Характеристика на лечебна кал от Поморийското езеро

Общи запаси като балнеолечебен ресурс: 1 448 000 тона

Лечебната кал е била обект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите:

• 1952, 1953, 1954 и 1955 г върху 13 проби от В. Куситасева и Й.Меламед

• 1966 -1969г. от Л. Владева, Р. Янчева и Г. Загорски върху повече от 30 проби

• 1988-1989 г. от Л. Владева върху 25 проби.

В езерото има два слоя лечебна кал- черен горен слой и сив – долен.

Лечебната кал от сивия слой не се използва за балнеолечение, поради значително неблагоприятните си показатели.

Това не се отнася за черната лечебна кал, която е известна и призната. Тук е изграден и един от най-добрите балнеосанаториуми у нас, в който се използва именно лечебната кал от черния слой.

Тук има изградени участъци за регенерация, в които се възстановяват показателите на използваната лечебна кал.

Физичните показатели на лечебната кал от черния слой като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са пълноценни за използване в балнеолечението.

Замърсеността с миди, пясъчни частички и кристали с големина до 0.25 мм в някои ограничени участъци достигат 5-8%, което крие опасност от изгаряния, ако калта не се хомогенизира.Течните фази са хлоридно натриево-магнезиеви с минерализация, която зависи от оводняването на езерото.

Стойността на разтворените соли в течната фаза на калта достига до 63 г/кг., а средната минерализация е различна при различните изследвания и варира от 37 до 63 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони – около 4 г/кг, е основание за активни процеси на сулфатредукция, която е твърде ограничена поради ниски концентрации на органика.

Рапите са близки по характер до състава на морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира от 43 г/кг до 64 г/кг в зависимост от сезона и мястото на вземане на пробите.

Ст.н.с. д-р инж. Л. Владева