Богатите нации са уязвими на водни бедствия

Растящият недостиг на вода – вечен проблем в най-бедните страни на света – се очаква в крайна сметка да достигне и богатите нации в западното полукълбо. САЩ, Испания, Австралия и Холандия най-вероятно ще усетят последиците от климатичните промени под формата на водни бедствия – суши, наводнения, урагани и драстично повишаване на морското равнище.

Секретарят на ООН – Бан Ки Мун отправи това предупреждение  на Световната Седмица на Водата  в Стокхолм.

Цитирайки официални данни на американското правителство, той изрази тревогата си, че Калифорния, петата по големина световна икономика, “може да види плодородната си земя превърната на прах, и големите си градове без капчица вода до края на века”. Бан Ки Мун допълни, че определено климатът се променя – и то глобално. Генералният секретар на ООН също цитира учени според които до 2020 от 75 до 250 млн. души в Африка ще усетят растящия недостиг на вода заради климатичните промени.

Доктор Марк Смит, председател на Водната програма към Международния съюз за защита на природата (IUCN) бе запитан за недостига на вода в изпадналата във финансов колапс Калифорния, където наскоро губернаторът Арнолд Шварценегер обяви тревога заради сушата. Доктор Смит отговори, че климатичните промени  поставят много капани за най-богатите страни в света, и много от тях са същите като тези измъчващи хората в развиващите се страни.

Той отбеляза,че прекомерното засушаване е основен проблем за страни като Испания, Австралия и Калифорния (САЩ), а повишаването на морското ниво може да е катастрофално за Холандия.

Но опасността от поражения в развиващите се страни, изтъкна той, е много по-обезпокояваща, защото бедните хора и техните бедни страни разполагат с много по-малко средства и възможности да се справят ефективно с проблемите.

Гер Беркамп, главен председател на Световния Воден форум, заяви, че ситуацията в Калифорния може да послужи за пример за страна достигнала възможните граници на управление на водните си ресурси по конвенционален начин. С постоянно нарастващо население, непрекъснато развиваща се икономика и снежни залежи топящи се все по бързо, недостига на вода е вече реалност.

За да се отговори на тези реалности трябва да се насочат усилията на всички правителства, гражданското общество и бизнеса да инвестират във водната ефективност, да увеличат подземните залежи на вода, и тя да се разпределя по-разумно помежду потребителите.

На кръгла маса през месец Май 2010, председателят на Съвета на ООН за водата и хигиената, принц Вилем-Александър от Холандия каза на делегатите, че водата и земеделието не могат да се отделят. Земеделието използва 70% от цялото почерпено количество вода и 90% от цялото изразходвано количество вода.

Предупреждавайки, че се увеличава недостига на вода, той каза, че до 2025 1.8 милиарда човека ще живеят в страни или райони с пълна липса на вода. Две-трети от цялото земно население пък ще са в ситуация на режим на водата. Принц Вилем-Александър също изрази опасенията си, че климатичните промени изменят до голяма степен количеството на средногодишните валежи. Валежите в някои райони се увеличават, докато в други намаляват с до 20%. Такива изменения затрудняват изключително земеделието.

Да се отгледа един килограм пшеница са нужни 1000 л. вода.

Да се отгледа един килограм телешко изисква 16 пъти повече вода.

Хранителните навици на северноамериканците и европейците изискват около 5000 л. вода на човек на ден.

Сравнете това с вегетарианските диети на хората от Азия и Африка, които използват само средно 2000л. на човек на ден.