яростна гражданска реакция още при вида на първите сметки.

–    Ако предложеният вариант за окрупняване на ВиК дружествата бъде приет, това ще се отрази ли на договорите с Европейските фондове?

Няма как да не се отрази и то негативно. Към днешната ситуация общините са бенефициент по оперативните програми на Европейския съюз. Вик дружествата са изпълнители, които са поели ангажиментите си при определени споразумения. След промяната редица клаузи както по споразуменията, така и по договорите с Европейския съюз ще бъдат нарушени. Тогава не само ще загубим парите, но може и да се наложи да връщаме средства по неизпълнени договори. В момента например УВЕКС ЕООД работи по три споразумения с общината на обща стойност 60 милиона лева.

–   Промяна обаче трябва да има. Показаха го и анализите на МОСВ направени във връзка с изготвяната Водна стратегия. Повечето ВиК дружества са задлъжнели и чакат на държавни дотации. Какви са според Вас спешните мерки, които могат да стабилизират сектора?

Казвал съм го не веднъж, ще го заявя и сега. Територията на дейността на ВиК оператора трябва да се обединява на технологичен принцип, което ще рече всички ВиК системи и съоръжения на един воден цикъл – от водохващането, през доставката до потребителя до отвеждането им да се поддържат и управляват от един оператор. Само така дружеството ще има стимул да работи на пазарен принцип, ще има интерес да инвестира в рехабилитация и подобрения, в техническо оборудване и преквалификация на персонала. Практиката показва, че дружествата, които контролират целия воден цикъл, успяват да намалят цената на водата с до 20 % и да увеличат инвестициите с 30%.

Напротив, всяко включване в голямо обединение повишава цената на вода заради посредническата услуга. Ще дам пример от актуалното състояние на системата. УВЕКС ЕООД доставя  вода на ВиК Петрич. Ние защитаваме определена цена пред ДКЕВР и продаваме водата на Петрич, разбира се с разлика за нас. И се получава така, че две съседни села плащат водата си с 30% разлика в цената. Такава е ситуацията на много места в България. Лесно е да се предположи, какво би станало с цената, ако се увеличи броя на посредниците.

Опасявам се обаче, че предвижданото окрупняване е предизвикано от  различни причини. Допускам, че монополизирането на сектора се прави заради поети ангажименти пред чужди концесионни компании, които искат да влязат в системата с публично-частни партньорства. Странното е, че досега никой не говореше открито за това. Напротив на всички работни срещи и семинари с представители на МРРБ се е коментирала световната  тенденция  към избягване на публично-частните партньорства, защото те съвсем естествено следват търговските си интереси за максимална печалба. Пример за това е общината на Париж. След изтичане на концесионния договор, тя си върна собствеността  и сега управлява с общинско дружество водния цикъл на града. Българският президент обаче преди няколко дни излезе в медиите и открито заяви, че именно от окрупняването на ВиК сектора зависят бъдещите милиардни инвестиции от публично-частни партньорства като нарече водата  „следващия петрол“. Опасявам се, че на водата започва да се гледа като на стока, не като на ресурс, към който сме длъжни да се отнасяме с висока степен на социална отговорност.

Въпросите зададе Антоанета Салфидж