Д-р Ангелова: Спешно се нуждаем от държавна СПА стратегия

Балнео и спа туризмът е  скъп продукт с бавна възвращаемост на инвестициите. Той е мотор за  всички видове туризъм, отбеляза, директорът на болницата по рехабилитация в Овча купел

Директорът на Национална специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация – ЕАД д-р Татяна Ангелова в интервю за Banispa.com за  възела около минералната баня в Овча купел и как ще се отразят промените в Закона за водите върху балнео и спа туризма. Д-р Ангелова е експерт към Съюза по балнеология и СПА туризъм и член на борда на Европейската СПА асоциация.

Поводът да се обърна към вас са промените, които настъпиха в Закона за водите, според които осем от минералните находища на територията на столицата се предоставят за управление на общината. В списъка както знаем влиза и находището Овча купел.

Това бе ново и за нас. Знаех, че се предвиждат тези промени. До момента болницата имаше право на водоползване на определено количество минерална вода от страна на МОСВ. От тук насетне ще се договаряме с общината.

Находището в Овча купел има съществени предимства пред останалите минерални водоизточници в столицата, предоставени за управление на общината – то е разработено, анализирано и проучено и е единственото, което се ползва за балнеолечение в София. Така ли е?

– В болницата по рехабилитация Овча купел не само познаваме и работим с водата от местния минерален извор, но имаме информация за всички води, които се намират на територията на България. Ние разполагаме със собствена лаборатория за специализиран анализ на минерални води. Става въпрос за един 50-60 годишен натрупан опит за изследване на минералните води и състоянието им. Болницата е първоприемник на научния институт по курортология, балнеолечение и рехабилитация. Основана  е през 1946 година – от доц. Кирчев и София Кирчева-Фридман, които са и създателите на катедрата по физиотерапия. Именно в тази институция се  създава направлението физикална терапия и рехабилитация и се осъществяват детайлни проучвания на курортните фактори в страната – минерални води и климат и се изследва влиянието им  върху човешкия организъм. През 1994 година болницата се трансформира в Научен център за физикална терапия  и рехабилитация. През 2000 г. по решение на тогавашното ръководство и Министерството се решава да станем болница.

Какво е мнението ви относно институционалните промени в профила на ръководеното от вас заведение?

За мене трансформирането на цял един Институт в болница не е добрият вариант. С този акт страната се лишава от научно звено, което да проучва минералните води и климата. Това днес никой не го прави.
Всички рекламни брошури за балнео и спа курортите в страната, които и днес се правят,  се  основават на анализи, изготвени в тази болница, когато е била научен институт. Моята амбиция от две години, откакто съм директор, е да позицираме добре специализираната лаборатория за анализ на минералните води и да започнем да работим по проекти. Много направихме, за да я възстановим като дейност и като възможности.  Днес  ние разполагаме с огромна информация за състоянието на съответните води във всички региони на страната. През нашата лаборатория минават и всички води за концесионни режими. Предстои ни акредитация от международен одит, така че скоро ще можем да зарадваме българите с международен сертификат за минералните води.

С последните промени в Закона за водите много общини получиха правото да стопанисват минералните си находища и да ги отдават на концесия. Считате ли, че това ще съдейства за развитието на туризма в тези селища?

Общините са заинтересовани да развиват туризма на тяхна територия. Рационалното използване и управление на минералните води ще внесе допълнителни средства в общинската хазна.

Чуват се обаче и други гласове, че сега се създават условия за укрепване на местните структури и за създаване на местни феодали, които еднолично да решават кой и колко вода ще ползва.
Аз лично се страхувам точно от това. Мисля, че влиянието върху един кмет е много по-лесно, отколкото върху голяма държавна структура. Но времето ще покаже. В Германия например общините са тези, които стопанисват минералните находища, но там редът такъв, че  е невъзможно да си помислиш да направиш нещо извън правилата.
За българина обаче е нормално първо да направи законодателство и после да търси вратичката да пробие Закона.

Как вашата лаборатория за анализ може да е в полза на общините, които вече са  в ситуацията на управители и трябва са грижат за водата?

Много от водите в България са анализирани, само че твърде отдавна. Характеристиките им не би трябвало силно да се променят във времето, особено ако няма пробив в сондажните системи. Задължително е обаче информацията за минералните води да се обнови, особено на тези, които сега са дадени на общините. Те трябва да знаят с какво разполагат. Лабораторията на болница Овча купел е в процедура по акредитация за международен сертификат и скоро в нея ще се  обособят две направления – физико-химични анализи и микро-биологичните анализи. Ще разполагаме и с пълно оборудване за изследване на лечебна кал. В страната има и други лаборатории, но това е единственото място, където водата може да се охарактеризира, да се посочи предназначението  й, да й се направи точен профил.

Колко време отнема анализа?

Поне две седмици. Вече правим анализ и на легионела. Това е основно изискване на западно-европейските страни, особено за балнео и спа. Трябва да се знае възможността за развиване на бактерията, добре ли се стопанисва мястото и има ли опасност от такава инфекция.

Каква е цената на правените от вас анализи?

Контролен анализ струва около 150 лв., пълен физико-химичен – 600 лв. Другото ни  особено предимство е, че разполагаме с голям архив и можем да сравним новите показатели със старите – има ли отклонение, къде би могло да има такова. Държа да отбележа, че повечето клиенти не могат сами да вземат пробата. Много често заради непознаване на методиката на вземане на проба водата идва замърсена, без реално да е така. Ето защо ние предлагаме и възможност наш екип да посети находището.

старата баня на Овча купел, днес

Болницата със сигурност работи много добре, но като влезе посетител  в парка и види порутеното старо величие на прекрасната баня, открита през 1932 година, няма как да не почувства  тъга и песимизъм. Имате ли конкретни планове за действие, с които да промените пейзажа?

До много скоро не можехме да правим нищо. Бяхме в дълги спорове с общината, която си беше направила  нотариални актове и поведе дело срещу болницата. Делото показа, че тези имоти не са на общински. Предишният директор на болницата е успял да намери средства от МЗ за реиновиране на самата болница, която сега е настанена в сградата, създадена на времето да обслужва дейносите на банята. Предстоят разговори с МЗ за възможностите за реиновиране на  самата баня. Големи са ни амбициите, сградата е много хубава и е паметник на културата.  А сега излизат проекти, по които можем да кандидатстваме. Желанието ни е да  възстановим банята.  Сега на ход е МЗ, което трябва да ни подкрепи. Също така да се договорим с Голямата община как да го направим, за да може да вървим напред.

И как в крайна сметка ще се разплете възела – сграда на Министерство на Здравеопазването, водата от Столична община. Реално МЗ трябва да плаща концесия на общината.

Не би трябвало да е проблем, ако сме разумни. Ние и досега плащахме такси. Имахме определен режим на водовземане за летния минерален лечебен плаж. Пуснат е от две години и работи в пълна сила. Изнесохме и калолечение по египетски метод на плажа, луголечение, подводна гимнастика – всичко това с наши средства. Днес има много нови технологии, които биха могли да се включат като лечебни. Но първо трябва да се разберем с общината и МЗ- кой какво и как. Моето намерение е да сезирам МЗ и съответно г-жа Фандъкова да седнем и да обсъдим плановете за Овча купел. Аз виждам  два варианта – публично- частни партньортства, ако Министерството разреши или европейски проекти, с които да се възстанови банята.

Да поговорим за СПА. За това, което се оформя като голямата мечта  на политици, общинари и на българския турист –  да се превърнем в СПА център, ако не на Европа, то на Балканите. Имаме ли шанс?

Балнео и спа туризма са моя слабост.  Дисертацията ми  е пряко свързана с балнеотуризма,  а от 10 години активно се включвам в дейности за популяризиране на спа и балнеотуризма в България. Смятам, че държавата трябва да обърне внимание на това огромно национално богатство и да създаде единна стратегия. Турция вече има “Стратея 20 и 20”, която цели изграждането на съвременна огромна балнеолечебна база. Те имат амбицията да са първи в Европа и  разполагат с голям ресурс. Опасността нашето Министерство да се изправи пред ситуацията, когато много специалисти по физикална рехабилитация се изтеглят към Турция, е  реална. Държавата своевременно трябва да застане много активно зад това направление.
Бъдещето на балнео- и спа туризма е голямо. Първо: населението на Европа застарява. Второ: ние сме по-евтина дестинация и, ако убедим европейските страни, че предлагаме добър продукт, те ще започнат да идват при нас. Трето: нашето население също остарява. Младите излизат навън и необходимостта от този тип услуга ще е все по-голяма. Четвърто: имаме голям ресурс, който почти не се използва. Засега в България се познават – Сандански, прекрасна дестинация, Хисар, Велинград – Спа столица на Балканите. Кюстендил, макар и само с един  хотел. Сега Вършец излиза на пазара с три нови хотела. А къде са другите – Павел баня, Шипково, Вонеща вода.Има още много в Южна България, по поречието на Струма и Места и по Черноморието. Ние сме една от малкото страни в света, които можем да предложим балнео и таласотерапия заедно. По Черноморието има огромен ресурс от минерални води за използване плюс калолечебните ни находища, които са наредени като огърлица от Шабла, Балчишко, Поморие, Варна, Бургас. И всичко това трябва да се впрегне в една стройна система с работеща стратегия за развитие.

Балнеотуризмът е мотор, двигател за всички останали видове туризъм.

Когато чужденецът дойде тук, той ще иска да види Хисар, Старосел, розовата долина и всички хубави неща около баните. Балнеотуризмът е невероятен двигател на културен, екологичен, екстремен, ски туризъм и всичко останало. Ако успеем да си съберем всички знания и бъдем еднопосочни, балнеотуризмът ще стане двигател на целия туристически продукт на България.

Как напрактика да се случи това? Може би едно от задължителните действия е стритктна категоризация на СПА услугите в България?

Като експерт към Съюза по балнеология и спа туризъм ще споделя, че миналата година Съюза помоли Европейската спа асоциация да окаже методична помощ  за създаване на стандарти за балнео и спа туризъм. Имаше първа работна среща, на която систематизирахме основните направления. Факт е, че 4 и 5 звездните хотели и някои от три звездните имат много хубав продукт  -оформен, завършен и добре предлаган. Има обаче и спекулация с балнео и спа, особено със спа туризма. На много места пише спа център, който разполага с вана и два-три хидродуша. Затова Съюза активно работи в посока да се въведат стандартите. И МИЕТ в лицето на г-н Иво Маринов имат визия за това, но вероятно проблемите в другата посока оставят туризма малко по-настрани. Започнато е действие по това направление, но предстои да се доработва.
Скоро г-н Шарлопов подписа с МОСВ споразумение, според което балнеохотелите, които разполагат с минерална вода и имат хубави центрове,  да се отличат със съответен знак.
И вероятно ще се изисква сертификат за физико-химичен състав и с профил на водата, какъвто ние издаваме. Това ще стане факт в близките месеци.
Въпреки липсата на ясна държавна спа стратегия, балнеолочението и спа туризмът привличат не малко чужденци у нас – немци, австрийци, руснаци, скандинавци. Това, което им предлагаме, обаче , дори най-луксозното, не отговаря на техните критерии и те често си тръгват разочаровани. Какво трябва да направим, за да задържим чуждестранния интерес?
Не отговаряме на очакванията на руснаците.  Руският турист предпочита медицинското направление да води, да е обгрижван като в някогашните санаториуми. За него трябва да се  направят медицински програми, които да се предлагат в балнеохотелите. Нашите балнеохотели разполагат с целия арсенал от необходими екстри, но все още не могат да се справят с обективизирането. Много зависи как ще поднесеш на чужденеца всичко, което иска. Първо трябва да се проучи какво иска, да се нагоди към нашите възможности и трето  – чужденецът да научи за нашия продукт. В случая с руснаците, вариантът е, всеки хотел, който иска те да са негови гости, задължително да назначи лекар, а не рехабилитатор. Има и друго решение – да се използват наличните градски медицински центрове. Такива има и във Велинград, Хисар, Вършец. Договор между хотела и здравното заведение за обслужване на туристическия поток решава част от проблемите на руския турист и резултатите да се попълват в документа, защото той идва с медицински картон.

Означава ли това, че Вие подкрепяте модела за СПА селище с обща баня и самостоятелна леглова база?

В Европа са познати два основни модела. Италианският изисква  спа хотелите да разполагат със собствена база, а немският модел предполага  селище и един голям спа център, обслужващ повечето хотели.
В България  са възможни и двата. Нашият потребител не е платежоспособен. Това означава , че ако обществените бани и  балнеолечебници се възстановяват, те ще се използват от масовия потребител, който прибивава на квартири. Само че и за това се иска политика на държавата.

Все пак да не забравяме, че балнео и спа туризмът  е скъп продукт, а вложената инвестиция се възвръща много бавно.

Решението е в национална стратерия за развитие на този туризъм и инвестиция в обучение на персонал.

Въпросите зададе Антоанета Салфидж