Детска градина в блока

Една идея на арх. Мариана Кадинова за детска градина в блока с успех се реализира  в дворното пространство на стара софийска кооперация

Детска градина в пустеещия двор! Защо не?  Арх. Мариана Кадинова се замисля над тази възможност още преди две години и половина, когато ражда първият си син.  Идеята да облагороди всеобщото, но и напълно безстопанствено кооперативно имущество и да го превърне в забавен дневен кът за деца от квартала, първоначално и се струва абсолютно неосъществима. Дворът е голям и  изолиран от централните улици, но е пълен с боклуци. Една налична пристройка, вероятно замислена на времето като жилище за портиера на кооперацията, от години стои необитаема и с неизвестен статут, чието  актуализиране ще изисква много време, а и пари. Поне така си мисли арх. Кадинова докато не ражда втория си син. Вероятно майчинският й инстинкт и желанието  децата да израснат в забавна среда извън четирите стени на апартамента, я мотивират и зареждат с решителност да осъществи все пак своята полезна и за други млади семейства идея. „Искахме да дадем на децата ни тази свобода, която сме имали самите ние като малки, обикалящи дворовете и улиците по цял ден с приятелите си. С цената на нечовешка борба с всевъзможни инстанции и административни изисквания успяхме да стигнем до осъществяването на идеята”. – с гордост споделя арх. Кадинова.

Детската градина съвсем не е голяма. Цялата й площ, която включва обща дневна с трапезария, място за игра и спане и тоалетна е около 60 кв.м. Това пространство обаче граничи с двойно по-голям двор – тих, спокоен и закътан сред големите сгради, който може да се ползва през цялата година. Визуалното зониране на пространството се оказва водещ, а може би и единствен възможен инструмент за прецизно разпределяне и по-скоро вплитане,  на многобройни кътове, предназначени  за разнородни дейности.

„Представих си, че съм дете и се попитах, какво искам да правя и с какво искам да се забавлявам. Така се появиха мястото за рисуване, просторният терен за игри, къщичката с кухня и зайчета в двора. След това се поставих на мястото на „леличките”, за да организирам пространството от тяхна гледана точка – място за хранене, за игра вън и вътре, което да е лесно за наблюдение,за спане, антре  с гардеробчета и удобен санитарен възел. Огледах пространството и с погледа на родител, за да видя какво искам да  получи детето ми – много внимание от страна на персонала, стимулиране за рисуване, моделиране, танци, пеене, въображение, креативност. „ Така авторката описва подходът си при работата по това пространство, който сама тя определя като приказен. Според нея дизайнерът трябва да притежава умението да си въобразява, да наблюдава обстановката с множество чифтове очи, които едновременно забелязват различни детайли и чертаят свои конкретни траектории в общото пространство. Тогава функцията и визията вървят ръка за ръка, а дизайнът – той само омекотява границите. И всичко като че ли си намира мястото.
В случая функцията далеч не се изчерпва с представата за стандартна детска градина, която трудно ще се разгърне в подобна даденост. Според Мариана това място, за да се превърне в истинска приказна забавачница с много смях, игри и неусетни занимания за придобиване на полезни умения, се нуждае от концепция. След период на методично търсене младата архитектка открива оптималната система за тази детска градина. Програмата Фъзи-Уъзи (fuzzy wuzzy), която от години се практикува в Дания. Тя е предназначена за 10 деца на възраст от проходили до седем-годишни, които се занимават от двама преподаватели – педагог и медицинско лице. Програмата дава възможност за максимална свобода на действията и въображението на децата и така активизира развитието на индивидуалните им заложби  като същевременно създава ежедневни навици и важни умения. Наред с основните ежедневи грижи – хранене, почивка, сън, поддържане на хигиена неразделна част от деня тук са заниманията по рисуване, музика, ритъм, четене на приказки, игрите в градината, която е обзаведена с множество люлки но и с къщичка за зайци и с истинска зеленчукова градина. Ежедневната програма включва и посещение на родител. Всеки родите трябва поне два пъти в месеца да остане за час при децата като им предложи конкретно занимание – пикник на двора, щафетни игри, изработване на оригами, разказване на приказки т.н. Това е начин детето да запознае мама и тати с приятелите си, да им покаже,че не само на него му хрумват чудни идеи, на които ние( родителите) се ядосваме толкова много.

Текст: Антоанета Салфидж
Снимки: Асен Балабанов

Интериорът е публикуван в сп. „Идеален дом“