Балансът е… самият абсолют

Пракаш Белвал

Но ти знаеш това, нали!

За да разберем какво е баланс, първо трябва да опознаем крайностите. В съзнанието ни съществуват представи за горе – долу, ляво – дясно, добро – лошо, хубаво – грозно, приятно – неприятно, сигурно – несигурно, открито – закрито, отпред – отзад, вяра -невяра. И всички тези понятия се съдържат в едно мислене, което само по себе си също е крайно. Често казваме: аз трябва… или аз не трябва…; аз живея така, аз не живея така; това е моят начин, това не е моят начин. И всичко, което се случва между крайното „да” и крайното „не”, също е една крайност. Достигаме едно ниво или пък друго. Стоим на една страна или на друга. Живеем по един или друг начин. И винаги се намираме в определено състояние. Ако се вгледаме в собственото си съзнание, ще разберем, че то притежава свойството да съществува в крайност и в парадокс. Крайните позиции обаче сами по себе си са нищо.

Парадокс

Ляво без дясно не може да съществува. Горното не може  без долно. Най-лявото съдържа в себе си и дясното и обратно, най-дясното в себе си съдържа и лявото. Всички тези парадоксални единства от крайности в себе си съдържат една гледна точка, според която ние решаваме. Решаваме, че  това е от тази или от другата страна, че е отдолу или отгоре. Това е лошо или е добро. Става или не става. Всичко става…

Абсолютно всичко е възможно. Трябва само да открием точката на баланс.

Как да направим така, че абсолютно всичко да се получава? Ето една техника с няколко изречения, просто ги повторяйте за кратко време.

Откъде искам и откъде получавам?

С това първо изречение опознаваме пространството. Ние ограничаваме пространството или го разграничаваме. Всъщност всички наши модели  за създаване на дом и уют се базират върху една представа, която е ограничена, и ние, вътре в тази ограничена територия, правим някакви подредби. Всъщност къде искам и къде получавам, просто задавам въпроса към себе си. Къде искам и къде получавам?

Кога искам и кога получавам?

Следващото ограничение или разграничение е свързано с времето. Ние разграничаваме времето като минало, сегашно и бъдеще. И в това разграничение къде стоят нашите желания и къде стоят нашите стремежи. Всъщност къде са нашите желания и къде са нашите стремежи. Къде е балансът между времето, в което ние искаме, и времето, в което ние получаваме. Ние забелязваме точно тази граница, когато достигнем до тези две точки. На границата ние започваме да откриваме за себе си средата, в която  балансът се случва. Баланс на твоето съзнание, където съзнанието е абсолютно балансирано. В този момент, когато ти присъстващ в искането или в получаването.

Какво искам и какво получавам?

Осъзнаваме какво искаме и какво получаваме в живота. Как сме действали и как сме реагирали. Така както ние възприемаме, преценяваме и както даваме оценка на света. Даването на оценка и преценката са следствие от това, което ние искаме. Колкото крайно ние искаме, толкова крайно ние получаваме. Нашето съзнание е в синхрон с цялата всеприсъстваща Вселена. Рибата, която живее в океана, съдържа океана вътре в себе си. Най-важно е рибата да осъзнава собственото си присъствие в океана, защото океанът присъства в рибата навсякъде. Тя без океан не може, без вода не може. Защото тя живее в тази среда. По същия начин ние живеем във Вселената и Вселената е неизменна част от нас. Балансът на нашето съзнание се определя от това, което ние искаме, и това, което ние получаваме. Виждаме дали искаме умерено и дали получаваме умерено. Дали искаме крайно и дали получаваме крайно. Забелязваме собствената позиция в живота и навсякъде забелязваме собствената позиция във всеприсъствието, навсякъде.

Защо искам и защо получавам?

Просто задавам въпроса към себе си. Защо искам и защо получавам? Кога започваме да разбираме какво искаме и какво получаваме? Когато започнем да разбираме реакциите си в света и когато голямото ни изглежда толкова голямо. Голямото има голямо значение. Нашите искания може и да не му влияят. Защо искам и защо получавам? Тук идва яснотата на собственото съзнание. Започваме да виждаме ясно собствените си критерии за искане и собствените си критерии за получаване. Това, което ние получаваме от външния свят, това са нашите намерения. Това, което ние получаваме, това е нашият избор. Това, което е нашият избор, е нашата реалност. Намираме това, което е нашето намерение. Точно така осъзнаваме избора. Намирайки собствения избор, започваме да влизаме в ритъма на Вселената. Където тя действа абсолютно балансирано чрез нашите  очаквания и нашето вярване. От нашите критерии за света или себе си. Абсолютно всичко се съдържа в самия миг и той не отнема много време. Много време отнема усвояването на нещо. Да усвоим нещо значи да включим едно наше знание в собствения си живот. Нужно е време, за да интегрираме знанието в себе си. Успеем ли да интегрираме „защо искам” и „защо получавам” в собствения живот, то значи вече можем да синхронизираме нашето собствено действие с това на света, да интегрираме нашите искания и намерения във Вселената.

Естественост

След осъзнаването на парадокса идва естествеността. Каквото и да правим, го правим абсолютно естествено. Вече няма нещо, което стои зад кадър. Това, което се вижда на екрана, е отражение на това, което се случва във външния свят и във вътрешния свят и синхрона между тях.

Спонтанност

Колкото сме по-спонтанни, толкова по-спонтанно реагираме на света и толкова по-спонтанно действаме. Толкова и по-спонтанно се изразяваме.

Откритост

Откритостта стои в нивото, където ние действаме и откриваме вселенското движение в собственото присъствие. В откритото разбиране към себе си, към околния свят и към Вселената. Осъзнаваме собствената си откритост. Всички научни открития вътре в себе си съдържат едно открито отношение. Колкото открити може да бъдем ние в дадена ситуация, толкова и повече ние откриваме в дадена сфера.

Синхрон
Всичко около нас, в природата и в обществото, е в синхрон. Ние синхронизираме нашето движение спрямо движението на обществото и законите на природата. Законите на природата ни синхронизират с промяната. Промяната е закон на природата. Ние даваме ход на себе си за промяна към всяка една посока. И обществото намира собственото движение, най-подходящо за това време и пространство. Обществото има своите изисквания към нас. И ние имаме изисквания към обществото. Когато изискванията между природата и индивида или между обществото и индивида съвпаднат, тогава се получава баланс.

Естествен баланс

Докато ние се опитваме да променяме себе си спрямо другите или да променяме другите спрямо нас, тогава ние изразяваме собственото несъгласие. Всяко едно желание за промяна вътре в себе си, някъде надълбоко съдържа малко несъгласие. Всичко е наред, но… Това е точно така, но…

Естественият баланс винаги съществува. Ние забелязваме нещо или не, ние крием нещо или не. Баланса си го има. Балансът присъства във всеки един аспект в малкото и в голямото. Във видимото и невидимото. Балансът естествено присъства. Земята се движи. Тя никъде не виси, никъде не се допира, никъде не лежи. Просто си балансира в собствения баланс. В БАЛАНСА Е АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. Така е и при всяко живо същество – то балансира собственото движение в собствения живот.
Един вътрешен критерий, по който човек определя себе си.
Един вътрешен критерий, според който човек определя собствения баланс, но…