Кестените

Наричат ги „изкушението на есента”, „малките кафяви слънца”, „храната, която спаси Европа”. Всичко това е вярно, плюс фактът, че имат доказан силен терапевтичен ефект. Дивите кестени, известни още като конски, действат противовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема.

На храносмилателната система действат запичащо и дезинфекционно и се препоръчват при диария. В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Чрез лабораторни експерименти е доказано също така, че кестените укрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Ето защо при раздразнени и кървящи хемороиди те оказват добър лечебен ефект. В такива случаи се препоръчват бани с вода, в която са врели кестени заедно с обвивката. Под влияние на такава вода хемороидалните възли бързо се успокояват и намаляват по обем, като болестните явления стихват и напълно изчезват. В терапията на разширените вени кестените намират приложение заради тонизиращия си ефект върху венозните стени. На него се базират някои фармацевтични препарати за укрепване на кръвоносните съдове. В днешно време, когато атеросклеротичните изменения на кръвоносната система засягат все повече хора, от значение е фактът, че извлек (екстракт) от конски кестен може да понижава нивото на лошия холестерол в кръвта.

ЛЕКОВИТА ЗАПАРКА

Най-често дивият кестен се употребява като запарка. От плодовете му, обелени и ситно нарязани, се взема една чаена лъжичка и се поставя в 300 мл вряща вода. Запарва се в продължение на 2 часа, след което течността се прецежда. От нея се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден, особено по време на боледуване от вирусна настинка или грип. Тогава се прилага като помощно средство към основното лечение, предписано от лекар.