Минерална вода Лъджене, Велинград

Лечение и профилактика

Минералната вода в квартал Лъджене се използва за балнеолечение в няколко балнеолечебници. Във Вельова баня водата се ползва в натурален вид, без охлаждане, тъй като е 43°С. Банските процедури се правят в басейни, вани и душове.

Същите видове процедури се прилагат и в Кремъчна баня, намираща се недалеч от Курортната поликлиника.

Водата тук се охлажда от 63°С до 35 – 36°С и се прилага за лечение на неврози, хипертонична болест, климактерични смущения, обменни заболявания, невродермити и др.

Близо до курортната поликлиника се намира и Женската баня. В Курортната поликлиника, която се намира в центъра на Лъджене, също има балнеоводолечебно отделение, както и всички необходими кабинети за физиотерапия, топлолечение, масаж и кинезитерапия. На границата на кв. Лъджене и Каменица функционира балнеолечебницата Кална баня. Температурата на водата е 84°С, а 8 банята се ползва обикновено охладена до 39°С. Прилага се за лечение също 8 басейни, бани и душове, предимно при ставни, гинекологични и неврологични заболявания.

За питейно лечение се ползва най-вече водата от извор № 11, която е почти същата като тази на Вельова баня.

Питейно лечение в кв. Лъджене

Минералната вода в кв. Лъджене, приета чрез пиене, е особено ефективна при бъбречно-урологични заболявания. С нея се постига изразено промивно действие па пикочните пътища и увеличено отделяне на урина, а с него и на соли, пясъци, малки камъни, възпалителни отпадни продукти. Тя води до разреждане на урината и регулиране на алкалната или Киселата реакция на урината (рН) Към неутралния пункт. С това предпазва образуването на камъни 6 бъбреците, тъй като то до голяма степен зависи от сгъстената урина и нейното рН.

При неусложнена бъбречно-каменна болест за лечение се приема голямо Количество вода, Което е по-голямо през лятото, поради изпотяването, а през зимата по-малко.

Водата трябва да се приема през лятото по 30 ml/kg телесна маса, през пролетта и есента по 25 ml , а през зимата по 20 ml. Така напр. болен, който тежи 70 kg, трябва да пие през лятото 2100 ml Вода, през преходните сезони – по 1750 ml , а през зимата по – 1400 ml вода.

Водата се пие 1 час преди ядене с естествена температура, разпределена на 6 приема. Вечер преди лягане се изпива задължително около 300 ml , защото през нощта концентрацията на урината се увеличава и съществува риск от утаяване. Не рядко при такъв прием на вода се изхвърлят камъни и се избягва оперативното лечение.

За елиминирането на камъни се прилагат и т. н. „водни удари“, което става при условията на лечебно заведение по лекарско назначаване. Сутрин на гладно се изпива 1 – 1,5 л вода и се прилагат медикаменти и физикални средства. При наличие на големи камъни в бъбреците, за които вече е невъзможно да се отделят по консервативен път, се използват нежни дозировки – прием на малки количества 200 – 250 ml З – 4 пъти дневно, 45 – 60 мин преди ядене. В този случай пиенето на минералната вода се препоръчва с оглед отмибъчното дейстбие на водата и предпазване от израстване на камъните. След операция се прилагат щадящи дозировки на водата съобразно функционалното състояние на бъбреците. Използва се методиката на Сипи – прием на 100 – 150 ml  вода на мсеки 2 часа. Тази методика трябва да се ползва и от болни с придружаващо заболяване високо кръвно налягане.

При хронични възпалителни процеси на бъбреците чрез пиене на минералната вода се елиминират възпалителни отпадни продукти и се променя реакцията на урината (рН) с което се създават неблагоприятни условия за жизнидеятелността  на микроорганизмите.

При по-изразено увреждане на бъбречния паренхим се приемат малки количества минерална вода – около 150 – 200 ml с температура 37°С, 3 пъти дневно.

При питейно лечение на заболяванията на храносмилателната система минералната вода преминава през целия стомашно-чревен тракт – устата, хранопровода, стомаха, червата и въздейства върху тях механично, химично и рефлекторно. При хронични гастрити и язвена болест начинът на пиене на минералната Вода зависи от Киселинността на стомашния сок. При намалена Киселинност минералната вода се пие 15 – 20 min преди хранене, с което се дразни и активира стомашната лигавица. В първите 2 – 3 дни се приема малко количество вода – около 100 – 150 ml, З пъти днебно. При повишена Киселинност па стомашния сок, което е по-често явление, водата се пие 60 – 90 ml преди ядене по 300 – 600 ml с температура 38 -45″С, 3 пъти дневно, изпита наведнаж. При нормална киселинност водата се пие 45 min преди ядене, по 200 – 250 ml, 3 – 4 пъти дневно.

При чести болки в корема и след операции се приемат малки количества вода –
100 – 150 ml, с индиферентна температура 37 С, 3 – 4 пъти дневно.

При хронични колити начинът на пиене на минералната вода зависи от това дали болният има запек или диария. При запек, които се среща често у болните, водата се приема хладка с температура 18 – 22°С, по 200 – 250 ml, 3 пъти дневно.

При чести диарии водата трябва да бъде с температура 36 – 40°С, приета по 150 – 200 ml, 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.

При чернодробно-жлъчни заболявания питейното лечение с минерална вода подобрява възпалителния процес, Жлъчкообразуването и Жлъчкоотделянето и сложната и многообразна функция на черния дроб в обменните процеси. Минералната вода се пие по 200
– 300 ml с температура 40 – 45°С, 45 – 60 ml преди хранене.

Само при съпровождане със запек сутрин се дава хладка вода – 18 – 22°С, а при поява на разхлабване количеството на водата се намалява до 300 – 400 ml  дневно или се прекъсва временно. Лечението е с продължителност 30 дни, 2 – 3 пъти годишно.

При ендокринно-обменни заболявания (подагра, захарна болест, затлъстяване) питейното балнеолечение подобрява обменните процеси по сложни нервно-рефлекторни и ендокринни механизми.

При диабет се прилага при леки и средно тежки форми на заболяването като помощно средство. Водата се пие на гладно З пъти дневно, 45 – 60 ml преди хранене: сутрин – по 400 – 600 ml, обяд по 200 – 400 ml и Вечер по 200 ml, с температура 40°С, на глътки, с паузи.

При болните със затлъстяване се използва същата методика, но водата трябва да бъде хладка или студена, а при запек отделната порция да се изпие на веднаж. При подагра прилагането на питейно лечение е особено ефективно.

Питейно приетата вода спомага за регулиране на уринната обмяна, която е нарушена при това заболяване. В механизма на лечението от съществено значение е елиминирането на характерното за подаграта повишено количество пикочна киселина с увеличената диуреза, постигната с прием на голямо количество вода. Лечението се провежда с методиката за бъбречно-каменна болест, която е съобразена с телесната маса на болния и сезона. Добре е при това да се има предбид и двигателният режим на болния, тъй като при по-голямо физическо натоварване настъпва изпотяване и загуба на течности, което трябва да се компенсира с по-голямо количество вода.
При хронични професионални интоксикации с олово, живак, бисмут, вредни вещества, отделени при фармацевтичната промишленост, радионуклиди и др. пиенето на слабомииерализираната вода води до изхвърляне от организма на токсичните вещества заедно с отделеното увеличено количество урина, постигнато с високи дозировки също по методиката за лечение на бъбречно-каменната болест.

Минералната вода Лъджене се препоръчва за кариес профилактика, тъй като съдържа флуорид. Необходимото количество флуорид за човека е 0,7 – 1,5 mg/l, т. е. минимум около 250 – 300 ml дневно вода. За лечение на остеопорозата е необходимо много по-голямо Количество.
Външно балнеолечение. Освен питейното използване на минералната вода Лъджене, тя широко се прилага и за бани. При външното балнеолечение оказва неспецифично действие върху организма с температурния и механичните си фактори. Постига се пренастройване на организма и подобряване на болестните процеси. Топлата вода благоприятства кръвоснабдяването и храненето на тъканите, намалява спазмите и оказва болкоуспокояващо действие. Известно специфично действие от минералната вода Лъджене може да се очаКва от резорбцията на флуорида при заболяванията на постите и ставите, както и от метасилициевата киселина върху кожата.

Питейното лечение  най-често се комбинира с външно балнеолечение.

Външното балнеолечение е особено ефективно при ревматичните, травматично-ортопедичните, неврологичните, гинекологичните, сърдечно-съдовите и кожните заболявания. Прилага се в басейни и вани.

Изборът на балнеолечебницата за провеждане на лечение се прави от лекар и зависи главно от температурата на водата.

Баните се правят през ден или два дни по ред и един ден почивка, с постепенно увеличаваща се продължителност от 5 – 15 – 20 min с температура 37 -38 – 39°С, а тези при неврози и хипертонична болест най-често с температура 36°С, а в някои случаи и по-ниски. За лечебен курс се правят 12 – 15 бани, Които могат да се провеждат 2 – 3 пъти годишно.

източник:velingrad.com