Сандански е най-слънчевият български град. Според статистиката годишното слънцегреене в областта е 2436 часа – показател, характерен за най-известните средиземноморски курорти. Заради уникалното му разположение между морето и високите върхове на Пирин климатът е равномерно мек през цялата година. И още: в района извират множество минерални води, някои от които с температура до 80 градуса, а в тукашните градини растат едни от най-вкусните български плодове. Какво още ли? Идете на почивка в Сандански и разберете сами. Градът неслучайно с гордост носи славата на балнео- и биоклиматичен курорт, към която днес се прибавят и отличните възможности за СПА туризъм.
Сандански е ограден отвсякъде с планини – на изток се издигат величествените върхове на Пирин, на запад е ниската Малешевска планина, а на юг като ветрило се разклоняват Огражден, Беласица и Славянка. Разположен на 224 м надморска височина,
Сандански е едно от най-топлите места в България, където 230 дни в годината температурата не пада под 5 градуса.
Минералната вода е гореща, като в различните извори температурата й варира от 33 до 83 градуса, а общият дебит е около 1200 л/мин. По-известни извори са Турската баня, чешмата при Мирото, Поленичката баня, Парилото и др. Санданските минерални води са без мирис, бистри и приятни за пиене. Учените ги причисляват към групата на силициево-флуорните горещи води със слаба алкална реакция. Използват се както за пиене, така и в многобройните басейни и СПА центрове. Притежават доказано добри лечебни качества при стомашно-чревните заболявания (гастрити, ентерити, колити), обменни заболявания (подагра, уратна литиаза), както и при затруднения с опорно-двигателния апарат, неврологични и гинекологични проблеми. Санданските минерални води, обогатени с йод, се използват за инхалация при болни от хроничен бронхит, бронхоектазии и др.
Малко история
Известно е, че първите жители в местността са били траки от племето меди, но кога точно са се заселили тук все още е загадка. Според Омир в долината на Струма била развита цивилизация още преди Троянската война. В „Илиада” великият певец разказва за тракийския цар Резос от Долнострумската област, участвал на страната на троянците във войната им срещу ахейците. Цар Резос паднал убит в една от битките, а баща му Стримон, който бил син на бога на войната Арес и Хелике, от скръб по любимия си син се хвърлил във водите на река Палестин, която оттогава била наречена на неговото име – Стримон или Струма.
Останките на някогашния град се крият под днешния Сандански. В различни времена тук са открити пъстроцветни мозайки, оброчни плочки, останки от стени на сгради и други антични паметници от времето на създаването на първото селище по нашите земи – през Х-VІІІ в. пр. н. е. Първите му заселници били привлечени от благоприятния климат, горещите минерални извори, обширните пасбища и плодородната земя.
Медите били добри земеделци и още по-добри скотовъдци. Умеели да правят хубави вина и да се веселят и не е случайност, че Дионис – богът на веселието, който бил пришълец сред боговете на Олимп, бил от тракийски произход. Римляните бързо разширили малкото тракийско селище, разположено край горещите минерални води. Те го благоустроили, каптирали лечебните му извори и построили голяма баня, посветена на бога лечител Асклепий. Античният град бил обграден с крепостни стени, дебели два метра, изградени от местен речен камък, споен здраво с хоросан. По времето на император Юстиниан ІІ (527-565 г.) тук се издигали великолепни храмове на Артемида-Бендида, както и светилище на бога виночерпец Дионис, чиито останки могат да се намерят и днес. За лечение в града идвали ранени в битките римски войни, придружавани от съпругите си. И докато войните възстановявали здравето си, римските матрони се грижели предимно за своята красота.
Рай за болни и за здрави
В Сандански снегът се счита за чудо, мъгливите дни се броят на пръсти, количеството на валежите е най-ниското за страната.
Когато високо по околните планини още се белеят снегове, по долината на Струма вече се долавя топлият полъх на Средиземноморието. Пролетта идва още в края на февруари, когато температурата се задържа трайно над 10 градуса. Лятото започва рано, то е сухо и горещо, а есента е сезонът, когато гостите на града могат да се радват на най-много природни дарове – нарове, смокини, грозде, орехи, фъстъци и др.
Едно от любимите места и на местните жители, и на гостите на града е разположеният на 344 дка парк, в който растат над 100 дървесни вида и повече от 150 цветя. В него си съседстват стари хралупести чинари, стройни кедри и секвои, вечнозелени туи, върби, борове, а също и всевъзможни сортове рози, здравец, мушкато и други цветя.
Благоприятното съчетание на климат, красива природа и изобилие от минерални води допринасят за високия лечебно-профилактичен ефект на курорта. Благодарение на уникалния си климат градът е изключително подходящо място за лечение на болни от астма, хроничен бронхит и пр. Привлича и много хора, които просто искат да се озоват в този климатичен оазис и да се насладят на най-разнообразни СПА процедури в 4 и 5-звездните хотели на Сандански.
Тайнствените Рупи
На десетина километра от Сандански, в подножието на заспалия отпреди хилядолетия вулкан на Кожух планина, се намира обвитата в тайнства и легенди местност Рупите. През последните десетилетия мястото се прочу най-вече заради българската пророчица Ванга, която считаше тази земя за свещена, пълна със силна и лековита енергия. Факт е, че хората са познавали качествата на местността много преди баба Ванга да ги посочи на българите. Още в античността тук е имало голям религиозен център – може би заради мекия климат или пък заради горещите минерални извори, температурата на която стига до 80 градуса. Но каква ли сила привлича тук десетките влечуги, птици и растения, много от които са или рядко срещани, или почти на изчезване? Никой не знае. Факт е, че и все повече хора преоткриват благата на магнетичното място, с удоволствие се киснат в естествените минерални езера, всяко от които с различна температура на водата, посещават прекрасния парк около храма “Св. Петка Българска” или просто се наслаждават на особената тишина.