Руска баня за душата

Горещо удоволствие или странно самобичуване?

Руснаците обичат руската баня. Колкото и опростено да звучи тази констатация, тя всъщност казва всичко за необикновената любов на този народ към дървената къща с нажежена печка, ароматни пари, брезови метлички и… леден завършек на горещото приключение. От тихите степи на юг до сърцето на богатата Москва, безкрайната хладна тундра и суровите гори на север, та чак до границите с Китай и Монголия – навсякъде, където са се заселили, неизменно изникват и малките постройки с гъст пушек над тях. Руснаците просто не могат без баня. Същото важи и за разселванията им по света – където има руски колонии, там непременно има и баня. Носят си я винаги със себе си – не само като връзка с родината, но по-скоро като част от грижата за душата. Защото руснаците каляват душата, точно както и тялото – сред горещата пара и ледената вода, – за да се съхранят силите на тялото и събудят страстта на душата.

Корените на това най-любимо удоволствие се губят далеч в миналото. Многобройните славянски племена, населяващи огромните територии на днешна Русия, не са имали писменост, но пък е сигурно, че добре са се парели в „парилните къщи”, както са ги наричали. Възпявали са банята в песните, вмъквали са героите си от приказките вътре, свързвали са божества и герои със стихиите, които е олицетворявала парната баня – огън, вода, въздух и земя. Защото дори от тези най-стари времена банята никак не е била място само за хигиенизиране, а много повече част от цикъла на живота на хората – място за пречистване, за избистряне на ума и обновяване на тялото. И несъмнено едно от най-мощните средства против болести, нещо средно между представата за превантивната медицина днес,  СПА център и активна хидротерапия.
Малките дървени парилни стават популярни и сред други народни на север – особено финските по Скандинавския полуостров. А някои учени предполагат, че корените на индианския вариант на парната баня – темаскал в Северна Америка, всъщност произхожда от Сибир.  
Но докато за жителите на руските степи парната баня от столетия е била ежедневие, то у чужденците и пътешествениците е предизвиквала невъобразимо изумление – гледката на силно зачервените голи тела, които се бухат директно в ледните води на реката със смях и плясъци, е била обект на описание от почти всеки, който е преминал през руска земя.
Херодот за първи път в писмената история разказва за руската баня. Документирайки пътешествието на Херкулес по Черно море, той  описва малките къщички с горещи печки в тях и нажежени камъни, върху които се изливала вода. Местните хвърляли конопено семе върху камъните, така че парата ставала невъобразимо гореща и люта  и „никоя елинска баня не може да се сравни с тях”.
Друг летописец – Нестор, автор на първата книга на руски език, през XI век описва обичая за напарването в банята, развеселените и зачервени хора, които се бият с метлички по голите телеса, като внимателно пояснява, че по „този начин се мият, а не се измъчват”. И явно е имал основание за тази бележка, защото повечето чужденци са смятали целия ритуал по паренето и особено елемента с налагането с метлички за особен вид самомъчение и християнско себеотдаване.
Ала християнството има твърде малко общо със стария ритуал. И както става с повечето древни традиции, с приемането на новата религия  паренето в банята не изчезва, а се превръща в част от християнския ритуал. Пречистването с пара се възприема от църквата като пречистване на душата и обръщане към бога. А раждане, смърт и венчавка неизменно започват да се свързват с измиване и парене в банята. Този обичай става толкова неотменима черта от руския характер, че се преборват за него и в международни отношения и договори. Така в договор с Византия от 907 г.  изрично било упоменато, че руските посланници в Константинопол могат да ползват баня по всяко време. И обратно, вероятността да си руснак и да не обичаш хубавото напарване е толкова малка, че е почти невъзможна. Руснаците били убедени, че Лъжедмитрий не е руснак именно защото никак не обичал банята и напарването.

Не по малко удивление е предизвиквала банята и у нашествениците по тези земи. През зимата на 1237 г., когато внукът на Чингиз хан прегазва южните части на Русия, единственото, което му привлякло окото, била гледката на разгорещени хора в ледените води. Съветниците му обяснили, че в тези „упражнения” се крие тайната на руската сила. Татарите остават трайно по тези земи, но банята пак не изчезва, а просто се възприема от монголските племена и трайно остава в културата им.

Несъмнено най-голямо влияние за разпространението на руската баня из Европа има Петър I, който като типичен руснак истински обичал парната баня. И по тази причина не е трудно да си представим какво е било първото нещо, което е направил при пристигането си в Холандия! Естествено, изградил е малка дървена парилня. А по време на престоя му в Париж войниците му най се забавлявали да се мятат в ледените води на Сена след хубаво напарване пред  изумените погледи на събралата се тълпа. Обяснението било, че от лошия парижки въздух силите на войниците отслабнали и имали нужда от обновление. А рецептата за въстановяване е била позната. Както са я практикували дедите им от векове.

Съботата наричали банин ден

В Русия от незапомнени времена банята е била общодостъпна – и бедни и богати, селяни, търговци и безимотни са посещавали с еднакво удовлствие парилнята. Имало е обществени такива, както и частни. Традиционно денят за баня бил съботата, който наричали „банин ден”. И понеже самото посещение на банята било съпътствано от безброй приготовления, приготвяне на храна и закуски, билкови отвари и пр., а времето след излизането от ледените води по традиция се е прекарвало с приятели и близки на сладки приказки и пийване, то фактически е заемало целия ден. Заради банята дори обществените учреждения затваряли врати в събота.  Обикновено в семейните бани са се парели едновременно цели семейства – деца, родители, възрастни. Обществените бани също са посещавани едновременно от жени и мъже без никакво притеснение. Едва през 1743 г. излиза декрет, с който помещенията се разделят на мъжки и женски сектори.
Но банята е заемала и друго, по-особено място в живота на руснаците столетия наред. С хубаво общо напарване започва животът на младите преди венчавката, защото според вярванията, ако „заедно се изпотят, заедно ще остареят”.  Раждането на дете също е било още за древните славяни тъмен процес. На границата между живота и смъртта. Затова са предпочитали да е на някое отделено място, та да не влияят пагубните сили на другите. А силата на банята е подчинявала и укротявала както тялото, така и душата.

Построяването на парилнята е истинско майсторство.
Всеки елемент има значение и заслужава специално внимание. По традиция и до ден-днешен банята се изгражда от кръгли дървени трупи на борове и ели. Най-добрите са от северните райони, където дърветата растат бавно, трупат плътност, така че после при нагряването отделят по-малко смола. Помещенията са две: стая за събличане и почивка, където се пийва чай, хапват се пироги и закуски, и основното помещение – парилнята с нажежената печка и камъните върху нея, т. нар. каменка.

Това е сърцето на банята.
Гъстите ароматни пари, тишината и горещината отпускат напълно всички сетива, насищат кожата с влага, отпушват порите и отмарят тялото. А масажът с метличките по тялото е като най-фина ароматерапия. Приготвянето на метличките също е важен ритуал. Събрани още от лятото брезови, липови и хвойнови клонки се сушат на сянка и се пазят за зимните къпания. Преди употребата им те се накисват в гореща вода, за да „подишат” и етеричните им масла да попиват леко в кожата.

Как се взема руска баня?
Принципите на самото парене в общи линии са запазени и до днес.
Горещите камъни върху каменката се поливат с вода, която насища въздуха с гъсти пари. Човек лежи спокойно, диша с пълни гърди и напълно забравя за външния свят. В парилнята е тихо, тъмно и упойващо сигурно – както казват руснаците, „като в утроба”.
Всеки елемент от това преживяване е наситен с много фантазия и познания за лечебната сила на билките и влиянието им въху човешкото тяло. Дори водата, с която се поливат камъните, не е просто обикновена бистра вода, а билкова настойка от различни треви и аромати. Билките се подбират в зависимост от целебния ефект, който се търси. Страдате от простуда или грип? Най-добрият вариант за вас е настойка от хрян или горчица. Горещите пари отпушват дробовете и прочистват дихателните пътища. Други билки – лавандула, мента, бреза, евкалипт, мащерка, лайка помагат при всевъзможни други заболявания, но и действат общоупоскояващо и реаксиращо на нервната система.

Ако полеете камъните с настойка от квас или бира, в банята се понася упойващ аромат на топъл хляб. А само една лъжица мед във водата е достатъчна, за да изпитате усещането, че попивате сладкия аромат с кожата си. Силно ободряващо действие имат и парите, наситени с мирис на кафе – няколко лъжици кафе във водата са напълно достатъчни за освежаване и бистрота на ума.
Кулминацията е самият завършек – обливането с ледена вода. Рязката промяна на температурата стимулира силно кръвообращението, закалява тялото и създава изключително усещане за очистване и обновяване. За истинско прераждане.

Или както хубаво го е описал неизвестен автор от древността, „…десет са преимуществата на парилнята – бистрота на ума, свежест, бодрост, здраве, сила, красота, младост, чистота, приятен цвят на кожата и вниманието на жените”.
Май няма нужда да се добавя нещо друго. Просто опитайте.

текст Светослава Петкова