Отводняване на плосък покрив – възможните решения

Градина на покрива в центъра на Милано

Плоският покрив става все по-популярно архитектурно решение и по нашите географски ширини главно заради основното му предимство – той на практика предлага цяла една огромна тераса на последния етаж на къщата. Факт е обаче, че въпреки почти апокалиптичните прогнози за наближаващото глобално затопляне, при нас продължава да вали и то обилно.

Преди да влагате грандиозни суми в оформлението на приказен СПА рай на покрива, най-добре вземете мерки за естественото отводняване и то такива, че и най-проливният дъжд да не успее да потопи балконския ви теферич, а заедно с това теча да тръгне по цялата къща.

Градина на покрива в центъра на Милано

Първо правило: Плоският покрив никога не трябва да е напълно плосък. Това е уникално погрешно схващане. Плочата винаги трябва да е с оптимален наклон, така че да позволява на водата да се стича към козирката. Всяко малко несъвършенство в склона на покрива създава предпоставки за събиране на вода.

Всяка вода, която остава на покрива 48 часа след дъжда вече е проблем. Ето поне три причини за това:

1.    Застоялата на покрива вода насърчава растежа на мъх и други растения. Това може да е причина за скъсяване живота на отводнителните мембрани. Покритията, базирани на асфалт, които не са предназначени за престой в постоянна влажност, скъсяват живота си до 50%  при наличието на перманентни локви на покрива.

2.    Когато водата на покрива замръзне, тя се разширява и атакува мембраната.

3.    Събралата се вода е тежка и е възможно дори да повлияе на устойчивостта на сградата, ако премине границата на зададени технически параметри на конструкцията. Събирането на вода може да причини падане на покрива.

Три са основните начини за контролиране отичането на водата от покрива:

Система от улуци, монтирани по долните ръбове на покрива;
Система от вътрешни тръби;
Сифони по периферията на покрива.

В модерното строителство тези три начина все по-често се срещат в комбинация, в зависимост от типа на сградата.

Система от улуци и сифони за плосък покрив

Традиционно и сравнително евтино средство за  отводняване на плоските покриви е монтаж на сифони. Най – често се среща при частни къщи.  Сифонът се захваща за периферията на покрива в най-ниската му точка. Той обикновено е свързан с външната отвеждаща тръба, по която водата безпроблемно се стича на земята. Като допълнение към тях има решетка и клапан, които не позволяват в тръбите да попадат листа или други по-едри боклуци. Сифоните са с различен капацитет, който трябва да се съобрази с тежестта на поглъщане на водата от тръбите. Ето защо тези елементи, макар и лесни за монтаж, е за препоръчване да се избират и монтират от специалисти.

Сифоните за плосък покрив са много лесни за монтаж и са сравнително евтино решение за насочване на водната струя. Те обаче лесно се развалят, мембраната им се къса, клапанът им се запушва. Хубавото обаче е, че този теч става навън и не може да причини големи щети.

Система за аварийно отводняване на плосък покрив

За по-голяма сигурност и особено, ако климатът предполага изненадващи бури и порои е добре плоският покрив да  разполага с допълнителна аварийна система от сифони.  Аварийното отводняване на плосък покрив трябва да е направено така, че да сработва едва когато основната система е препълнена с вода. Тогава клапите на допълнителните сифони се отварят, поемат  водата като я насочват за директно отичане към земята или пък по допълнителни аварийни тръби.

Връзка с вътрешната канализация

Обичайна практика е отводнителната канализация да е вътре в сградата, особено когато става въпрос за обществени пространства и търговски обекти. В този случай системата от сифони, съобразени с капацитета на отводнителната система, се разполагат по плоския покрив. Тяхната задача е да уловят водата и да я вкарат във вътрешната отводнителна система от тръби.

Предимства и недостатъци

И двата типа имат предимства и недостатъци. Когато водата се стича вътре в сградата, тя неминуемо ще нанесе щети на интериора – ще стане източник на влага, конденз и течове. При нея се изисква абсолютно непромокаема връзка при точката на нахлуване на водата. Всеки път, когато свързващата мембрана се пробие, това ще е причина за теч. Важно е също така сифоните периодично да се почистват. Често това се пренебрегва, съответно отворите , а и самите тръби се запушват и това става причина за събиране на вода, което вече е проблем.
Сифоните за връзка с вътрешните тръби се ефективни само, ако са разположени в ниски точки на покрива. Често обаче можем да ги видим и в най-високата точка, макар и това да е напълно необяснимо.

Вътрешната отводнителна система има и предимства. Тръбите й са вътре в сградата и съответно са защитени  от замръзване и механични повреди и често са по-малко податливи на запушване.

Източник: www.ka6tata.com

А видяхте ли статиите за ремонт на банята?