Приказка за вдъхновението

Пракаш Белвал

Имало едно време един търговец на диаманти. Той бил голям познавач и притежавал най-хубавите диаманти от целия свят. По някакво стечение на обстоятелствата обаче скоропостижно починал и оставил самотна жена си с еднинственото си дете. Случило се така, че неговите приятели, роднини и парньори разграбили цялото му богатство и оставили без пукнат грош младата вдовица. Още приживе обаче търговецът бил подарил на съпругата си един диамант, най-ценния в колекцията, която тя грижливо пазела. Когато синът й навършил 20 години, майка му му дала семейната реликва и му казала:

„Преди години баща ти ми подари този диамант и ми каза че няма цена, че е безценен. Каза също, че ако някой си позволи да му определи цена, то тази стойност ще е само според него, според неговите представи, според неговите критерии, според неговото мислене. Каквато и да е изречената стойност, тя няма да е цената на диаманта. Вземи сине камъка и тръгни с него по света, за да научиш цената му. Запомни едно: не давай диаманта на всекиго.”
Момчето взело диаманта и отишло на пазара. Най-напред влязло в един магазин за зеленчуци, показало камъка на продавачката и попитало: „Какво ще ми дадете за този диамант?” Тя отговорила: „Вземи си два моркова. Децата могат да играят с този диамант, а ти ще се нахраниш с морковите.’’ Той й отговорил: „Добре, аз не исках да ти го давам, а просто да те попитам.’’ После продължил към магазина за дрехи. Там продавачката му предложила два ката дрехи. Златарят пък му давал десет жълтици, а друг търговец оценил камъка на цели сто жълтици. „Какъв е този диамант, зачудило се момчето, защо различните хора му дават различна цена?’’

Накрая младежът стигнал до ателието на един много стар майстор на диаманти. Показал камъка, старецът го разгледал внимателно и с  неприкрита почуда попитал: „Откъде взе този диамант?’’ Момчето накратко разказало семейната история, за баща си, за майка си, за разграбеното фамилно богатство, за дългото си пътешествие в опит да продаде скъпата вещ. И накрая попитало стареца каква цена ще му даде той.
– Този диамант е безценен, чистосърдечно признал търговецът. Колкото и пари да имам, дори да ти дам всичките си събирани през годините колекции от скъпоценности, пак няма да мога да постигна истинската му стойност.
Момчето видимо се натъжило и попитало:
– А какво да правим ние с майка ми? Ние нямаме дори хляб за ядене. Всички спестявания от баща ми свършиха. Притежаваме единствено този камък.
– Ти трябва да знаеш отговора на този въпрос, отговорил старецът. Заради баща ти, когото познавах, аз искам да съм честен с теб. Ако ти кажа каквато и да е цена, това ще е лъжа и унижение за диаманта. Предлагам ти обаче следното: ще ти дам всичко, което можеш да вземеш сам.
Аз имам три магазина. Влез в първия и вземи всичко, което ти хареса. Ти само избирай нещата, а служителите ще ти помагат да ги изнасяш навън. Ще имаш обаче на разположение само 15 минути. След като времето изтече, няма да можеш да вземеш нищо.
Момчето приело сделката и влязло в магазина. Още при входа му обаче останало като хипнотизирано. Погледът му се захласнал по лъскавите витрини, изпълнени с множество скъпоценни камъни. Всички те били изящни, съвършени и опияняващо прекрасни. Петнайсетте минути изтекли като миг и… момчето не успяло да вземе нищо със себе си.
Старецът разбрал за случката и предложил на момчето втори шанс: да влезе във втория му магазин и да си вземе всичко, каквото си хареса, като този път удължил времето на 25 минути.
Момчето влязло в  магазина, който бил още по-лъскав. И главата му отново се замаяла: толкова много и различни неща имало тук. И то започнало да разпитва, да се разхожда, да разглежда и с удивление установявало, че колкото повече навътре влиза, толкова по-интересен и изкусителен става магазинът. Времето обаче си течало, а момчето не можело да направи избор…
Така минали отпуснатите 25 минути.
Старецът се смилил над своя гост и му дал последен шанс, като му позволил да влезе и в третия магазин, този път за един час, и да си избере каквото пожелае. Историята обаче се потретила. Там отново имало непознати и невиждани неща и младежът отново не успял да направи избор. Само разглеждал и се опиянявал от разглеждането.
Старецът бил много разочарован от случката, дори не искал да види момчето, наредил само да му вземат диаманта, част от сделката. „Той е дошъл с диамант, нека се върне с празни ръце”, рекъл.

Момчето се върнало при майка си и с недоумение разказало цялата история, задавайки ред въпроси. Накрая майката му казала:
„Целият свят е като тези три магазина. Той е пълен, вълнуващ, хипнотизиращ, лъскав. Ако можеш да се ориентираш в него и да успееш  да вземеш шансовете, които ти се предлагат, тогава ти ще можеш да живееш в този свят. Ако от първия момент още в първия магазин ти беше започнал да действаш, освен само да разглеждаш, ти щеше да получиш необходимото вдъхновение и да вземеш необходимите за теб неща. Но ти от първия път изгуби. В живота има всякакви неща и ти можеш да ги получиш, когато имаш достатъчно мотивация да действаш.”

Вдъхновение като творчески аспект

Ние повечето време стоим на нивото на вътрешния диалог. Той се получава. Това е по-хубаво, онова е по-лошо – и така изгубваме прекия достъп до себе си. До собствения живот, до действието. Целият свят е базиран върху това действие. И когато ние започваме да действаме върху собственото си  усъвършенстване, да изваждаме това, което ние изживяваме, то самото става творческо вдъхновение за нас, както и за самото творческо вдъхновение.

Вдъхновение и действие

По-точно действие и вдъхновение. Когато ние само мечтаем за дадени неща и не предприемаме никакви стъпки към реализирането на мечтите си, то остава като ментална проекция. А нашите ментални проекции вътре в нас, за да се изявят във външния свят, ние трябва да положим достатъчно действие. Само по себе си действието е нищо, действието ни вдъхновява да можем да получим това, което ни трябва. Така че да можем да живеем живот, уникален по собствен начин.

Вдъхновение в ежедневието

Много е лесно да се ориентираш в дневна светлина. Много е лесно да приемаш, когато те приемат. Но в нашето ежедневие се случват всякакви неща. Точно в тези неща се крие тайнствеността на нашите избори. Характер или навици, които ние сме създали за себе си. Някой път създаваме лабиринт за самите нас.
Как да се ориентираш в този лабиринт?
Можеш ли да пазиш дълбочината, докато си открит?
Можеш ли да пазиш тайнствеността, когато си достъпен?
Можеш ли да черпиш вдъхновение от собствените си постъпки? Вдъхновяваш ли се?
Или просто се нуждаеш?
Може и да можеш?!?