Едно пожелание

Пракаш Белвал

Един вълнуващ миг.
Един вълнуващ ден.
Една вълнуваща седмица.
Един вълнуващ месец.
Една вълнуваща година.
Един вълнуващ живот.
Такъв е самият живот.

Вълшебството, което ние изживяваме, вълшебството на всеки миг в нашия живот. Това, което се случва, така както ние действаме. Така както ние съществуваме в същия живот – като едно равно, бяло платно. И в него е нашето присъствие, като различни наши страсти, мечти и стремежи. Баланс в нашето ежедневие. Баланс и хармония от това, което ние правим за себе си и за света. Това, което ние откриваме, отваряйки очи на сутринта. Усещанията, които ние усещаме, и миговете в пространството на самото съзидание. Защо се случва така, че един живот не е в хармония и баланс? Коя е тази природа, която ни прави такива, каквито сме? Къде в нашите стремежи сме ние и светът? Какво е нашето място в света? Отговорът е само един! Така е, за да сме в баланс със себе си. Баланс с това, което правим! С вселената, света и себе си!Околният свят, така както присъства в науката, творението и нашето собствено съществуване. Нито един ден не е за изпускане. Нито един миг не присъства без нас. Един човек как може да забрави себе си? Той е център на случката. Да помниш себе си, означава да имаш ясното съзнание за себе си като единица. Необикновеността на обикновеното си ежедневие. Всяко действие или това, което ние правим като ежедневна работа.

Няма значение дали това е значимо за света, то за нас винаги има значение. Ние със собственото отношение към себе си можем да го превърнем в прекрасна приказка, на която съдържанието сме самите ние. Едно осъзнато действие, едно осъзнаване за това, което правим.То за нас има значение.

Изкривяването идва от това, че търсим похвала от другите и че сме зависими от преценката на другите.

В природата това го няма. В нея всичко съществува точно като себе си. Глухарчето не се сравнява с роза. И розата не разцъфва заради другите. Тя си цъфти както себе си! Независимо колко хора я гледат. Тя цъфти по законите на природата, защото изразява себе си. Ние също съществуваме заради нас си. За да търсим  уникалността на собственото ежедневие и действие. Това е начинът да забелязваме красотата на собствения си живот. Това е да станеш майстор. Да си себе си независимо от външните обстоятелства. Да използваш всяка една обикновеност да си себе си. Това, което ни вълнува, да го правим вълнуващо! Ако едно нещо може е вълнуващо, тогава всичко може да вълнува. Това е съзнателно действие и то с това се и отличава: „с неговото съдържание, с начина на неговото изпълнение”.

Когато всеки миг е вълнуващ, започваме да откриваме нови и нови неща.

Изживяванията ни стават откривателни и откриват собствения ни потенциал, собствената ни уникалност. Действайки умерено и с ясното съзнание, че ние съществуваме и че всичко това става заради нас. И осъзнаваме разграничението между „изживяване и изживяващ”. Една част от нас е изживяване, друга изживява. Една част се променя непрестанно, върху другата се случва всяка една промяна. Всяка дисциплина може да е наука, творчество или духовност или пък просто едно ежедневно изживяване. Поетът може да пише поезия за това. Художникът – да нарисува картина. Ученият – да открие наука. Съвършенството идва, когато  вървим към него със собствените изживявания и го тълкуваме по начина, по който ние можем. Със съвършенството, с което ние действаме, с изборите, които правим. Не че някой е по-ценен или не толкова ценен. Нещата, които ние преценяваме като важни, са такива, защото ние им отдаваме значение. Това е просто нашата система от ценности.  Фактите сами по себе си не означават нищо. Те могат да имат най-различни значения за нас, така както ние тълкуваме една ситуация. Това е въпрос на характер. Ние сме създатели на  собствения характер и той преценява нашите знания. На ниво съзнание обаче абсолютно всичко е възможно. От един и същ факт ние можем да оплакваме живота или да научим нещо ново – за себе си, за света или пък да не му обръщаме внимание.

Животът е една и съща чаша.
Един оптимист я  вижда като полупълна.
Един песимист я вижда като полупразна.
Един учен я вижда като съдържание.
Един бизнесмен я вижда като цена.
Един художник я гледа  като красота.
Един търсещ я вижда като собственото търсене.

Нито една от тези точки не е правилна или неправилна. Важно е какво искаме да видим ние. Важно е дали се радваме на собствената гледна точка. Щом прозрем механизма на собственото си съзнание, започваме да разбираме, че всяка една гледна точка е само една гледна точка. Щом  разбираме това, значи можем да насочим съзнанието в посоката, която желаем. Като потенциалност нашето съзнание може да действа във всяка една посока – тази,  която избираме или тази, в която сме длъжни да гледаме. Започваме да разбираме възможностите, които са заложени, и дарбите и най-висшата дарба – че ние съществуваме.

Всяко едно учение учи как нашият живот да стане по-добър от това, което е.
Всяко едно действие или изживяване е точно за това – за качеството на собственото усъвършенстване. Колкото по-свободно и открито можем да действаме, толкова повече разбираме собственото си съдържание, което е в нас самите. Да откриваш, значи да откриеш самия себе си! Да наблюдаваш, значи да наблюдаваш самия себе си! Да изживяваш, значи да изживяваш себе си! Това е, което ние правим съзнателно или не. Уверено или неуверено! Съзнателно! Радвайки се или страдайки.
Сега защо да не изберем това, което искаме?
Сега защо да не правим това, което искаме?

Свободата е вътре в нас, ние можем да я открием. Достатъчно е едно пожелание.