Водно сътрудничество2013. За да има питейна вода за всички

Питейната вода е определящ фактор за най-актуалните проблеми на съвремието: запазване на здравето, развитие на селското стопанство, производство на енергийните ресурси на планетата, урбанизацията. Често обаче този ограничен природен ресурс страда от лошо управление и безжалостна експлоатация. Всеки човек има право на достъп до чиста питейна вода.

Как международното сътрудничество в тази област може да помогне за разрешаване на актуалните проблеми свързани с водата и да способства за реализирането на това основно човешко право?

В подкрепа на тази важна задача ООН- ВОДА предложи на ЮНЕСКО в качеството на водеща организация да проведе през 2013 година кампанията ВОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО2013.

Официалното откриване на кампанията се състоя на 11 февруари в централния офис на ЮНЕСКО.

Питейната вода няма политически граници.

Статистиката посочва, че в света има 276 водосборни басейна, в които поне един от притоците пресича държавна граница. Трансграничните водни басейни покриват 46% от повърхността на земното кълбо и снабдяват с вода около 40% от населението. Представителите на различни общности, които черпят от водата на един източник, може би имат различни интереси, нужди и претенции. Ето защо представителите на общинските власти и органите, които традиционно се занимават с управлението на водните ресурси, в частност учените, държавните чиновници, политиците трябва да обединят усилия и съвместно с хората и неправителствените организации, в това число със специалистите социолози, женските съюзи и активисти от местното население.

Как изглежда успешното водно сътрудничество ?

Гречен Калонджи, зам. генерален директор на ЮНЕСКО по природните науки предлага няколко сценария: „Необходимо е да се убеди сектора на хранителната индустрия, водоснабдяването и енергетиката в необходимостта от съвместна работа. За удовлетворяването на потребностите на страните с пресечни интереси и за смъкване на напрежението, възникващо например добив на подземен газ, наторяване на обширни територии или строителство на платформи, е необходимо наличие на ясни институционални структури както на национално, така и на международно ниво“. До момента тези налични структури не си сътрудничат, или това сътрудничество не е достатъчно ефективно. Необходимо е да се обединят усилията за формиране на комплексен подход при управление на водните ресурси с участието на всички страни. Именно такъв подход е ключовия фактор за гарантиране на достъпа до прясна питейна вода на всички и потребността от това отдавна е назряла.

Фактите днес са много тревожни. Безопасността на водата е задължително условие за устойчивото развитие и мира сред общностите. Същевременно милиони хора са уязвими и страдат от недостиг на питейна вода, от замърсяването й в следствие природни бедствия, наводнения или суша. В най-висока степен това се отразява на жените, децата и бедните слоеве от населението. По данни на доклад на ООН от 2012г.  жените непропорционално страдат от недостига на вода. В страни от Африка на юг от Сахара 71% от работата по пренасянето на вода се осъществява на  плещите на жените и и девойките, като подобна е ситуацията и в други региони на света. При това жените заемат по-малко от 6% от политическите постове в света по въпроси, свързани с екологията, природните ресурси и енергетиката. Не би ли било добре да се засили ролята на жените  в приемането на решения в духа на сътрудничеството в областта на водата?

Основната цел на Годината на водно сътрудничество2013 е създаване на основи в области на водата, които да гарантират строежа на по-мирно и по-устойчиво бъдеще за всички. Прогнозите за увеличаване на населението от 7 до 9 милиарда към 2050 година поставя още по-високо въпроса за недостига на прясна вода и това във връзка с нуждите на селското стопанство, 20% от което изисква потребление за хидроенергетика и 60% за други възобновяеми източници. Означава ли това, че е  неизбежно началото на „водни войни“, особено в райони, където се наблюдава намаляване на водните запаси? Водното сътрудничество предлага възможности това да се избегне. През последните 70 години количеството примери за успешно водно сътрудничество два пъти превиши числото на конфликтите. Така Договора за водите на Инд , подписан между Пакистан и Индия през 1960г претърпя три огромни въоръжени конфликти и продължава да е актуален и днес.

Източник:http://www.unesco.org