История на масажите

Масажът е изкуство,

панацея за здраве и първичен афродизиак

От всички практики за лечение и релаксация масажът е може би най-древният и  най-интуитивният метод.

Да размачкаш болното място, да прокараш кожата между пръстите, докато се затопли, леко да потупаш с длани натъртеното място е най-лесното и достъпно нещо, до което са прибягвали хората от най-древни времена в стремежа си да облекчат болката, да отпуснат тялото и да успокоят душата.

Познанията в тази област се натрупват в различните краища на земята, разработват се характерни техники, но от пустините на Африка до разпръснатите безброй островчета на Тихия океан масажът се превръща в истинско изкуство, в панацея за лечението на многобройни заболявания – както физически, така и душевни.

Бавните, меки движения отпускат мускулите, засилват циркулацията на кръвта, раздвижват ставите, разсейват натрупаната умора и „възлите” на напрежение. A от вековното съчетание с други познания – силата на водата и парата, въздействието на миризмите и маслата върху психиката и тялото, изключителното оздравително влияние на билките, силата на медитацията и самовнушението, се развиват многобройни клонове на медицината, превантивното лечение, алтернативните практики. Така днес са познати десетки видове масажни техники – източни, класически европейски видове масаж, сегментарен, лечебен, спортен, превантивен, точков, а дори и… еротичен. Отдавна е установено, че наред с неоспоримите си оздравителни свойства масажът се оказва и много силен афродизиак.

Масажното изкуство е в основата на лечението на всякакви болежки. А проявленията му в различните култури е често толкова странно и различно, че е трудно да се определи в коя област попада изобщо – в сферата на мъченията при силовите техники в Африка до почти медитативното състояние на болния в Далечния изток или до тоталното удоволствие в някоя ориенталска баня.

В черна Африка с боси крака
Така, пътувайки през XIX век из Африка, английският пътешественик Превел описал масажните обичаи на племената в Уганда. Цялата процедура му напомняла по-скоро средновековно измъчване, отколкото приятен метод за релаксация. Масажистът потапял ръцете си в купа с масла, бавно разтърквал цялото тяло и в един момент просто се качвал върху болния, като с двата си крака започвал да ходи по него и леко залитайки, разпервал ръце за равновесие – точно като въжеиграч. Но накрая лицето на „пациента” сияело от блажено удоволствие. На въпроса на недоверчивия англичанин какво става, ако болният е сериозно наранен, пак така ли ще го мачкат, лечителят невъзмутимо обяснил, че в подобни случаи увиват счупеното място в кожи и дебели листа, така че да не мърда, хващат една кокошка, чупят й крака и после я наблюдават няколко дни – когато тя проходи, значи е време да се размърда и болният. Просто и ефективно!

В Азия лечението се водело от свещенослужители
В Древен Китай, Индия и Япония нещата придобили по-духовен вид, идеята за общата енергия и стремежът към хармония превръщат лечението на една чисто физическа болка в душевно преживяване.

Интересното е, че от най-древни времена в тези страни не оставят нещата в ръцете на самородни таланти, а се създават специализирани школи, в които се обучават на изкуството на масажа. Индусите и китайците са и първите, които оставят подробни писмени описания на различните видове масаж и техниките за него.
1800 г. пр. Хр. в свещените текстове на индийците – аюрведa, са описани различни видове масажи и болестите, при които се прилагат. Индийците са и първите, които споменават за благотворното съчетание на масажа с банята. Върху нагорещени камъни се изливала вода, която насищала въздуха с лека пара. Когато кожата станела мека и влажна, а тялото напълно отпуснато, започвал масажът – масажираният лягал на пода и двама слуги, по един от двете страни, с различна сила и натиск започвали да размачкват цялото тяло.

В Древен Китай се залагат основите на физическата профилактика
Практически във всяка провинция имало школи за гимнастика и масаж. Още 3000 г. пр. Хр. са описани различните болести и нужният масаж за тях – ревматични болести, схващания на мускулите, настинки и всякакви нервни разстройства. Богатата духовна култура на тези земи поражда и многобройни течения в масажното изкуство, пряко свързани с различните философски школи.

Акупунктурата е една от най-известните разновидности на традиционната китайска медицина, наричана от местните чжен-цзю терапия.

Иглотерапията, както е другото й име, представлява въздействие с игла върху различни точки от тялото, които се наричат активни точки, и върху енергийните канали, наречени меридиани. В продължение на няколко хилядолетия китайските лечители търпеливо събират информация за тези особени точки по човешкото тяло, чието третиране може да измени функционалното състояние на определени органи и на организма като цяло. Учението за тези точки и енергийни канали се свързва с теорията Ин и Ян, която заема основно място в китайската традиционна медицина. Ин и Ян е енергията на живота, вечните полюси, които са в непрекъсната борба, преливащи един в друг и зависещи един от друг. Именно идеята за хармонията в съотношението помежду им е основата на тази теория. Болестта всъщност е нарушение на циркулацията на енергия вътре в организма, неправилното й разпределение. А лечението следва да възстанови баланса.

Японският масаж шиацу също е интерпретация на хилядолетната традиция на източната медицина и изключително обичан и ползван и до днес в Страната на изгряващото слънце. Какво представлява шиацу? Официалното определение на министерството на здравеопазването на Япония гласи: „Шиацу е метод за лечение, при който се използват палците и дланите на ръцете за създаване на натиск върху някои точки от тялото, с което се оправят някои нарушения в тялото, поддържа се и се подобрява здравето на човека.” В действителност точките за въздействие тук не съвпадат напълно с китайските точки на акупунктурата, тъй като шиацу не лекува, а по-скоро стимулира защитните сили на организма и подобрява цялостно жизнения тонус. Движенията са бързи, леки и в повечето случаи интуитивни.

И въпреки че не развиват темата така цялостно и задълбочено, в повечето древни култури се откриват свидетелства за активно ползване на тези практики столетия наред. Съдейки по изображения по барелефи, да се отпускат в ръцете на опитни масажисти са обичали още в Древен Египет, Абисиния, Либия и Нубия. И почти винаги в комбинация с горещите пари на банята, уханните масла и цветни аромати. От Египет тази традиция се пренася и в Гърция, а оттам и в Римската империя. Гръцките лекари Херодикос, Хипократ подробно описват видовете масаж, като го препоръчват като незаменимо хигиенно и лечебно средство. Много често масажът се свързва с активен спорт и упражнения. А в Рим, подобно на Kитайската империя, се откриват множество школи по масаж и постепенно той се превръща в неизменна част от системата за военно и физическо възпитание, така скъпи на римския дух.

Арабите, персите и тюркските народи възприемат масажа като неизменна част от ежедневието си и като  традиционен метод за лечение.
Особен разцвет арабската медицина преживява в X-XI век, когато се разработват нови методи за лечение и превенция на заболяванията. В трудовете си великият учен и философ Авициена отделя специално внимание на видовете масаж и на изключителното му въздействие върху организма. Масажните техники на Ориента обаче се различават от тези на Древен Египет и Рим – разтривали и натискали с палци не само ръцете, а и целите крака, като обръщали особено внимание на това венозната кръв да се оттече от мускулите.
Човек може и днес да се докосне до това истинско изкуство в някоя стара баня в Баку, Тбилиси или Техеран, а ръцете на опитните масажисти ще му предават умения, натрупани няколкостотин години.

През цялото това време Европа била затворена за света на физическата култура и отношението към тялото било замръзнало до точката на пълното непознаване и отрицание. Идеите за умъртвяване на страстите на плътта и аскетизма не благоприятствали разпространението на какъвто и да бил„о вид физическа активност. Някаква форма на масаж практикували най-вече шарлатани по време на съборите наред с алхимия, опити за добиване на философски камък и еликсир на живота.
Истинският интерес към тялото възниква едва през Възраждането с труда по анатомия на Монди де Суичи. Европейските учени започват да преписват и анализират трудовете на старите гръцки и арабски лекари и това запълва следващите няколко века. По-късните работи на белгийския анатом Андреас Везалий и английския учен Уилям Харвей през XVI век дават истински тласък на европейската наука. Издават се и няколко книги специално за гимнастика и масаж. А през 1771 г. немският учен Гофман написва 9 тома с гръмкото заглавие          „Радикално указание как да постъпва човек, за да избегне ранната смърт и всевъзможните болести”.

Впоследствие цялото събрано познание се канализира в множество разработки и трудове на различни специалисти и лекари. Установяват се школи, направления, създава се теория. Масажът се превръща в истинска научна дисциплина. Но наред с това става част от една истинска, огромна индустрия – тази на физическото удоволствие. Няма СПА, спортен център,  бани, сауни, водни комплески, хотели без отделено място за това най-старо удоволствие. И много често плавно се съчетава с другото познато такова – изкуството на еротиката.

И да не се чудите после какво ще рече масаж с happy ending в Тайланд – просто съчетание на двете най-стари традиции!

текст Светослава Петкова

.