Митове за козметиката, отровата и жените

Да търсим корените на козметиката е като да говорим за началото на човешкия род – колкото по-назад във времето стигаме, толкова повече се губят следите. Съществуват доказателства, че още първобитните хора са използвали мазила и помади, както и молив за потъмняване на вежди и ресници. И това не е никак странно, доколкото отразява един от същностните белези на човешката природа – желанието за промяна и разграничаването от останалите. Украсата на лицето с различни цветове, полагането на знаци и промяната на линиите му са отбелязвали различни емоционални състояния, били са белег на културни и социални различия, отразявали са религиозни вярвания… и в края на краищата са въплащавали в най-висока степен представата за красота.

В началото

не идеята за красота е била водеща.

Украсяването на лицето с различни минерални и растителни багри е имало най-вече религиозен характер, а животинската мазнина по тялото го предпазвала от студа и влагата. Ярките бои по тялото и деформираните черти на лицето са внушавали страх сред враговете при военни походи и са вдъхвали респект у вярващите пред шаманите. Тези древни обичаи до голяма степен са запазени и до днес сред много народи в Африка, Южна Америка и Австралия. А съставът на мазилата, ползвани тогава, е в общи линии същият както и днес – смес от мазнина и оцветително вещество. Още в онези времена хората забелязали, че директната употреба на натурални бои е много вредна за кожата, и започнали да смесват багрилата с животинска мазнина. Тя омекотявала кожата и… я правела по-хубава.

Когато се намесил женският момент,

козметиката започнала истинският си път в историята – този на kosmet – изкуството да украсяваш. Това, което и ние днес разбираме под този гръцки термин и свързваме най-вече с жените и вечното желание за красота.
Началото било положено, естестено, в Египет. Тук започнали да възприемат козметиката не само в лечебния й смисъл, но и за първи път да правят тънката разлика между декоративна и лечебна козметика. Производството на кремове и помади, на масла и благоухания се превърнало в един от основните експортни продукти на Древен Египет. Древните египтянки боядисвали косите си, мажели телата си с благовония, правели си маникюр и педикюр, ползвали сенки за клепачи и потъмнявали силно очите си с молив. Жреците от храмовете се считали за специалисти в изкуството за приготвяне на мазила и багрила, умеели да приготвят ярки цветове от морски раковини и животни и… пазели в строга тайна рецептите. В гробниците на фараоните са открити хиляди съдове за съхранение на различни козметични средства, тъй като правилното изрисуване на лицето имало важна роля за влизането в света на мъртвите. Именно в гробница е открит и един от най-ранните документи, съдържащ козметични съвети. Това била своеобразна рецепта гигант, написана 1500 години пр. Хр. и дълга 21 метра. В нея най-подробно се обясняват тайните на различните мазила, лечения на козметични проблеми и производството на парфюми. Но несъмнено най-известен в историята е т. нар. „Справочник по козметика” на Клеопатра, считана за символ на това изкуство. За Клеопатра са се носели легенди още в древността, а учените от ХХ век доказаха, че  самата тя не е била красавица, а просто изключително поддържана жена – силен дух, омагьосващ чар и… много козметика! С името й неслучайно се свързват безброй козметични рецепти – от прословутата вана с мляко до тампоните с парфюм, вплитани изкусно в косите. Една такава рецепта е за прословутия крем на Клеопатра, състоящ се от мазнина, мед, сок от алое, вода, розово масло и няколко капки аромат. Нейните рецепти, особено за приготвянето на пудра, руж, червила за устни, се използват и предават векове по-късно, цитират се от Хипократ и продължават да живеят почти до Средновековието в европейската народна медицина.

В другия край на света

японските медици и козметици също предлагат своите варианти на красота. Средновековната японка силно избелвала лицето си, прикривайки всякакви несъвършенства и белези, боядисвала с туш краищата на челото си, за да оформи по-ярко овала на лицето, и силно червила устните си. Заможните японки от Средновековието са покривали зъбите си с черен лак и поливали косите си с алое, за да блестят. Ако прибавим и изящните кимона, високи, сложни прически и тънки материи, ще получим още един образ, макар и с по-различен привкус – на идеала за жена. Китайките също избелвали силно лицата си, боядисвали нокти и изтънявали вежди. А индийките потъмнявали вежди и очи, позлатявали устни и оцветявали зъбите си. Свидетелство, че понятието за красота е различно по различните географски ширини и в различните епохи. И може би тъкмо в това е очарованието му – във вечното движение и непостоянство.

В Древна Гърция
красотата на лицето неизменно се свързвал с красотата на тялото въобще. Култът към хармоничното тяло се изразявал чрез отношението към спорта, доколкото здравето се считало за необходимо условие за красота – колко модерна идея!  Това се съчетавало с любовта към банята и водните процедури, към чистотата на тялото и лицето. И тъй като на мода били бледите лица, една от любимите рецепти на  гъркините били нощна маска с тесто и яйца. Древните гърци очевидно имали свободен достъп до козметични услуги, за което сочи и откритата в Атина „козметична стая”, в която сресвали жени и бръснели мъжете. Ароматните масла гърците съхранявали в керамични флакони, а за огледала ползвали полирани бронзови пластини – белег на изключителен разкош. Много в тази насока е писал и Хипократ – за кожни болести, за лечение на косопад и лош дъх, рецепти за почистване на зъбите, за омекотяване на кожата и отстраняване на белези, за ароматизиране на тялото и огромно количество други рецепти и съвети.

В Древен Рим се произнесъл Сенатът

В Рим също отделяли изключително внимание на козметичните продукти и процедури. За внос на козметични продукти империята влагала огромни средства, като най-известни били египетските мазила. Увлечението на римляните отишло толкова далеч, че се наложило сенатът да приеме официален закон, с който се ограничавал вносът на козметика. Богатите римлянки наред с пудри, кремове и руж обожавали и къпането във вани с магарешко мляко, а посещението на баня било истински ритуал за красота и душевен комфорт. Почиствали кожата както със сапун, така и с пемза, пясък и пепел. А за омекотяване на кожата ползвали мазила, най-известното от които е колдкремът на прословутия римски лекар на Клавдий – Гален. Рецептата му е запазена и се използва и до ден-днешен – смес от пчелен восък, розово масло, аромати и спермацет.

В средновековна Европа

обаче знанията на древните били бързо забравени и едва с кръстоносните походи и вноса на розово масло бавно се възвръща интересът към козметиката. Именно заради розовото масло се появява и трудът на Хенрих Мондвил за вълшебната сила на ароматните масла – типично в духа на Средновековието с неговите фантастични светове, населени с вълшебници и чудеса!

С Възраждането във Франция

се разпространяват и всякакви трудове по козметика, но французите се интересували най-вече от декоративния й вариант. На хигиената на тялото и лицето, уви, не е придавано особено значение! Козметичните средства – кремове, пудри, червила и помади, завземат Франция по времето на Екатерина Медичи. Гримирали се и жени, и мъже, а появата в двореца ставала само с великолепна прическа и ярко бял грим. Избелващата козметика обаче била доста опасна за здравето, тъй като често съдържала отровни вещества. Особена популярност придобила пудрата на г-жа Тофана. Самата авторка на помадата изрично предупреждавала клиентките си, че трябва да я използват само в крайни случи – например да се привлече вниманието на някой мъж. Въпросната благородната дама останала известна в историята най-вече със силно действащата отрова, отнела живота на доста господа, неоценили достойнствата на своите половинки. Същата тази отрова, която била съставна част на прословутата й пудра!
Дългата история на козметиката през вековете преживява и пълното отричане през пуританския викториански век, когато всеки намек за розовина по бузите и червило по устните било презряно. А английският парламент приел закон, който позволявал на мъжете да се развеждат с жените си, ако те ползват кремове и парфюми!
В наши дни козметиката преживява истински ренесанс, превръща се в огромна индустрия и бизнес с хиляди звена на пазара. Козметиката става мода, хоби, избор и ежедневен навик. Неизменна част от живота и въпрос на престиж. А самата й същност преживява промени – търсят се не само външният ефект, но и дълготрайните последствия върху кожата. Използват се натурални продукти, билки, треви и стари рецепти наред с най-новите постижения на биотехнологиите. Но всичко отново е само в името на красотата. На онази недостижимата, която са преследвали и хората от пещерите и която търсим ние всеки ден, когато сутрин заставаме пред огледалото.

Светослава Петкова