За едно по-дълбоко изживяване

Пракаш Белвал

Всичко е заради едно по-дълбоко изживяване. За да сме още по-близки с човека, с когото имаме дълбоки изживявания. За да чувстваме като наши предметите, с които имаме дълбоки изживявания.
Една тениска например ни е близка, защото имаме с нея общи изживявания. Спали сме с нея, разхождали сме. С обувките, твоите обувки, ти също имаш дълбоки изживявания. Всъщност това важи за всички предмети, които използваме, за цветовете или формите, които ние забелязваме. Изживяванията, които имаме в дъжд, сняг, слънце. Хората ходят на море или планина, за да имат едно по-дълбоко изживяване с природата. И всяко едно дълбоко изживяване носи в себе си потенциал за още по-дълбоко изживяване. То е като тунел, тунел на изживяванията, който всеки от нас носи дълбоко в себе си. Посоката, в която търсиш изживявания, е и посоката, която определя жизнения ти път. Това е посоката, която избираш самия ти.

Избираш ли

Хората избират. Макар и често да им се струва, че не избират пътя, на който са сега, или  ситуацията, която се случва в момента, изборът им всъщност винаги е съзнателен или подсъзнателен.
Когато стигнеш до дълбочината на твоето подсъзнание, започваш да разбираш нещата, които правиш несъзнателно. Нещата, които твоето подсъзнание прави така или иначе. Твоето подсъзнание прави много неща. Твоето подсъзнание диша и издиша, ти много рядко разсъждаваш над този факт. Твоето подсъзнание движи лимфната система, определя сърдечния ритъм, регулира температурата на тялото. Съзнанието се намесва тогава, когато искаш да запомниш нещо различно. Все едно искаш да залепиш върху стара кутия нов етикет. Например в нея има телевизор, а ти слагаш етикет на CD. Сами за себе си и двете неща са валидни – както съдържанието, така и етикетът. Етикетът обаче сам по себе си е нищо. Ти може да го лепиш навсякъде. Това не значи, че актът на лепенето ще промени съдържанието на предмета, върху който стои. Може например върху таблата да поставим етикет за чаша, но това не ще превърне подноса в чаша, нали. Върху буркана с мед може да сложим надпис „мармалад”, но това не ще промени съдържанието в стъкленицата. На едно хубаво изживяване също може да закачим етикет по избор, но това не значи, че той е достоверен израз на изживяването.
Изживяването вътре в себе си всъщност е просто едно изживяване. Едно изживяване на това, което сме ние, вътре в себе си. Изживяване на това, което се случва вътре в нас. Едно изживяване на това, което ние сме. Ако ти не си, значи и това около теб го няма. Ставайки себе си, става и всичко друго. Правейки собствените си неща, ти правиш всички неща, ти правиш и другите. Тук не става дума ти да тичаш да помагаш на някой друг или да пречиш на някой друг. Никой не може да ти пречи и да ти помага. Всеки един човек си има път и твоят път води натам, където ти пожелаеш. По този път вървиш към нещата, които желаеш. И то заради едно по-дълбоко изживяване.

Действието

Едно момче в детството си нарисувало нещо и се получила една картина. Зародило се едно дълбоко изживяване с рисуването. Момчето рисувало неуморно всеки ден и станало добър художник.
Това, което правим за лично усъвършенстване, се награждава с вътрешна сила, радост, увереност и мотивация. Първопричината за всичко това е дълбокото изживяване. Ти изпитваш едно дълбоко изживяване и нещата започват да се случват, защото ти вече наблюдаваш структурите, заложени вътре в теб. Преди дълбокото изживяване ти си мислил: „Не, бе, не, аз трябва да ходя там!” Но никога не си си задавал въпроса: „Защо да ходя там?” Или: „Аз трябва да направя това”, но никога не си си задал въпроса: „Защо трябва да живея така?” Всъщност когато проникваш в себе си, ти навлизаш в изживяванията  си, в този момент. Това не е планирано действие, резултат от стратегия, според която след 5 години ще се случи това и аз ще реагирам така. Когато се оставиш на плановете да те водят, настоящата реакция и възприятието ти в този момент остават на заден план. И когато възприятието ти остане на заден план, всички твои реакции се забавят. И ти не си човекът, който сега взема решенията, защото решаваш според решенията, които си взел преди.

Промяната

На пръв поглед тя изглежда много трудна, но не е. Във всеки един момент от всяко едно място излизат безкрайни пътища. Ако един алкохолик реши да не пие, той вече не е алкохолик. Ако един наркоман реши да не се дрогира, той не е вече наркоман. Ако един художник спре да рисува, той вече не е художник. Ако един крадец спре да краде, той вече не е крадец. Те всички стават различни хора. Обикновено обаче човек продължава да си мисли: „Аз съм такъв!” И той вярва че е такъв. Да, такъв е, защото неговото минало е било такова. Това не означава, че неговото бъдеще ще е същото.
Пресечната линия е между миналото и бъдещето. Между сегашното и миналото. В миналото ние имаме изживявания, в бъдещето ние имаме планове. Изживявания –планове, планове – изживявания. Ако аз приготвям чай например, след това ще пия чай, но това не е задължително. Ти може да почерпиш някой и той да изпие чая. Може това да ти е работата –да правиш чай за другите, не само за себе си. Действайки по начин, по който ти разбираш нещата, следвайки твоя път, ти просто знаеш, че във всеки един момент е възможно да разшириш дейността си или да промениш посоката. Ти можеш да избереш друга посока. Ако  си казваш: „Аз съм алкохолик и вече е краят на света”,  то наистина за теб ще настане краят на света. И ти до края на света ще бъдеш алкохолик.  На света не му пука за това. До края на света на никого няма да му пука, но важното е дали ти искаш твоите изживявания да са такива. Като на един алкохолик. Дали искаш да са като на един наркоман? Дали да са като на бизнесмен, художник или на математик? Дали пък да не са като на физик или химик? Или като на човек на науката, на религията, като човек на знанието? Можеш да бъдеш какъвто искаш. Дай шанс на себе си за промяна.

Представата

Ти си представяш нещата и те започват да се случват по съответния начин. И така стигаш в дълбочина до едно изживяване. Заради дълбочината на изживяването ти чувстваш по-близки хората, с които си съпреживял. Причината е, че заедно сте изживели нещо дълбоко. Но преценката за преживяването пак е според самия теб. Ти  със сигурност си изживял нещо съвсем различно. На твоята дълбочина, където ти се намираш, там нещата се случват в съвсем друг ритъм. При другите е различно. Какво се  случва на другите нива всъщност не е толкова важно. От значение за теб е най-вече какво постигаш ти в себе си. Защото ти с едно дълбоко изживяване започваш да разбираш себе си. И не заради другия човек, за да му се представиш, да го зарадваш или да му се подмажеш. Това не се случва заради реакцията към другите, а заради собствените изживявания. И всичко това ти го правиш заради дълбокото изживяване и представа за себе си. Изживяванията тръгват от нивото, от което ти започваш да вземаш решения. Сега ти във всеки един момент си в ситуация на вземане на  решение.  И това не е защото преди пет години например си решил да станеш такъв и ето че ставаш. Всеки един ден ти  вземаш решения. Между другото това се случва много пъти. Сутрин, когато се събудим, ставаме, подготвяме се и избираме да живем този ден така, точно по този начин. Всеки ден избираме да живеем така, точно по този начин, както ние искаме в момента. И всъщност по този начин ти не си ограничен. Ти можеш да правиш всяко нещо с настройката за избор. И ти избираш. В работата могат да се избират много неща, които изглеждат монотонни, но съдържат и много забавления. Можеш ли да стигнеш до тяхната дълбочина и да се издигнеш до повърхността на удоволствието. Когато удоволствието изплува на повърхността, става купон. Когато не правиш нищо, купонът се проваля. Докато искаш да правиш нещо, ще се движиш по един начин или в един ритъм. Пожелано от миналото, твоето бъдеще вечно ще е повлияно от миналото. Ако си пожелаеш нещо от сега, ти  излизаш извън влиянието на миналото и на етикета.

Сега, какъвто ти си, решавай накъде?
Към едно по-дълбоко изживяване.