ПРОЕКТЪТ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ СЪДЪРЖА НЕЯСНОТИ, КОИТО ЩЕ ЗАДЪЛБОЧАТ КРИЗАТА ВЪВ ВиК СЕКТОРА

СТАНОВИЩЕ на Сдружение „Асоциация на експлоатационните предприятия за ВиК  в Република България“:

Създава се среда за национализация на общински активи, масови уволнения на специалисти от сектора и неизменно повишаване на цената на водата без гаранции за подобряване на услугата.

В началото на юли т.г., малко преди лятната пауза,  Народното събрание прие  на първо четене Проектозакона за Водите. В момента предложените законови промени, с които се цели  определяне на ясни правила за собствеността върху водната инфраструктура,  засилване отговорността на държавата при осигуряването на достъп до питейна вода за населението и  повишаване  ефективността на В и К операторите чрез икономия от мащаба при предоставяне на В и К услугите, се разглеждат и обсъждат в различни парламентарни комисии.  
Във връзка с това в гр. Сапарева баня се проведе среща на Сдружение „Асоциация на експлоатационните предприятия за ВиК  в Република България», (наричано за краткост АЕП ВиК България), в която членуват 23 дружества за ВиК (22 дружества 100% общински и концесионерът „Софийска вода“). Членовете на Сдружението обсъдиха ситуацията във ВиК сектора с оглед Проектозакона за водите и като взеха предвид  последиците от предложените законови мерки както и като отчетоха становището на Комисията по правните въпроси от 31 май 2012 излизат със следното СТАНОВИЩЕ:

АЕП ВиК България  принципно подкрепя Законопроекта за Водите, с който се цели реформиране на ВиК отрасъла в посока подобряване на качеството на предоставяните В и К услуги за потребителите в дългосрочен план; регулиране на обществените отношения, свързани с планиране, изграждане, управление и опериране на В и К системите и съоръженията; оптимизация на работата във В и К дружествата.

С оглед  недопускането на конфликти, пряко свързани с изпълнението на новите разпоредби и за изчистване на някои явни неясноти в предложението Асоциацията на експлоатационните предприятия за ВиК обръща внимание на следните въпроси:

1.Задължителната според Проекта промяна на публично-общинска собственост в публична държавна собственост е неаргументирана и категорично противоречи на Конституцията на  България.

В законопроекта се предвижда:
•    всички водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, а също и водоснабдителни системи и съоръжения, чрез които се доставя питейна вода от точката на отнемане до съответната граница, посочена в проекта, да станат публична държавна собственост.
•    Напълно се отменя забраната от действащия Закон за неприкосновеност на общинската собственост на обекти, финансирани  чрез фондовете на Европейския съюз, когато средствата са предоставени на съответните общини. (Параграф 6 от Проекта)

Тези предложения пряко засягат съществуваща вече публична общинска собственост, определена със закон като такава. Принудителното преразпределение на собствеността между държавата и общините на практика ще доведе до национализация на общинска собственост, което напълно противоречи на Конституцията на България,( аргумент, детайлно разгледан и в становището на Правната комисия от 31.05.) и автоматично води до нарушаване на редица договори, подписани между общините и фондове на Европейския съюз.
Липсва ясна аргументация защо преструктурирането на общинска собственост в държавна е наложително. Мотивът, че държавата има по-големи финансови възможности да инвестира във ВиК сектора е недостатъчен. Факт е, че на национално ниво все още липсва работеща  водна стратегия. Няма и разработен механизъм за инвестиции в сектора от цената на водата – модел, който между впрочем успешно се прилага в някои общински ВиК дружества. Финансирането на ВиК сектора  се очаква основно да се осъществи от фондове на Европейския съюз. В тяхната политика обаче строго са залегнали принципите на децентрализация като се отдава важно значение на общините като бенефициенти по проектите.

2 .Окрупняването на обособените ВиК територии до точните граници на областта ще доведе до принудително закриване на общинските ВиК дружества (Виж Параграф 34 от Проекта), което противоречи на Конституцията и на практика засилва монополния характер на услугата.

•    Параграф 34 от Проекта предлага  окрупняване на обособените ВиК  територии и съвпадането им  с границите на областта.
Премахва се възможността за промяна на броя или границите на обособените ВиК територии. Тъй като на една обособена територия ще може да има само един ВиК оператор, по същество  тази промяна ще доведе до  премахване на ВиК дружествата-общинска собственост, обслужващи само съответната община. Закриването на общинските ВиК обаче ще трябва да стане принудително, доколкото акта изисква решение на Общински съвет за закриване на дружеството, предварително ограничено със Закон, а това противоречи на Конституцията, отбелязва в становището си от 31.05. и Правната комисия.

•    Изискването, предвидено в Проекта, според което всяка област може да има само един ВиК оператор на практика  засилва монополния характер на услугата.
ВиК операторът първо ще се одобрява от ДКЕВР, след което ще се избира от Асоциация по ВиК, в която влизат областният управител като представител на държавата с 35% глас и кметовете на общините в областта за срок до десет години (или по изключение петнадесет години, ако в него има задължения за ВиК оператора за строителство на нова инфраструктура ). Така предложената схема  съвсем естествено ще доведе до резултата ВиК операторът на областния град да поеме оперирането на ВиК системите и съоръженията в региона. В този ред на Проекта въобще не фигурират Общинските съвети, напротив, те изцяло са лишени от възможността да изразят отношение както и да имат право на избор на ВиК оператор, който да управлява тяхната собственост. (Параграф 37 от Прооекта)

Самият процес на „преливане на дейността“  на общинските дружества в регионалните оператори също е неясен и крие множество опасности от конфронтации на политическа, административна и  икономическа основа и най-вече противоречие с Конституцията на България.   Проектът съдържа само две не особено ясни разпоредби, от които може да се направи извода, че ако на територията на областта работят повече от един ВиК оператори, одобрени от ДКЕВР те имат два варианта за работа – да създадат холдингово дружество, или  общинското дружество да се слее с регионалното ВиК дружество при условията и по реда Търговския закон. (Параграф 45 т.5 от Проекта. )„Всяка една от тези възможности изисква решение на общинския съвет, което от своя страна поставя въпроса – може ли със закон принудително да се накара общината да си закрие дружеството и дали това е в съответствие с разпоредбите на чл. 17 и на чл. 19 от Конституцията“ – пита в становището си от 31.05. Правната комисия.

3. Част от предвидените в Проекта промени ще влошат качеството на предлаганите услуги по места, ще повишат цената на водата и ще са причина за масови уволнения в структурата на ВиК.
Най-потърпевши ще са малките общини, защото техните кметове, които ще ги представляват в Асоциацията по ВиК няма да разполагат с достатъчен инструментариум за защита и отстояване на техните интереси и за привличане на финансов ресурс.
Ако общинската собственост до този момент е била ефективно управлявана от общинския  ВиК оператор с грижата на добър стопанин, след поправките в Закона общините няма да се ангажират с отговорностите по осигуряване на високо ниво на обслужване на населението при доставяне на питейна вода, нейното отвеждане и пречистване;

•    Няма пряко  да се ангажират с развитие на ВиК инфраструктурата и много по-трудно ще могат да съгласуват плановете по изграждане на ВиК системи със своята инвестиционна политика по изграждане на надземна структура.
Окрупняването на ВиК структурата с  така предвидените промени в Закона със сигурност ще доведе до още два негативни социални резултата:

•    Масови уволнения по места на ВиК служители, включително и специалисти;
•    Повишаване цената на водата, която ВиК операторът по Закон ще трябва да осредни.

АЕП ВиК България се обръща към медиите с това СТАНОВИЩЕ  с единствената цел да насочи общественото внимание към промени в законодателството, които биха имали твърде негативни последствия за управлението на общинските активи и за ВиК сектора като цяло.

Асоциацията  подкрепя държавната политика за реформа във Водния сектор. Ние напълно разбираме, че поддръжката и експлоатацията на ВиК сектора се нуждаят от много средства, но и не само това. Последният програмен период 2007-20013 показа, че държавата глобално страда от липса на административен капацитет , единна информационна система, и актуална нормативна уредба, която да подпомогне ВиК сектора в усвояването на парите от Европейските фондове. Да, реформа във виК сектора е нужна, но нека това не бъде за сметка на общините. Нека общинските съвети  и общинските Вик оператори да не се изолират от ВиК системата, и то точно сега, когато се научиха  да полагат грижа на добри стопани за своята собственост (умения, които бяха закърнели през социализма).

Асоциацията на експлоатационните предприятия за ВиК прави следните препоръки:

1.    Да се задържи влизането на Проекта в пленарна зала за второ четене до уточняване на спорните текстове, които следва да се съобразят и  с разработващата се в момента нова нормативна уредба, информационна система и стратегия за ВиК сектора по Проект „Подкрепа на реформите в отрасъл ВиК“ на стойност  16, 76 мил. лева  безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ (ОПОС) договорена между МРРБ и МОСВ.
2.    Да не се допуска насилствено преливане на публично-общинска към публично-държавна собственост, както и да се детайлизира процесът на прехвърляне на активите на дружествата след окрупняването на ВиК сектора.
3.    Да се запази възможността за предоставяне на ВиК услуги чрез общински дружества – в които общините и самите дружества са инвестирали доста средства като не се отнема възможността на общинските съвети да участват в избора на ВиК оператор и върху контрола на негова дейност.
4.    Да се допусне възможност повече от един ВиК оператор да работи в границите на обединението, с цел ефективна конкурентност на услугата и ограничаване на риска от създаване на монопол.