Истории за Централната софийска баня

В “Държавен вестник”, бр. 273 от 13 декември 1891 г. е обнародван Законът за топлите и минералните води, чийто чл. 5 оповестява, че държавата преотстъпва за вечно ползване  топлите минерални извори на Столичното общинско управление.  Култът към водата в Софийската котловина съществува още от римско време заради многобройните термални извори, които определят местоположението на града. Ако не бяха изворите, градът би се развил по течението на река Искър, отчитат жителите на младата столица.  За да се оползотвори капацитетът на горещия термален извор с дебит 20 л в секунда и температура около 48 градуса и за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите, през 1888 г. Столична община обявява  международен конкурс за проект на Централна градска баня. Първата награда е присъдена на арх. Емил фон Фьорстер, а втората на арх. Т. Хюнервадел и П. Кубо. В продължение на десет години местната управа не успява да реализира отличения проект, след което се отказва от него и обявява втори конкурс. Този път е одобрена идеята на архитектите Петър Момчилов и  Йордан Миланов, чиито имена са свързани още с преустройството на Черната джамия в църквата “Св. Седмочисленици”, с проектирането на Синодалната палата, на сградата на  Нотариата и редица частни домове в столицата. За да се построи сградата на Централната минерална баня, общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище. След това

Лондонската банка отпуска
10 млн. лв. за построяване
на банята

През 1906 г. следва нов заем за 35 млн. лв., сключен между Берлинска банка и Българската генерална банка. Същата година започва строежът на банята, който продължава 7 години. Надзорът е поверен на известния австрийски арх. Фридрих Грюнангер.  Художественото изпълнение е в ръцете на прославените майстори на четката проф. Хараламби Тачев (автор и на софийския герб) и проф. Стефан Иванов, чиито имена свързваме и с изографисването на част от фреските в храм-паметника “Св. Александър Невски”. При построяването на Централната баня за пръв път у нас се използват железобетонни конструкции. Неоромантичният є стил няма аналог в България, тъй като в уникалната постройка са съчетани модерните западни архитектурни тенденции с влияния от средновековното българско строителство. Майоликовата украса, каменните пластики, геометричните и растителните мотиви, фризовете, разноцветните керамични плочки придават неповторим вид на фасадата. От двете страни на главния є вход строителите са поставили керамичните изображения на Аполон – медикус, и на богинята Тюхе – покровителката на градовете.
На 1 май 1913 г. банята е официално открита. През 1914 г. в северното є крило отваря врати център с пет водолечебни отделения.
Бомбардировките над София през 1944 г. засягат точно това крило, но общината скоро го възстановява и банята продължава да изпълнява функциите си. Години наред Централната софийска баня е най-притегателното място за всички софиянци – заради лечебната си минерална вода,

плицикането в басейните,
сладката приказка

която можеш да обмениш с приятели на чаша боза или кафе след освежителните процедури… Къпането е истински ритуал, който се чака цяла седмица. В края на 80-те години софиянци казват “сбогом” на  тази идилия, тъй като общината затваря банята. Презумпцията е, че гражданите на столицата нямат вече необходимост от общински бани – културата на населението е пораснала дотолкова, че всеки би трябвало да се къпе ежедневно, при това в собствената си баня. Както казва арх. Стоян Янев по-късно, банята е  “бреме за общината”.
Дискусиите за съдбата на сградата на Централната баня всъщност не са от вчера. Те започват още в средата на 80-те години, когато е изготвен проект за превръщането є в балнеоложки и рекреационен център, към който фигурира и хотел. Проектът е одобрен от тогавашното Министерство на строежите, но заради неуредици, свързани с отдаването на концесията, работата по него замира. В края на 80-те години Централната софийска баня затваря врати и сградата започва скоростно да се руши. Прозорците са изпочупени, медният є покрив е изкъртен и откраднат, течове прояждат мазилката на стените, сградата се превръща в убежище на наркомани и бездомници.
На 26 ноември 1996 г.  в Управление “Архитектура и градоустройство” към Столична община се провежда обсъждане, което излиза със следното становище: банята може да бъде само баня. Всякаква друга функция не би трябвало изобщо да се обсъжда.
Въпреки това идеи за трансформирането на сградата не липсват. Кметът Софиянски признава по-късно пред медиите, че от години тайната му мечта за тая сграда е да я види един ден като музей.
На 1. 06. 1998 г. СОС разглежда предложените варианти за преустройство на Централната баня. Тъй като тя е

архитектурно-художествен
паметник на културата
с национално значение

въпросите за промяната на функциите са съгласувани с Националния съвет за опазване на паметниците на културата към Министерството на културата.
Първият вариант предлага сградата да поеме чисто музейни функции, но тази идея не получава нито един глас. Предложението за  балнеоложки център също не е одобрено. Най-много общински гласове събира идеята сградата да се адаптира като “музей за историята на София с активното присъствие на минералната вода”. Това предполага обособяване на  водолечебно-оздравителен център в северната част. Въз основа на този документ на 27. 07. 1998 г. СОС  решава да предостави част от сградата, която е публична общинска собственост, на Софийския исторически музей, а част от нея да се превърне в приемна на Столична община.

В края на годината се провежда и национален конкурс за изготвяне на проект за музей. Конкурентите са общо 15. Конкурсът е спечелен от проектантския колектив под ръководството на арх. Станислав Константинов. Проектът е одобрен не само с подписа на кмета Стефан Софиянски, но на него фигурира и името на председателя на УС на САБ по това време – Танко Серафимов.

Решението за  строеж на първия етап е издадено през 2001 г., но  реализацията му започва едва през 2004 г., когато банята е включена в проект “Красива България”.  По същото време музеят на София остава без покрив и служителите от ОП “Стара  София” са принудени да “евакуират” ценните експонати в някогашната баня. Съдбата на Софийския музей обаче е не по-малко драматична в сравнение с тази на банята. Открит е през 1928 г.

по времето на кметуването
на ген. Владимир Вазов

брат на поета. През 1941 г. експозицията е преместена в общинска сграда на площад “Бански” № 3, но по време на бомбардировките през 1944 г. постройката е разрушена. След 9 септември музеят се обединява с библиотеката, галерията и архива на Столична община. През 1952 г. е взето решение за отделянето му като самостоятелна институция. Тогава общината му предоставя за фондохранилище своя сграда на ул. “Екзарх Йосиф” № 12. Преди две години обаче имотът е продаден и

богатият музеен фонд
от над 100 хил. експоната
остава без покрив

Служителите на общинското предприятие пренасят набързо уникатите в големия мъжки басейн на банята. За  по-функционалното му използване той е разделен с дървени плоскости на две нива. На мястото, където софиянци са премервали сили по плуване, включително и по време на състезания, днес се съхранява известната каляска на кралица Мария Антоанета, изработена в стил Людвик XVI. Тя е сватбен подарък на  Фердинанд  и княгиня Мария-Луиза от неговата майка.

Към този експонат, пристигнал у нас от Версай, са прибавени и  парадните конски амуниции, украсени с пластика от позлатени гербове и корони, както и облеклото на кочияшите и лакеите, които са част от държавния музеен фонд. Сбирката  съхранява още стотици безценни свидетелства за едно високо развито цивилизационно общество, населявало нашите земи още от времето на неолита.
“Това, което ще отличава столичния музей от настоящите, е част от експозицията, която ще показва как малкият ориенталски град се е преобразявал по западноевропейски образец”, разяснява Мариана Маринова, ръководител на Музей “Стара София”.
“Досега в укрепването, преустройството и ремонта на обекта са вложени 2.5 млн. лв., а за да се завърши първият етап, са необходими още 1.5 млн. лв. Стойността на втората част от строително-ремонтните работи е около 6 млн. лв. заедно с подготовката и монтажа на експозициите. Т.е. за изпълнението на целия обект са необходими около 9 млн. лв., разяснява арх. Станислав Константинов.
В момента строително-ремонтните работи в банята продължават с обичайния си ритъм. Залата на второто ниво, която преди е била мъжка съблекалня, е почти завършена и е готова да приюти експозицията, посветена на архитектурата и благоустройството на столицата от периода след Освобождението до 40-те години.
“Тук ще бъдат изложени макети и снимки  на стари възрожденски сгради, на Касапската чаршия, на първия градоустройствен план на града… В залата

вече са прокарани
13 вида инсталации

Пред завършване са и други помещения, които според проекта трябва да представят интериора и бита на градското жилище в следосвобожденска София, софийските улици, първите трамваи, автомобили…  В подпокривното пространство пък е предвиден мемориален кът, посветен на двамата архитекти на сградата – Момчилов и Миланов.
“Ако го нямаше този проект, сега не би имало и помен от тая постройка. Така, че никой не би се сетил дори да поставя въпрос като този – музей на София или СПА център? Сградата щеше да повтори съдбата на много други символни за града постройки, които изчезнаха от лицето на столицата”, отбелязва авторът на проекта за музей на София в банята.
Според поддръжниците на идеята за музей столицата и сега си има достатъчно СПА центрове и твърде малко сгради, които да съхраняват историческата ни памет. Те подчертават още, че присъствието на водата в сградата е заложено още в замисъла на проекта. Освен музей в северната част трябва да се изгради водолечебен център, в който да се обособят турска и руска баня и седем структурни звена, които да предлагат 22 вида оздравителни процедури. От тях според заложените показатели биха могли  да се  възползват около 3 хил. души ежедневно. Не по-маловажен е фактът, изведен от опита на Будапеща, където много от старите бани са обновени и са превърнати в малки оазиси. Според разчета на унгарците вложените от тях средства ще се върнат едва след 15 години.
Тези, които лансират мнението, че  банята не трябва да променя традиционните си функции, предлагат тя да се превърне единствено в СПА център. Така хигиенната й роля ще се замени с оздравителна. По-важен според тях обаче е следният факт. Под северозападното крило на сградата минава тръбопроводът с минералната вода, която идва от извора, отива до помпената станция и след това отново се връща в банята. При този

голям дебит
на минералната вода

да се съхраняват в сградата ценни експонати е немислимо, подчертават архитекти, запознати в детайли с конструкцията на сградата.

Това предупреждение на експертите обаче явно не притеснява общинарите, които вече са готови с проект за довършителните етапи на музея в банята, с който Столична община се готви да кандидатства за финансиране по ОП“Регионално развитие“ пред МРРБ.

източник: www.temanews.com