Митове за сапуна

5000 години със сапун

Римлянките го откриват случайно край хълм за жертвоприношения

Кой би помислил, че непретенциозното парче сапун, което съвсем не забелязваме, но ежедневно употребяваме, е на пет хиляди години! При това простичката му рецепта е почти непроменена до днес. Да, калъпът сапун, с който Савската царица е обтривала рамене, Клеопатра е миела лицето си, някоя средновековна италианка е прала дрехите на дожа, а нашите баби са търкали белите платна по реките, не е много по-различен като състав от този, с който и ние посрещаме сутринта.

Започнало се с мазнина и пепел…
Както повечето изобретения на човечеството, и това станало напълно случайно. Според легендата думата soap (сапун) идва от името на планината Сапо в древен Рим, на която се извършвали жертвоприношения. Мазнината от печенето на животните се стичала в пепелта. После дъждовете отмивали  сместа към глинестите брегове на река Тибър и я наслоявали там. Римлянките обаче обичали да перат точно на това място и много скоро забелязали, че с тези смеси дрехите се изпират много по-лесно. Въпреки че сапунът дълго време е считан за римско изобретение, оказва се, че той е много по-древен от Рим. Историците откриват рецепта за приготвяне на сапун върху шумерски глинени плочки, писана преди около 2 500 г. пр. Хр. Според писмото древните месопотамци смесвали дървесна пепел с вода, кипвали сместа, прибавяли мазнина и така получавали сапунен разтвор.

Златното време за сапуна,
и най-голямата му популярност настъпват именно в Рим. За приготвянето му пише и Плиний Стари в своята „Естествена история” от 37 тома, която се счита за античната енциклопедия по естествознание. Рецептата  е същата – сапунът се получава от животинска мазнина и воден разтвор на „поташ” (дървесна пепел, а не от въглища). И тъй като от стари времена дрехите се перели с натриева основа, получена от  дървесна пепел и вода, тази смес остава в основата на сапунената рецепта и през следващите 2000 години. През средните векове в Европа най-големите производители на сапун са средиземноморските държави – най-вече заради маслините. Маслиновото олио се оказало великолепен заместител на животинската мазнина, при това се отразявало прекрасно на кожата. Получавало се от студеното пресоване на плодовете. Първите две преси се използвали за хранителни цели, а третата – за сапун. И днес все още се носи славата на прословутите марсилски зехтинови сапуни и още – на венецианските, гръцките и френските калъпи с маслиново масло. За разлика от Юга в по-хладните европейски територии сапунът се правел от животински мазнини – свинска, телешка, костна, китова или рибена мас. В средновековна Русия производството на сапун също придобива огромни размери. Черпейки от необятните си дървесни ресурси, Русия става основен производител на дървесна пепел за сапун за цяла Европа. Наред с домашно приготвения сапун в банята руснаците обичали да използват и ред други средства за измиване – нишесте, тесто, пясък, билки, ечемик, ръжен хляб, бобово брашно, които са далечните роднини на съвременните ексфолианти. Следващата съществена крачка в историята на сапуна е откриването на содата. В края на XVIII век френският химик Николас Лебман получава сода от готварска сол, която се оказва също отлична суровина за сапун. Това значително намалява крайната цена на продукта и в края на краищата… спасява стотици хиляди декари сибирски гори! Така към XIX век производството на сапун напълно се индустриализира, а с това възможностите за разнообразие на асортимента стават изключително широки.
Сапунът се превръща в един от хилядите индустриални продукти.

Химия и фантазия

Сапунът – „соли на висшите карбонови киселини; миещо средство за почистване на повърхности и дезинфекция в бита и промишлеността” – това е едната му страна, научната.
Съставът на мазнината е определящ за свойствата на популярния хигиенизатор. Така например твърдостта и добрата пяна се постигат от палмитиновата киселина на свинската и говеждата мазнина. От друга страна обаче, линоленовата киселина, също съставка на свинската мас, е с неприятна миризма, което естествено доограничава прибавянето на свинска мазнина.
Най-употребявани в съвременното производство са норковата мазнина, а така също и памуковото, соевото и кокосовото масло.
Кокосовото масло е най-полезно и приятно за кожата. Процентното му съдържание в крайния продукт определя и типа сапун. Колкото по-високо е съдържанието на кокосово масло и колкото по-малко е основата, толкова по-добре е за кожата. Проблемът е в  натриевата основа. Тя дразни кожата, в голяма степен „изтрива” тънкият й защитен мазен слой и оставя усещането за сухост и опънатост. За съжаление тя все още е незаменима. За да предотвратят този ефект, специалистите препоръчват прибавянето ланолин и глицерин. И с това изчерпваме списъка на задължителните компоненти на сапуна! Истината е, че всякакви други добавки – ароматизиращи, украсители, антибактериални и пр., са необходим атрибут на индустрията и изискване на пазара, но не и на нашата кожа. При това някои се оказват вредни за кожата. Най-обсъждан в последните години е триклозанът, който е основна съставка на т. нар. антибактериални сапуни. Това вещество, отстранявайки бактериите по кожата, отстранява и милионите полезни кожни микроби, които я пазят. Така може да се получи парадоксален ефект – продължителната употреба на антибактериален сапун да доведе до кожна инфекция.

Б&S съвет
Ако кожата ви е нормална и не ви създава проблеми, по-добре не ползвайте специализирани сапуни. И обикновените видове са достатъчно антибактериални. Останалото е фантазия – цвят, форма, ухание. Добавките като скраб, люфа и билки са само малките „гъдели”, които могат да превърнат употребата на сапуна в истинско удоволствие, и то от най-висока класа.

Светослава Петкова