ПО-специалните тоалетни

На една воля разстояние

Изграждането на обществените тоалетни има своите тънкости и носи своите рискове – за да се осигури комфорт на индивида, тези помещения трябва да са максимално съобразени с нуждите на целевата група, за които са изградени.

Тоалетни за деца и подрастващи

Още от най-ранна възраст детето се научава да ползва тоалетните в яслите и детската градина. То се учи да пуска водата на казанчето и да запретва ръкавите си, докато си мие ръцете. Много е важно при тези първи стъпки към самостоятелност то да бъде подпомогнато чрез ергономични и практични решения в санитарното помещение.
Изделията, избрани и монтирани, трябва да са приятни, безопасни и ергономични. Редица производители предлагат специализирани продукти, които са съобразени с изискванията на наредбите и са с по-малки размери. Монтирането на специализирани смесители, задействащи се с натиск, позволява подаването на подходящата температура на водата и пестенето й – децата често забравят да спрат крана на чешмата. Умивалниците трябва да съответстват на броя на тоалетните, тъй като в детските градини децата често ходят групово до тоалетната или да си мият ръцете насърчавани от преподавателите. Също така умивалниците и аксесоарите трябва да бъдат монтирани на подходящата височина, съобразена с ръста на децата.

С израстването на детето повечето от тези основни изисквания за личния му комфорт се запазват. В училищата често пъти тоалетните са отдалечени от класните стаи и затова е важно те да са оформени приятно и приветливо. Поддържането на отлична хигиена е належащо и в повечето случаи производителите замислят продуктите си съобразени с това изискване. Монтирането на конзолни тоалетни с вградени казанчета улеснява значително почистването на помещението. А смесителите с фотоклетка намаляват повърхностите, до които трябва да се докосва посетителят.

За хора с намалена двигателна активност
Едно от задължителните места, които трябва да бъдат съобразени с по-специалните нужди на хората с намалена двигателна способност, е обществената тоалетна. Тя трябва да е максимално обезопасена и комфортна, за да може посетителят й да се справя пълноценно сам. На пазара се предлагат вече множество висококачествени продукти, които посрещат специфичните нужди на инвалидите в тоалетната. Специални помощни дръжки, тоалетни с удебелен ръб и подвижни огледала са някои от тях.
Грижата за удобството и самостоятелността на инвалида обаче не бива да се демонстрира единствено с детайлите, както често се случва у нас. Наскоро ми разказаха потресаващ пример: в една модерна наша детска градина стриктно спазвали европейските норми и монтирали асансьор за инвалидна количка. Никой обаче не се сетил, че освен асансьор в градината трябва да има и тоалетна за подобни екстрагабаритни возила. Сега детският дом си има скъпа играчка, която за съжаление забавлява само здравите деца, защото за другите заведението продължава да е нефункционално.

Задължително е удобствата за хора в неравностойно положение да се заложат още при първоначалния проект.

Пространството трябва да е много по-широко от стандартното. Кабините се изпълняват с размери най-малко 150 на 150 см, като се осигурява свободно място за достъп пред кабината. Вратата също трябва да бъде по-голяма – най-малко 80 см светъл отвор, и да се отваря навън. Друго изискване е горният ръб на тоалетната чиния да е на 50 см от нивото на пода и до тоалетната чиния да се монтира странична хоризонтална ръкохватка с дължина най-малко 110 см и на височина 90 см.

Има още ред не много сложни за изпълнение изисквания, които са добре познати на архитектите и проектантите. Има също така и редица екстри, с които производителите на подобен род оборудване постоянно усъвършенстват новите си колекции. Има и ясна и точна нормативна уредба. Какво няма ли? Дали пък не е въпрос на добра воля?