Хром, арсен и алуминий във водата от чешмата

В 18 от 28 области в страната питейната вода за населението не отговаря на здравните стандарти за безопасност. Това се казва в анализ на водните ресурси на страната, направен по поръчка на
екоминистерството. Причината е в старите водопроводи и пречиствателни станции, обясни шефът на водите в екоминистерството Асен Личев.

Повечето водопроводи в България са с етернитови и стоманени тръби, след 70-те години на ХХ век почти не са изграждани пречиствателни станции.

Заради старите тръби дори и при добра работа на станцията замърсена с микроби вода пият в 10 области.

Най-зле е положението в Пазарджик, където нормата от 5% нестандартни показатели, препоръчана от Световната здравна организация, е надхвърлена повече от два пъти. Най-прогресивно се увеличават замърсителите в областите Кюстендил и Пловдив, където доскоро не е имало проблеми. Микробиологично замърсяване на питейната вода има в 11 области на страната.

“Проблем е и липсата на дезинфекция на питейната вода или извършването й ръчно с хлорна вар, нередовно и без правилно дозиране”, пише още в анализа. Заради лошата дезинфекция в 357 по-малки водоснабдителнисистеми са хващани бактерии от вида ешерихия коли, които са силно
токсични и наличието им означава замърсяване с фекалии. В 65 зони пък има замърсяване с бактерии ентерококи.

В 10 области на страната питейните води са замърсени с нитрати, като здравните норми се превишават от 2 до 5 пъти.

Това замърсяване е характерно за области, където се ползват плитки подземни водоизточници и се развива земеделие. Най-тежък бил проблемът в Ямболско, Шумен, Русе и Велико Търново.

Заради липсата на модерни пречиствателни станции в отделни селища има замърсяване дори с манган и канцерогенните съединения на хром, арсен и олово. Най-тежко по този показател е положението в област Плевен, където в 14 села питейната вода е замърсена с токсични тежки метали. В анализа се споменава и замърсяване с алуминий, пестициди и бензен в
единични населени места.

Между 12 и 43 млрд. лв. са нужни за подобряване на водната инфраструктура на страната на базата на тези анализи. Само за пречиствателни станции за питейни води трябват между 46 млн. лв. и 1
млрд. лв. в зависимост от различните сценарии.

В момента едва 44,7% от населението на България ползва питейна вода, която е минала през пречиствателна станция.

Още между 2,6 млрд. лв. и 24,3 млрд. лв. са нужни пък за подмяна на сегашната водопроводна мрежа, за да не се замърсява водата по пътя си от пречиствателното съоръжение до чешмата. Сумите са различни в зависимост от икономическия сценарий за цените на материалите и
строителните работи в следващите 30 години.

Най-малко инвестиции ще са нужни за нови язовири – между 76 и 286 млн. лв., тъй като в страната са изградени достатъчно.

В Югозападна България обаче имало нужда от нови, защото там се губи най-много вода, посочва анализът. През 2000 г., която е била най-сухата досега в историята на България, по поречието на Струма на воден режим заради липсата на язовири са били 336 831 души. Сравнение с по-водната 2008 г. показва, че причината е именно липсата на язовири и резервоари. Тогава по поречието на Струма без вода са били 50 148 души.

Питейната вода за населението е едва 17,9% от ползваната годишно в България. Най-голям дял ползва индустрията – 48,06%, а за напояване в селското стопанство отиват 33,16%.

В най-влажната 2005 г. в България са ползвани 2767 млн. кубика вода.
Най-малко вода потребяват живеещите в Родопите – 55 л на жител на ден, докато живеещите по поречието на р. Резовска хабят по 374 л на ден. В последните няколко години се увеличава ползването на вода по Черноморието заради туризма.

Виктор ИВАНОВ
www.24chasa.bg