Днес всички обичат СПА

Готов ли е туристическият сектор да направи бизнес от тази любов

Каквито и легенди да се носят за античните ритуали в римските терми, каквито и тълкувания да правят историците и лингвистите на термина SPA, спа-индустрията всъщност е един много модерен бизнес, един от най-новите не само у нас, но и в Европа.  Въпреки традициите на Стария континент в развитието на балнеологични рехабилитационни курорти, формата за релакс с комбинация между вода, масажи и процедури за разкрасяване започна да добива популярност едва през последните десетина години. СПА-секторът обаче е един от най-бързо развиващите се. По последни данни на световни експерти, именно спа-туризмът ще е между първенците, които още през 2010 година ще преодолеят финансовата криза. В потвърждение на тази прогноза нашенските спа-хотели  отчетоха успешен зимен сезон още през януари. Нали “Господ е българин”, по пистите не падна и снежинка, а повечето планирани ски-ваканции бяха оползотворени в спа-хотелите, на топличко. Да се разчита на глобалното затопляне да напълни спа-курортите, разбира се, е несериозно. Нужно е професионално планиране и задълбочена програма за десетилетия напред и то на национално ниво, категорични са инвеститорите и хотелиерите.  Българските държавници, отчитайки невероятния потенциал на България за развитие на СПА и балнеоложки туризъм, и то целогодишен, също не отричат, че държавата се нуждае от единна политика и ясна нормативна уредба, която да очертае програма за развитие и да опредили правилата на играта в бранша.

Казусът СПА хотел  – объркан и с неясно решение

Каква е ситуацията до момента.
Понятието СПА хотел влиза в българските нормативни документи едва през 2007 година,

когато правителството приема едни много дълго чакани изменения в Наредбата за категоризация. Според тях SPA, уелнес и бизнес хотелите могат да бъдат само 4 и 5 звездни. “Спа хотелът е необходимо да предлага разнообразни водни и козметични процедури, спортни занимания, природо-съобразни форми и методи за релакс, физическо и естетическо поддържане на тялото, които са консултирани и реализирани от квалифициран персонал.”

Балнеохотелът пък е

“средство за подслон, с изграден балнеолечебен център, разполагащ със специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения, предназначен за осъществяване на профилактика, лечение и рехабилитация на туристи от квалифициран медицински и немедицински персонал; профилактиката, лечението и рехабилитацията се осъществяват от лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения”.
С промяната на наредбата се прави опит да се даде дефиниция и на определението “уелнес хотел”, в който според нормативния документ трябва да е “изграден СПА и уелнес център, в който се предлагат разнообразни услуги, процедури, терапии и програми, както и спортни, културно-развлекателни и хоби занимания, предназначени за релакс, психо-физическо възстановяване и поддържане на здравето и творческите възможности на туриста”.
Именно тези определения, които едва ли някой ще отрече, че са твърде описателни, представляват нормативната база, която регламентира родната спа-индустрия вече трета година. Но, както е казал народът, “като няма нищо и това е нещо” или с други думи, по-добре с тях, отколкото без тях. При това тази “категоризация”, макар и твърде творческа, все пак поставя началото на някакъв стандарт и прави първи опит, вярно доста плах, да разграничи и групира по сходни характеристики множеството новопоявили се напоследък добавки към основното понятие “хотел”.

Липсата на конкретни изисквания, обаче, отразяващи спецификата на отделните видове хотели, генерира твърде свободно тълкуване на характеристиките и става причина за раждането на нови “мутанти”, които още повече усложняват и комплицират спа-услуте в България, сериозно пречат на бизнеса и респективно развалят репутацията на страната.
Ще дам пример.
През 2007  година в редакцията на списание “Баня&Spa” решихме да направим няколко инфо-тура до селища, които бяха започнали да се налагат като спа дестинации. Целта ни беше да съставим списъци на хотелите, титуловащи се като СПА, да ги разгледаме, и да си направим собствена класация, съобразно условията, които се предлагат във всеки един от тях. Времето беше такова, че думичката спа-буквално ни заливаше отвсякъде- /от Spa –храна за кучета до Spa-автомивки/, а Spa-хотелите буквално изникваха като от небитието. “Лягаш вечер с дупка до къщата, събуждаш се и виждаш- Spa-хотел” учудено разказваха жителите на бързо развиващите се туристически селища. И въпреки че вече имаше просветени хора, които авторитетно обясняваха понятието Spa  и превеждаха латинския израз sanum per aqua, за масовия потребител това беше просто поредната модна глезотия. Когато обаче той, клиентът, се решеше да преодолее недоверието си и да провери, какво е това СПА много често биваше въведен във влажни мазета, “обзаведени” с душ и вана, някои и от които биваха облицовани със стъклена мозайка, за разкош. Неофициалната проверка на списание “Баня&Spa” потвърди тази ситуария, за съжаление. Във Велинград например, който и днес държи първенството по брой на спа-хотели, преди 3 години ние открихме реклами на 22 хотела, които се титуловат като СПА. Оказа се, че само 9 от тях могат без проблем да носят това определение. Според нашите критерии, разбира се: наличие на добре оборудвана термална и бюти зона, видимо добра хигиена, качествена масажна козметика, приятна отпускаща обствановка, любезен и образован обслужващ персонал, екип от терапевти и масажисти на пълен работен ден, наличие на главен лекар.   Драстичните разлики в СПА-пакета разбира се се бяха отразили на цените, съответно нощувката в спа-ментетата струваше три пъти по-евтино от тази в истински спа-хотел. “Който иска лукс да си плати за него” ще кажат някои. Същинският проблем обаче съвсем не е в цената, а в деформирането на етикета спа, защото услугата “вана” /в приземието/ и “масаж” /от терапевт на повикване/” по никакъв критерий не може да се сравни и съостойности с дейностите, които предлага истинския СПА център.

Последната промяна в Наредбата за категоризация на хотелите

в известна степен сложи някакъв ред по отношение на абсурдните лингвистични несъответствия на определението СПА като установи, че само 4 и 5 звездни хотели могат да предлагат СПА и уелнес услуги. Това указание безспорно защитава от нелоялна конкуренция големите инвеститори, които са вложили много средства в изграждането, оборудването и менажирането на зоните за развлечение и релакс към многозведните хотели. Основата му обаче е изградена на едно предположение, че щом хотелът, чийто леглова база съответства на 4 или 5 звезди, то СПА и уелнес услугите към него също по подразбиране отговарят на критериите за най-висока категоризация. Така ли е в действителност? Означава ли това, че един 4-звезден хотел със сауна и басейн до фитнес-центъра може да се титулова СПА или пък един три-звезден хотел с прилично организирана термална зона, с басейн, сауна, парна баня, масажни кабинети и наличен персонал от квалифицирани терапевти не може да предлага СПА услуги? И въобще защо категоризацията  на СПА-центъра трябва да е обвързана със звездите на хотела? Не е ли по-удобно и ясно да се създаде самостоятелна система за категоризиране, която да се отнася за СПА-услугите въобще, независимо дали ще се извършват в център на територията на хотел или ще са в самостоятелен салон. Истината е, че никой не може да даде отговор на тези въпроси,
защото критерии за категоризация
на СПА и уелнес услугите у нас въобще няма.

И докато родните държавници и експерти умуват трябва ли му на СПА-то категоризация, българските хотелиери, инвестирали не малко средства в многообещаващата уж туристическа СПА индустрия, продължават да оцеляват, като пълнят легловата си база с български уикенд-туристи или пък като пробват късмета си на чуждестранните туристически борси, разчитайки най-вече на личен рекламен ресурс и на все още завидната репутация на България като страната на  чудодейните минерални извори. Българският турист не е за пренебрегване, защото не е конфликтен, ползва това, което му се предложи и плаща толкова, колкото му поискат. Родният туристически поток обаче е твърде импулсивен и непредсказуем, ето защо хотелиерите отдавна са насочили усилията си към изграждане на канали за посрещане и обслужване на чуждестранни туристи, най-желаните, сред които са  почиващите по
пътеките на европейските здравни фондове.

Колкото и сизифови усилия да изразходват хотелиерите и чаровните ПР-ки на СПА хотелите, колкото и лобистки кръгове и механизми да се задвижват, вече е ясно, че европейските здравни фондове няма да си позволят да пуснат у нас своите клиенти, ако базите, не само легловите, но и водно-развлекателните и зоните за рехабилитация не отговарят на стандартите на съответната страна. Добре, но ако решим да категоризираме СПА услугите в България, към кои по-точно да ги приравним, се питат вече години наред родните държавници и обяснят, че дори и в Европа липсва единна категоризация на СПА и Уелнес. И така омагьосания кръг се върти вече години наред. У нас продължава да няма никакви критерии за изграждане, оборудване на СПА-центрове, не се изисква ниво на предлаганите услуги и най-важното, въобще не са уточнени квалификационните умения, на които трябва да отговаря работещия в СПА центъра персонал. Тази сериозна празнота в нормативните документи допуска в СПА центровете на най-луксозните хотели да работят масажисти, терапевти и козметици със съмнително качество на издадените сертификати, често добити след платен два-три месечен курс при някой “майстор”. Единственото по-конкретно изискване за персонала, от страна на държавните нормативи е спрямо балнеохотелите, където, според Наредбата той може да е медицински или немедицински.
И единствено в балнеохотелите
може да се извършва профилактика, лечение и рехабилитация от лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения. Да, но повечето родни балнеохотели са с изключително остаряла леглова база и досущ напомнят за болница, заради върволиците от стари, немощни и трудно подвижни хора, които пълнят коридорите на тези заведения, чакайки пред лекарските кабинети с болнични листове  и лекарски направления в ръка. Подобна обстановка естествено отблъсква здравите почиващи, които търсят покой и поддържащи здравето процедури и обрича балнео – хотела на мизерно бъдеще, като го натоварва с репутацията на увехтяло и неприветливо място за болни и възрастни хора.

Жалба за бъдеще
Според наличните проучвания на територията на страната има около 800 минерални извора като около 90% от тях притежават уникални целебни качества. С особена плътност и специфични характеристики се отличават водотермалните находища в Дунавския, Варненския и Софийския регион, не случайно точно тези райони са с най-висок потенциал за развитие на СПА, уелнес туризъм и балнео-лечение. Терапиите с калолечение и с различни видове лечебни билки и уникалното за нашата страна розово масло също са сериозна предпоставка за привличането на множество туристи от целия свят.  Страната ни има реалния шанс да се превърне в една от най-желаните дестинации за хора, търсещи здраве и възстановяване на силите след преумора или стрес. Държавните люде никак не отричат наличието на това подарено ни от бога богатство и дори твърдят, че балнеологията е сред първите пет перспективни области за инвестиции у нас наред с възобновяемите енергийни източници, производството на биогорива и метан, отглеждането на технологични земеделски култури и биоземеделие и допълващите финансови услуги.
Днес след закриването на Държавната Агенция по Туризъм и след прехвърляне на управлението и регулирането на целия туристически сектор към Министирство на икономиката, енергетиката и Туризма СПА-секторът отново е в очакване на промени. И за да не стане пак като в оная приказка “Напънал се слона и родил… мишка” може би е крайно време писателите на закони и наредби да седнат на една маса с хотелиерите, мениджърите на спа-центрове и туроператорите и да  се опитат да обобщят  онези най-болезнени зони, “където СПА-то го стяга чепика” и които, ако не се ремонтират, секторът не само ще куца, но и може съвсем да откаже да се движи.

текст Антоанета Салфидж

Статията е публикувана в сп.“The Building“