Пътят на боклука

Канализацията следва цивилизацията. Началото му е неясно, а краят – неизвестен

Градът е люлката на всяка цивилизация, нейно начало и смисъл. Начинът, по който се организира животът в населеното място, строежът на сградите, улиците, натрупването на технически опит, естетически вкус, функционирането на всеки един отделен елемент в едно цяло определят специфичния облик на различните култури. Съществува обаче един общ цивилизационен критерий – наличието на канализация. Струпването на хора – както преди хилядолетия, така и сега – винаги произвежда боклук – твърди отпадъци и отпадни води. Именно способността на хората да създадат система за извеждане на тези неизбежни “човешки продукти” извън населеното място се е превърнала в един от най-съществените белези на всяка култура. При това изграждането на това на пръв поглед просто утилитарно съоръжение е изисквало високи технически познания и инженерни умения и както е видно от историята, хората невинаги са се справяли блестящо.

Кога и къде е началото?

Всъщност учените и археолозите все още нямат окончателна теза кога, кой и къде за първи път е достигнал до гениалната идея. Оказва се, че почти всички познати на нас древни култури са правили опити – къде по-успешни, къде не, да изградят канализационна система. Според някои учени праобразът се появява преди около 3000 г. в Месопотамия. Други отнасят началото към цивилизацията на Мохенджо Даро (2500 г. пр. Хр., днес на територията на Пакистан), където са открити кирпичени съоръжения със столчета, свързани с подземна система от канали. По това време Мохенджо Даро е бил град с около 40 000 души и в повечето запазени останки са открити помещения за измиване и тоалетна! Зачатъци на канали за отходни води са открити и в Древен Египет. При всички древни култури обаче канализацията е стигала само до домовете. Обикновено каналът е бил изграден от печени кирпичени тухли и полят с асфалтова смола, често покрит и с плочи. В гръцките градове например за чистотата на хигиенните съоръжения са се грижели специални лица – астимони, които получавали за “специфичните” си задължения доста добри пари. В Рим – главния мегаполис на Античността, канализацията преживяла истински разцвет. Неслучайно някои автори днес твърдят, че

ако не е била Cloaka Maxima, то Рим никога не би станал световна империя!

Това най-голямо канализационно съоръжение на древността започнало да се изгражда към VI век пр. Хр. и непрекъснато се разширявало. Така на отделни места широчината на канала достигала 7 м, а работниците, които я поддържали, плавали по нея с лодки. Cloaka Maxima се използвала непрекъснато до 1900 г., а отделни отсечки от канала се използват и до днес в системата на римската канализация.

Римляните високо ценели особената атмосфера на тоалетната. Наред с многото обществени тоалетни за простолюдието имало и великолепно обзаведени WC-та, които служели като… място за срещи, весели разговори и бурни напивания. Отпадните води от тези обществени заведения също се вливали в подземната канализация. Какво се случвало обаче с домашните отпадъци? В това отношение римляните не стигнали по-далеч от познато на всички епохи и култури “нощно гърне”. Патрициите ползвали естествено вази и цукала, украсени с камъни, резба и нерядко с образа на най-омразния им враг! Естествено, не всичко било розово – археолозите и днес откриват останки от тоалетните за простосмъртните граждани на Рим, които били малки, зловонни и мръсни. А безбройните цинични рисунки и надписи по стените им сега се оказват изключително интересен обект за изследване на тогавашните нрави. Археолозите открили и по някои странични улички изградени специални тротоари от камъни, по които гражданите да прескачат стичащите се от препълнения канал мръсотии. Очевидно системата не била идеална, но все пак съществувала и работела.

През Средновековието проблемът бил решен генерално –
канализация просто нямало!

Но как се стигнало дотам?
Няколкото века след края на Античността, белязани от многобройни варварски нашествия, войни и опустошения, си казали думата. Постепенно културата на банята и градската канализация отмряла. Новите християнски градове, израснали върху руините на старите селища, не продължили тази традиция и това се оказало пагубно за следващите няколко столетия, известни в историята като Средновековие и белязани от ужасяващи епидемии, отнели живота на милиони хора. Учените днес са категорични, че основната причина за това е пълната липса на хигиена, свързана пряко с липсата на канализационна система. Но по онова време никой не можел да си представи, че холерата примерно била пряко свързана с тоновете отпадъци, струпвани по улиците и мръсните отпадни води, които се смесвали с тях. Цялата тази мръсотия безпрепятствено се леела по улиците и се смесвала с питейната вода. Грражданите по всички краища на Европа имали навика просто да “плисват” съдържанието на нощните си гърнета директно през прозореца на улицата. По този повод в Париж през 1270 г. бил издаден специален закон, който забранявал “да се изливат мръсотии от прозорците, за да не се заливат минаващите отдолу хора”. Но въпреки строгия характер на текста хората не се стреснали и стотина години по-късно излязал нов закон, който отчел правилно ситуацията, не забранявал изхвърлянето на гърнетата, а просто препоръчвал това да се съпровожда от “предупредителен вик”!

Gare l’eau! – “Внимание! Вода!”

Това трябвало да се извика три пъти и чак тогава да се извърши хигиенната “балконска” процедура. Знатните особи съвсем не се отличавали с особена любов към хигиената. Нощните гърнета и при тях били любим атрибут, а друг разпространен метод в дворците била дупка, направена на балкона, от която мръсотиите се стичали директно по стените към рова.
Историята е съхранила и нещастни случаи. Под замъка Ерфурт (Германия) била издълбана огромна яма, в която се събирали всички отходни води от замъка – явно брилянтна за своето време инженерна идея! Но през 1183 г. подът на огромната бална зала, в която се веселели рицари и император Фридрих, пропаднал и гостите паднали от 12-метрова височина в ямата, а мнозина загинали.

Друг “интересен” исторически факт, който прекрасно ни разкрива картината на дворцовия живот в Лувъра, е задачата, която получил някой си Томас Дюбисон. През 1364 г. той трябвало да изрисува ъглите и някои от стените с ярки цветя и библейски сюжети, така че, считайки ги за свети изображения, хората да престанат да уринират по тях. Не по-различна била ситуацията и по другите замъци и дворци от това време. А обликът на Париж бил доста по-различен от нашите асоциации за този град днес.

Своя дял в борбата за “един малко по-чист свят” дал и великият Леонардо да Винчи. Поканен да посети двора на Франциск I, той бил така потресен от зловонието на Париж, че предложил свой вариант на тоалетна с измиване и отходни тръби. В чертежите били отбелязани дори и вентилационни шахти. Но уви, всичко си останало само на хартия.

Голямата промяна за Европа настъпила едва през XIX век.
Епохата на Просвещението донесла и позитивното мислене, вярата в науката и най-вече възвърнала бавно интереса на хората към човешкото тяло и мисълта, че всички човешки нужди са естествени и съответно не са грешни. Но по отношение на канализацията всичко това щяло да си остане поне още няколко века само красива теория. Крайъгълният камък била голямата холера през 1830 г. Епидемията отнела толкова човешки живота, че правителствата най-после започнали да обмислят идеята за централизирана канализационна система.
Именно повсеместното въвеждане на канализацията – отначало в големите градове на Европа, а после и в по-малките, променило образа на самите градове и въвело човечеството в новия век. Най-добре със задачата се справили англичаните, които към 1883 г. имали около 50 големи града напълно канализирани. Малко по-късно и немците започнали да решават този проблем. А към 1902 г. в САЩ вече имало около 1000 града с канализация.

автор: Светослава Петкова